Д-р Иван Маджаров: Болници трупат дългове заради надлимитната дейност

Малко доплащане би повишило отговорността на всеки един от нас като пациенти към своето здраве

За първи път тази година записахме в рамковия договор, че ще проследим какво се случва към 30 август, и ако има икономии, тези икономии трябва да се разпределят със съвместно решение между БЛС и Надзорния съвет. За съжаление наличието на надлимитна дейност ни кара ние на първо място да искаме да бъде разплатена част от тази надлимитна дейност, а с увеличението на бюджета на НЗОК за следващата година да преговаряме за повишение на цените в останалите специалности, в които сега нямаме завишение. Така председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира пред БНР идеята на Надзорния съвет на НЗОК, ако бъдат реализирани икономии до септември да има ново увеличение на клиничните пътеки.

„Тази година отново се очаква според макрорамката на бюджета да има повишение на бюджета на НЗОК и това увеличение би трябвало да отиде изцяло за повишаване на цените на пътеките, както и повишаване на цените на прегледите в доболничната помощ“, допълни д-р Маджаров.

Той подчерта, че надлимитната дейност не е част от модела, който е заложен преди вече приблизително 20 години. „В него законодателят не е предвидил, че някой ще си позволи да не заплати извършена медицинска дейност и това е недостатък на системата, а е приумица на някои хора, които решиха, че могат да не заплатят нещо, което ние сме произвели със своя труд. От незаплатената надлимитна дейност страдат най-много слабите. Тези, които са силни, ще преживеят и ще продължат да лекуват, но тези, за които всеки лев е важен и имат 50 000 надлимитна дейност, тези 50 000 лева са достатъчни да не могат да изплатят заплати, да се стигне до положение, в което напускат лекари и медицински сестри“, уточни д-р Иван Маджаров.  

Той допълни, че в момента Лекарският съюз има изключително голямо разбиране в Здравната каса по този проблем, тъй като той се превръща вече не само в проблем на болниците, а и в проблем на НЗОК. „Когато се окаже, че в един момент от 153 млн., заедно с неустойките и лихвите, може да се стигне и до 200 млн., които отново ще трябва да се платят от здравни вноски. Аз искрено се надявам в бъдеще да не ставаме свидетели на такива експерименти от страна на отделни хора, защото това е на гърба на цялото население. Цялата система по този начин страда с добрите мотиви – ама видите ли, ние имаме преразход в НЗОК, затова няма да ви заплатим. Само аз бих го казал по друг начин – нали парламентът в края на всяка година гласува бюджет, за който твърди, че е достатъчен, за да покрие разходите за здравеопазване. Ако не е така, тогава трябва да се каже ясно на населението, че този бюджет не е достатъчен и ще трябва да се измисли друг вариант, по който да се заплаща. Не може да оставиш цели отделения, цели клиники да работят, защото на нас ни е ясно, че има клиники, които не могат да спрат да работят в България. В големите областни болници, в университетските в големите градове, където изобщо не могат да си помислят, че ще върнат пациентите. И тези болници трупат дългове заради това, че някой е казал – няма да ви заплатя дейността“, допълни д-р Маджаров.

По думите му точно това е причината медицинските сестри да са по улиците, а лекарите да са на прага да излязат на улицата.

Д-р Маджаров коментира и обиколката, която министър Ананиев започва по областите болници, за да представи новата методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати. +Аз разглеждам тази обиколка като нещо, което би трябвало да направи собственикът, защото той е представител на собственика, на държавата, в тези болници. Да отиде на място и да се увери как точно се управляват, каква част от средствата заделят за заплати и за възнаграждения, каква част за друго нещо. За съжаление аз имам информация, че има болници, в които фонд работна заплата достига 70%, което е толкова много, че показва, че каквато и методика да предложи някой да се приложи в това лечебно заведение, няма да има ефект, защото реално е стигнат таванът. Ако плащаш 70% от приходите си за заплати, с какво лекуваш в крайна сметка, с какво покриваш другите разходи на болниците? За мен лечебно заведение, което е стигнало до 70% и повече фонд работна заплата, е в изключително тежко положение“, каза той.

„Държавата няма право да дава директни помощи, защото такива са директивите. Но при всички положения може да вземе мерки по отношение на начина, по който се управляват тези лечебни заведение и по тяхното преструктуриране. Различни са проблемите във всяка болница. Не може да се обобщят по един начин. Някъде са свързани с това, че има проблеми с кадрите, на други места става въпрос за мениджърски проблем. Затова казвам, че тази обиколка на министъра е полезна и той ще научи от първа ръка какво точно се случва, а не само от статистическите данни, които получава като таблици“, допълни още д-р Маджаров.

Д-р Маджаров заяви, че увеличението на здравната вноска, с която ще си натовари отново тези, които плащат редовно, не е решение на проблема с недофинансирането на система.

„Аз лично мисля, че едно съвсем малко неутежняващо населението, защото България е бедна държава, доплащане би повишило отговорността на всеки един от нас като пациенти към своето здраве. И тогава ще намалим до минимум възможността някой да се възползва от нашите вноски, за да отчита някаква дейност. Защото ние от БЛС не отричаме, че има и такива неща, но защитаваме тезата, че са много повече тези, които работят честно, на световно ниво и не правят злоупотреби. Така че въпросът за повишената вноска, ние имаме решение още от миналата година, че не това точно е належащо в момента, да натоварим работещите и гражданите на България с допълнителна вноска“, каза той.