Д-р Йоана Стойчева: Добрият лекар не само поставя точната диагноза, а умее да изслушва

Съвременната ревматология става все по-персонализирана, основана на доказателства и високотехнологична

Д-р Йоана Стойчева е завършила медицина в Медицинския университет - София и специализира ревматология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Професионалните й интереси са насочени към системните автоимунни ревматични заболявания, възпалителните ставни заболявания, мускулно-скелетната ехография и капиляроскопията.  Особен интерес за нея представляват ранната диагностика, оценката на болестната активност и съвременните подходи за проследяване и лечение на пациентите с ревматични заболявания.

Автор и съавтор е на пет научни публикации. 

Завършила е успешно курс на Европейския алианс на асоциациите по ревматология (EULAR) по капиляроскопия при ревматични заболявания,  както и онлайн обучение по мускулно-скелетна ехография в рамките на EULAR eLearning Introductory Ultrasound Course. Има участия в национални и международни обучения и конференции.

Д-р Стойчева,  как решихте да се посветите на медицината? Изигра ли семейната среда роля за този Ваш избор?

В моето семейство няма лекари, така че изборът ми не беше продиктуван от семейна традиция. Решението да кандидатствам медицина беше изцяло мое и се оформи постепенно. Още като ученичка осъзнах, че ме привличат професии, които изискват непрекъснато учене, аналитично мислене и поемане на отговорност. Именно това открих в медицината – тя съчетава науката, човешкото отношение и възможността реално да променяш живота на хората. Колкото повече навлизах в медицината, толкова по-убедена бях, че това е моето място. За мен тя е професия, която никога не спира да те развива – всеки пациент е различен, всеки клиничен случай поставя нови въпроси, а това те мотивира постоянно да учиш и да търсиш най-доброто решение.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването? Кои от тях имат най-голям принос за избора Ви на специалност?

Имах щастието да срещна много преподаватели, които не само ми предадоха знания, но и ми показаха какъв трябва да бъде истинският лекар. Всеки от тях остави своя отпечатък. Най-голямо влияние върху решението ми да избера ревматологията оказаха преподавателите, които успяха да покажат колко интересна, комплексна и интелектуално предизвикателна е тази специалност. Те ме научиха да мисля клинично, да търся причините зад симптомите и никога да не спирам да задавам въпроси. В ревматологията често няма един очевиден отговор и до диагнозата се достига чрез внимателен анализ, последователност и усет към детайла. Ревматичните заболявания могат да протичат много различно при отделните пациенти, което прави всеки случай индивидуален. Същевременно ревматологията позволява да проследяваш пациентите във времето, да виждаш ефекта от лечението и да изграждаш трайно доверие с тях.  Освен това развитието на биологичните и таргетните терапии през последните години промени изцяло прогнозата за много ревматични заболявания. Да виждаш как благодарение на съвременното лечение един пациент възвръща своята активност, независимост и качество на живот е изключително мотивиращо.

Разкажете за първите си стъпки в специализацията – какво Ви донесе най-голямо удовлетворение, какво Ви затрудни най-много?

Първите месеци бяха много интензивни. Осъзнаваш колко голяма е отговорността и колко още има да учиш. Най-голямо удовлетворение ми носят моментите, когато успеем да поставим правилната диагноза при сложен случай или когато виждам реалното подобрение на пациент след започване на лечение. Най-голямото предизвикателство беше преходът от теоретичните знания към всекидневната клинична практика - как да се подходи към всеки пациент, как се изгражда клинично мислене и как се вземат аргументирани решения, като за всичко това ми помагаха по-опитните ми колеги. Университетът дава отлична основа, но именно практиката изгражда увереността, клиничната преценка и умението да работиш в екип.

Кои теми и проблеми от областта намирате за най-интригуващи?

Ревматологията е една от медицинските специалности, които се развиват с най-бързи темпове, и именно това я прави толкова интересна за мен. Впечатлява ме колко динамично се променят възможностите за диагностика и лечение и как научните открития сравнително бързо намират приложение във всекидневната клинична практика. С особен интерес следя клиничните проучвания и разработването на нови терапевтични подходи, защото те дават възможност все по-прецизно да избираме най-подходящото лечение за конкретния пациент. Смятам, че персонализираната медицина и откриването на нови биомаркери ще имат все по-ключова роля при избора на терапия и прогнозирането на нейния ефект. Интерес представляват и теми, които през последните години придобиха все по-голямо значение – като репродуктивното здраве при пациентите със системни автоимунни заболявания, включително планирането на бременност и проследяването по време на бременността при жени със системен лупус еритематозус и други ревматични заболявания. Все по-важни стават и въпросите, свързани с дългосрочната безопасност на терапиите, управлението на придружаващите заболявания и качеството на живот. За мен добрата ревматологична грижа означава не само ефективен контрол върху заболяването, но и възможност пациентът да води пълноценен живот.

Как виждате професионалното си развитие?

В близките години искам да изградя стабилни клинични и практични умения, да продължа да се развивам в научната сфера и постепенно да разширявам академичната си дейност. За мен медицината е професия, която изисква непрекъснато обучение, любопитство и стремеж към усъвършенстване. В дългосрочен план бих искала да съчетавам клиничната практика с научна и академична дейност. Стремя се да се развивам според най-съвременните европейски стандарти в ревматологията и вярвам, че добрият специалист никога не спира да учи. За мен това означава активно участие в научния живот на специалността, обмен на опит с колеги от различни държави, проследяване и прилагане на актуалните препоръки, и стремеж придобитите знания да намират реално приложение в грижата за пациентите. Вярвам, че именно този подход е в основата на съвременната ревматология и на професионалното развитие на всеки лекар.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

Свободното време е важно за мен, защото ми помага да поддържам баланса между професията и личния живот. Обичам да пътувам и да откривам нови места и различни култури. Голяма част от живота ми винаги е била свързана с музиката – истински меломан съм и с удоволствие посещавам концерти, защото те ме зареждат с енергия и емоции. Танците също заемат специално място в живота ми. В продължение на години се занимавах с тях професионално и те ме научиха на дисциплина, постоянство и себеизразяване – качества, които днес намират място и в професията ми. Но най-много ценя моментите със семейството и приятелите си. Вярвам, че когато човек намира време за нещата, които го вдъхновяват и му носят радост, той успява да бъде по-спокоен, по-устойчив и по-пълноценен и в грижата за своите пациенти.

Какво искате да пожелаете на Вашите учители, които Ви мотивират в най-голяма степен да вървите по пътя напред?

Преди всичко бих искала да им благодаря. В началото на професионалния път е изключително важно да срещнеш хора, които не само споделят знанията и опита си, но и вярват в теб, дават ти възможност да се развиваш и те насърчават да вървиш напред. Имам щастието да работя с такива учители и съм искрено благодарна за доверието, подкрепата и примера, който ми дават всеки ден. Пожелавам им най-вече здраве, удовлетворение и да не губят вдъхновението, с което обучават младите лекари. Надявам се един ден да успея да предам на следващите поколения поне част от това, което те са дали на мен.

На какво Ви научи работата в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“?

Научи ме, че зад всяка диагноза стои човек със своята история, страхове и надежди. Разбрах, че добрият лекар не е само този, който поставя точната диагноза, а този, който умее да изслушва, да обяснява и да бъде до пациента през целия лечебен процес. Работата в клиниката ми показа и колко важен е екипът – най-добрите резултати се постигат, когато всички работят заедно.

Как се промени животът Ви, след като започнахте да работите с пациенти?

Станах много по-отговорна и осъзнах колко голямо доверие ни гласуват пациентите. Всеки ден носи нови предизвикателства и нови уроци. Започнах да ценя още повече здравето, времето и човешките взаимоотношения. Работата с пациенти ме направи по-търпелива, по-съпричастна и по-организирана.

Каква е ролята на научната дейност в професионалното развитие на един млад лекар? Занимавате ли се с научни проекти?

Според мен научната дейност е неразделна част от професионалното развитие на всеки млад лекар. Тя не само разширява знанията, но и насърчава критичното мислене, умението да анализираш научните доказателства и да ги прилагаш в клиничната практика. Именно затова вярвам, че науката и медицината трябва да вървят ръка за ръка. Стремя се да бъда активна и в научната сфера. Имам възможност да участвам в научни проекти и клинични изпитвания, да работя по научни публикации и да се включвам в национални и международни научни форуми. За мен това е възможност да обменям опит с колеги, да се запознавам с новите тенденции в ревматологията и непрекъснато да се развивам като специалист.

Кои са най-новите тенденции във Вашата специалност, които според Вас ще променят практиката през следващите години?

Ревматологията е една от медицинските специалности, които се развиват най-динамично. През последните години наблюдаваме огромен напредък както в диагностиката, така и в терапевтичните възможности, а тенденцията е лечението да става все по-прецизно и индивидуализирано. Все по-голямо значение придобиват персонализираната медицина и използването на биомаркери, които ще ни позволят не само да поставяме по-ранна диагноза, но и по-точно да прогнозираме хода на заболяването и вероятността пациентът да отговори на дадена терапия. Паралелно с това ставната ехография се утвърждава като незаменима част от всекидневната ревматологична практика, а навлизането на изкуствения интелект в анализа на образните изследвания има потенциала допълнително да повиши точността и бързината на диагностиката. Развитието на нови таргетни терапии и иновативни подходи за лечение също променя начина, по който се грижим за пациентите. Убедена съм, че през следващите години ще можем все по-прецизно да избираме най-подходящата терапия за конкретния пациент, като се основаваме не само на диагнозата, а и на индивидуалните характеристики на заболяването, прогнозата и очаквания терапевтичен отговор. Именно това е посоката, в която според мен се развива съвременната ревматология – към все по-персонализирана, основана на доказателства и високи технологии медицина.