Д-р Калоян Персенски: Сам избрах лекарската професия, но семейната традиция също си каза думата

Моя лична радост е въвеждането в болница "Лозенец" на миниинвазивни методи на оперативно лечение в гинекологията като лапароскопската хирургия

Д-р Калоян Персенски е завършил медицина в Медицински университет - София през 2001 г. Има придобити специалности по обща хирургия и по акушерство и гинекология. Специализирал е в Трета клиника по коремна хирургия към Медицински университет Пловдив. От 2016 г. е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“.

Д-р Персенски , кое предопредели избора Ви на професия – семейната среда, в която сте израсъл, или някакъв Ваш собствен особен интерес, влечение към тази наука?

Фактът, че в моето семейството почти всички са в сферата на медицината, и то предимно хирургични специалности, определено ми оказа влияние. Разговорите около трапезата неусетно преминаваха към обсъждане на диагнози, методи на лечение и клинично поведение. За мен това беше особен вид магия и не съм си представял, че ще се занимавам с нещо различно. Тридесет години по-късно не съжалявам за своя избор.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването и след това по време на специализациите Ви – онези ментори и преподаватели, които са оставили най-трайна следа във формирането Ви като личност и като лекар?

Имах щастието и привилегията да общувам с изключителни професионалисти и ерудити както в университета, така и по време на специализациите по хирургия и акушерство и гинекология. От тези хора получих ценни съвети и уроци, както за професията, така и чисто човешка мъдрост. Първите ми учители в хирургията са моят баща и колегите от Трета хирургична клиника в Пловдив. Ръководителят на Клиниката по акушерство и гинекология на Университетска болница „Лозенец“ доц. д-р Дорина Асенова застава зад мен и колегите, подкрепя ни и в операционната, и във въвеждането на новости в специалността.

Имате две специалности – по хирургия и по АГ. Как се допълват те?

Специалността по коремна хирургия ми помогна изключително много в обучението по АГ с вече изградени и придобити навици и умения в операционната зала. Гинекологията от своя страна е хирургична специалност със съвсем нови предизвикателства, която носи радостта от усвояване и прилагане на нови оперативни техники и методи.

Кои нови методи въведохте в практиката си в АГ клиниката на УМБАЛ „Лозенец“? Как промениха те лечебните подходи и прогнозата за Вашите пациентки?

Моя лична радост е въвеждането на миниинвазивни методи на оперативно лечение в гинекологията като лапароскопската хирургия. Това значително съкращава времето за престой в болнично заведение и постоперативното възстановяване на пациентките. Не е за пренебрегване и естетичната страна на метода – почти незабележими белези. При операции по повод на кисти, например, за жените в детеродна възраст от голямо значение е запазването на по-голямо количество яйчникова тъкан, а при лапароскопските операции се работи изключително прецизно и прогнозата за бъдеща бременност е по-добра.

Често ли в практиката се сблъсквате с репродуктивни проблеми при жени над 35 годишна възраст? Не е тайна, че отложеното родителство е все по често срещано сред младите двойки, но то носи своите рискове – как следва да се промени това?

За съжаление, репродуктивни проблеми има и при жените под 35-годишна възраст, но определено след тази възраст проблемите са повече и по-предизвикателни. Като лекар съветвам дамите да завършат своята репродукция в по-ранен етап от живота, но като човек осъзнавам, че това е свързано с много и понякога независещи от жената фактори. Универсално решение не съществува, но препоръчвам на жените да потърсят консултация от специалист в случай, че съдбата им се стече така, че планират да се реализират като майки в по-късен етап от живота си, когато яйчниковия резерв е намален. Решения има.

Кои етични принципи в отношенията с пациенти и колеги се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства?

С пациентите спазвам основния принцип в медицината „Primum non nocere“ – "Преди всичко не вреди", което означава, че ако не можеш да помогнеш, то поне не трябва да влошавай нещата. В отношенията с колегите си спазвам общочовешкия принцип „Постъпвай и се дръж с другите така, както искаш да постъпват и да се държат те с теб!“.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Няма да е изненада за никой в съвременния свят като кажа, че имам все по-малко свободно време за занимания извън професионалните. Книги, обичам да чета с тонове, но тази която си препрочитам най-често е „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Ярослав Хашек. Любимата музика, която съчетавам с пътешествия, е рок музиката. Посещаваме семейно веднъж или два пъти годишно концерти на любими изпълнители у нас или в чужбина. А хоби ми е срещата и прекарването на приятни мигове с роднини и близки приятели.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си от екипа, с който работите, и на младите лекари, които сега специализират в клиниката?

На колегите си желая много здраве и успех във всяко начинание, което е предпоставка за изпитване на удовлетворение от тежката ни и отговорна работа. На специализантите пожелавам да не губят енергията, с която работят и да не престават да учат и да се усъвършенстват.