Д-р Кацаров: НЗОК да договаря онколекарствата директно с производителите

Грешното решение е частните лечебни заведения да правят обществени поръчки, категоричен бе той

„Решението на Европейската комисия да съди България заради обществените поръчки касае не само болниците, но всички частни лечебни заведения, а те са над 90% от лечебните заведения в страната”. Това каза пред Нова телевизия д-р Стойчо Кацаров, бивш министър на здравеопазването, основател на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

Той обясни намерението на ЕК да съди страната ни с това, че в едни лечебни заведения онколекарствата се продават на една цена, а в други – на друга.

„Разследва се дали не се източва по този начин здравната система и дали фармацевтичните компании, които сключват сделки с определени лечебни заведения, не се възползват. И вероятно ще осъди страната, ако България не промени тази практика”, изрази мнението си д-р Кацаров.

По думите му, аргументът, че частните лечебни заведения трябва да провеждат обществени поръчки за лекарства, защото получават 50% публично финансиране, е абсолютно несъстоятелен, а решение на ситуацията, в която се намираме в момента, може да се намери чрез няколко промени в законодателството – в Закона за лекарствата, Закона за здравното осигуряване и няколко подзаконови нормативни актове.

Д-р Кацаров представи общия контекст, в който се развива казусът, по следния начин:   

„Представете си, че имате частна болница. Работите по договор със Здравната каса и тя ви заплаща за всеки лекуван болен. Ако вие този месец отчетете 100 лекувани болни по 1000 лева цена за един, тя ще ви плати точно 100 000 лева. Нито стотинка повече. Ако не отчетете нито един болен, тя няма да ви плати нито един лев”, обясни той.

По думите му Здравната каса не се интересува от това дали вие си закупувате спринцовките по 50 стотинки или по 5 лева, дали си купувате рентгенов апарат за 1 милион или за 5 милиона лева.

„И в единия, и в другия случай тя ще ви плати същата сума, съгласно броя на излекуваните от вас болни. Това се отнася и за частните, и за държавните болници”, поясни Кацаров.

По думите му разликата е, че при частните болници, ако има загуба, натрупана заради лошо управление и купуване на скъпи апарати и консумативи, тя ще бъде за собственика, не за данъкоплатците.

„Ако обаче вие сте управител на държавна болница, тогава загубата, която ще натрупате за това, че купувате твърде скъпо и харчите безразборно парите, не е за вас, а за всички данъкоплатци. Това е причината да се въведат обществени поръчки за държавните лечебни заведения. Защото загубата от лошото управление и от корупция е за всички данъкоплатци”.

Той даде пример с огромните дългове на две големи държавни болници, които продължават да се изплащат от всички данъкоплатци – 70 млн. лв., натрупани от Александровска болница, и 200 млн. лв., натрупани от ВМА.   

По думите на Кацаров тази порочна практика, касаеща лекарствата на болни със злокачествени заболявания, е въведена през 2010 година и е изключение от практиката на НЗОК.

„Това е практика, която, освен че създава лоши правила и различни цени, създава условия за корупция в много големи мащаби”, категоричен бе д-р Кацаров.

„Здравната каса закупува всички останали лекарства, извън лекарствата за злокачествени заболявания, като се договаря директно с производителите на лекарствата. Това е единственото изключение, в което не Здравната каса се договаря с производителя, а според правилата болниците трябва да се договарят с дистрибутори. И вместо едно договаряне, ние имаме 70 различни договаряния – едни с обществени поръчки, други без. Имаме 70 различни цени, някои от тях скандално различни. Ако накарате и частните болници да провеждат обществени поръчки, вие пак ще имате 70 различни цени, защото това са 70 различни процедури, провеждани по различно време, за различни количества и видове медикаменти”, подчерта той.  

Според него ако искаме да решим генерално проблема, НЗОК трябва да договори всички лекарства за злокачествени заболявания директно с производителите на тези лекарства.

„Тя би могла изобщо да извади болниците от участието в уравнението”, каза д-р Кацаров и отново подчерта, че решението е в законодателни промени, които могат да се направят и от сега действащото правителство в Народно събрание или от следващото служебно правителство.

„Грешното решение е частните лечебни заведения да правят обществени поръчки“, категоричен бе той. В допълнение той отбеляза, че ако тези законодателни промени станат факт, ЕК вероятно няма да заведе дело, а ако го заведе, България ще го спечели.

Д-р Кацаров изрази мнение още, че големият проблем на нашето здравеопазване и липсата на реформа, която се изразява основно в монопола на НЗОК. По думите му, искането за реформа и премахването на монопола на Здравната каса трябва да бъде фокус и на протестите на младите хора, които имат време, енергия и сила да постигнат промяна.

Той обясни, че монополното положение на Здравната каса сега води до неефективност на разходите, а свръхрегулацията изтласква пациента от центъра на системата. По думите му нежеланието да се допуска пазар в системата води единствено да лоши резултати, и като цяло това имаме липса на политическа воля за промени, които биха върнали пациента точно където трябва – в центъра на системата.