Д-р Маджаров: Ако не бяхме реагирали веднага, болниците щяха да имат проблем с отчитането по новия НРД

Промяна само във финансирането, без промяна в структурата, няма да доведе до позитиви за обществото

Седмица преди обнародването на Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022, от БЛС изпрати писмо до НЗОК с констатирани изменения и допълнения, които не са били обсъждани при преговорите между Лекарския съюз и Здравната каса. По-късно, на среща с Надзорния съвет, БЛС подписа протокол, в който се казва, че за да нямат проблеми всички работещи в болнична помощ, промените в алгоритмите в НРД 2020 - 2022 няма да влязат в сила от 1 януари. Пред Zdrave.net председателят на Лекарския съюз д-р Маджаров коментира какво се случва след обнародването на Рамковия договор в този му вид и кои са предизвикателствата пред БЛС през тази година.

Д-р Маджаров, какви са неточностите в обнародвания вече НРД 2020-2022?

Публикуваният в Държавен вестник Национален рамков договор до голяма степен отразява преговорите, които сме водили в последните два месеца от миналата година с НЗОК. Изключение са някои алгоритми на стари клинични пътеки, които не са договаряни с БЛС и са попаднали там вероятно от проектопредложение на Касата. Става въпрос за няколко пътеки в ревматологията и няколко в хирургията. В останалата си част НРД отразява преговорите.

В цените на клиничните пътеки има ли някакво изменение в сравнение с гласувания от БЛС проект?

Не, то те и до последния момент бяха гледани много внимателно до последно. Реално погледнато в тези клинични пътеки, за които говорихме, това се е допуснало, защото те са огромен по обем материал и понякога няма възможност да бъде забелязано всичко в текстовете, в които са описани специално алгоритмите.

Какво може да се направи, за да бъде проправена тази грешка?

Ние вече сме го направили. Изпратихме нарочни писма до НЗОК още в момента, в който колегите от болничните заведения забелязаха проблема. Направили сме график за спешни разговори, които ще бъдат проведени тази седмица за проблемните моменти с тези алгоритми, както и за начинът, по който ще се изплаща амбулаторната процедура за интензивните грижи, тъй като беше договорено една част от нея да е с по-висока цена. Ние не сме съгласни с изискванията към тази амбулаторна процедура – наличието на 10 анестезиолога и не по-малко от 10 дни интубиран пациент. Смятаме, че може да се намерят други механизми, по които тя да бъде изплащана. Освен това има и изискване за заснемане на оперативните интервенции в офталмологията, които също тази седмица трябва да изчистим в какъв формат ще се случва, за да не бъдат поставяни лечебните заведения пред свършен факт. Имаме уверението на ръководството на НЗОК и Надзорния съвет, че най-късно до края на февруари ще подпишем анекс, с който ще изчистим тези недоразумения. Във връзка с тези технически грешки, преди обнародването на НРД подписахме протокол, с който и двете страни се съгласяваме, че няма да влязат в сила от 1 януари промените в алгоритмите и затова лечебните заведения ще се отчитат по НРД 2018, а ще получават заплащане по новите цени. С подписването на този протокол и НЗОК се съгласи, че окончателния вариант на договора в тази му част, не отговаря на преговорите, които сме водили.

Има изразени притеснения, че след като НРД е публикувано в този си вариант, Касата ще може да наказва изпълнителите на болнична помощ, независимо от договорените изменения…

Точно затова подчертавам, че отчитането на всички лечебни заведения става по стария ред до края на февруари. Точно това беше нашия аргумент – не може НРД да излиза късно и с неща, които не са били предварително известни от преговорните протоколи и не са били докладвани на Събора на БЛС. Ако не бяхме реагирали, лечебните заведения, особено в специалността ревматология, действително щяха да бъдат поставени пред невъзможността да не могат да отчетат нито една клинична пътека.

По време на Събора казахте, че са договорени увеличения в СИМП, ПИМП и МДД, но те не се виждат в НРД. Как ще се случат тези увеличения в бюджетите?

Увеличението, което има в СИМП, ПИМП и МДД се вижда в цените, които са договорени. Допълнителните 2 млн. лв. към бюджетите за СИМП и МДД за 2020 г. бяха нужни, за да можем да облечем тези цени с обеми. Не е важно, че не са отразени в общия бюджет, защото важни са цените. Ние имаме записано какво сме договорили. Част от тези пари са от резерва и по тази причина не могат да бъдат отразени в рамковия договор. Средства от резерва се освобождават след първото тримесечие с решение на Надзора на НЗОК, а разбира се, ние ще следим тези пари да бъдат изплатени до края на годината. Важното беше да осигурим съгласието на отсрещната страна за цените и обемите в СИМП, ПИМП и МДД.

В окончателния вариант на НРД е записан текст, с който се дава право на лекарите да отказват медицинска помощ на агресивни пациенти. Как се взе решение за толкова драстична мярка и ще реши ли това проблема с нападенията над медици?

Макар и от много страни да се чуват несъгласия и критики по начина, по който са протекли преговорите и нещата, които сме постигнали в тях, за мен точно този текст е един от примерите, че за първи път БЛС успя да извоюва нещо, което е от значение за всички работещи лекари и особено за работещите в първичната и извънболничната помощ. За тях беше записано преди, че не могат да отказват да включат в листата си никого, но сега с този текст, ако пациентът е груб и агресивен, личният лекар има право да се обърне към НЗОК и да уведоми писмено за причините, поради които повече няма да оказва планова помощ на този човек. Този текст не ни е коствал малко да присъства в НРД. Не взимаме решения на тъмно, но понякога добрите идеи трябва да бъдат реализирани без много думи.

Какви са очакванията Ви за предстоящата година?

Здравеопазването е консервативна система и е изключително наивно някой да очаква, че в рамките на месец или дори година могат да се случат революционни неща. При всички положения трябва да се правят стъпки в правилната посока. Смятам, че за тази година имаме няколко големи плюса. На първо място използването на увеличените средства на НЗОК за медицински дейности за повишаване на цените на медицинските дейности, които трябва да се отразят пряко и на заплащането на колегите. На второ място слагам това, че имаме добри взаимоотношения с партньорите от НЗОК и МЗ, защото при всички положения е предимство да можеш да използваш записаното в закона, че по инициатива на една от двете страни могат да се подписват анекси винаги, когато има проблем, с който са се сблъсквали голяма част от колегите. На трето място смятам, че трябва да помислим вече и за ролята на БЛС в другите му задължения – актуализиране и водене на по-пълен регистър на лекарите, интегрирането му в единната информационна система. Би трябвало да успеем тази година да инициираме законови промени, свързани с продължаващото медицинско обучение, защото това е важно не само за Лекарския съюз като организация, която гарантира квалификацията на лекарите, важно е и за цялото общество, защото сме от много малкото държави в Европа, в която продължаващото обучение не е задължително за лекарите.

Смятате ли, че може да се стигне до пълна промяна на здравноосигурителния модел?

Когато говорим за промяна, в основата й трябва да стои солидарността и действително – осигурителният модел, защото сме далече от застрахователните възможности на други държави. Населението на България е далече от възможността основната роля на НЗОК да бъде заменена изцяло със застрахователни фондове. Трябва да имаме една Национална осигурителна каса, с добре платени кадри в нея, а не както е сега, добре оборудвана с инструменти за контрол. Промяна само във финансирането без промяна в структурата и начина на управление на здравната система, не може да се очаква да даде някакви позитиви на обществото. Едно от нещата, за които би работило добре доброволното осигуряване е неотложната помощ. Смятам, че това трябва да бъде поставено на дневен ред, но е важно да внимаване да не разрушим нещо работещо като НЗОК, само защото не сме му осигурили условия да изпълнява функциите си. 

Снимка: Надежда Ненова