Д-р Маджаров: Не можем да очакваме бюджет, който се приема почти в края на годината, да заложи реформи

„Според нас този бюджет толкова закъсня, че по-скоро ще формализира направените досега през годината разходи. Защото ние не очакваме да влезе в сила по-рано от края на август. Сами разбирате, че в края на август остават само три месеца за плащане с този бюджет“. Това коментира пред Nova News зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров във връзка с приетия от Надзорния съвет на НЗОК бюджет на фонда за 2026 г., който се очаква да влезе в парламента.

Той уточни, че от съсловната организация ще поискат увеличаване на цените както в извънболничната, така и в болничната помощ, като се очаква в първичната (ПИМП) и специализираната (СИМП) извънболнична помощ те да влязат със задна дата от 1 януари, а в болничната – от 1 август.

„Но не можем да очакваме бюджет, който се приема почти в края на годината, да заложи някакви нови основи на реформа или на някакви промени“, отбеляза д-р Маджаров.

Когато излязат данните за първото шестмесечие на годината пък ще стане ясно дали в края на годината с този бюджет ще може да се разплати и надлимитната дейност на лечебните заведения, допълни той.

По думите на зам.-председателя на БЛС организацията очаква в системата да се заложат механизми, които да повишат обективния контрол върху разходваните средства. „За да се изсветлят процесите и тогава да можем да твърдим не за злоупотреби, а за реален дефицит. И когато установим, че има реален дефицит, тогава с лекота ще се признае пред обществото, че парите са недостатъчни“, коментира той.

Д-р Маджаров посочи, че заплатите на медиците са ниски, а в същото време се твърди, че парите са достатъчни, но трябва реформа.

„Каква трябва да е реформата? Тогава трябва да признаем, че трябва някои болници да ги няма, трябва да кажем кои ще са тези болници и тогава трябва да си кажем, че нито една болница не получава субсидия, а получава пари срещу преминал пациент и лекуван пациент“, посочи той и допълни: „Ако някой твърди, че пациентът не е лекуван добре, трябва да работи в посока да даде механизъм за оценка на лечението на пациента и за заплащане спрямо тази оценка, но не да твърди, че болниците се субсидират“.

Зам.-председателят на БЛС коментира и твърденията, че частните болници подбират скъпи и леки пътеки за разлика от държавните, както и не приемат по спешност.

„Ако получите данните от Касата, ще видите, че и държавните, и частните болници работят по една и съща палитра като процентно съотношение на леки и тежки случаи. Специализираните болници, разбира се, работят по определени пътеки. Що се отнася до Спешната помощ – там има дълг МЗ, то трябва да въведе строги механизми по изпълнение на наредбата, която казва, че всеки е длъжен да работи 24 часа, никой няма право да връща линейка. Някои болници си позволяват да не работят спешност и този ангажимент е на МЗ“, категоричен беше той.

Д-р Маджаров коментира и заплащането на минимален престой в лечебно заведение по дадена пътека от страна на Здравната каса.

„Когато въведеш единица заплащане срещу минимален престой, практически въвеждаш цена за този престой. В няколко пътеки въведохме механизъм при преговорите с Касата – когато е необходим повече от минималния престой, Касата да плаща допълнително след предварителна заявка от болницата дните, които са след това. Смятам, че това е правилният път. Стремежът на всяко лечебно заведение е да се придържа към минималния престой, защото от деня, в който изтече той, всеки следващ ден намалява средната цена на ден, която болницата получава за този престой. Не е редно. Трябва НЗОК да плаща това. Това със сигурност трябва да се случи“, заяви зам.-председателят на БЛС.