Д-р Маджаров: Увеличените средства са само за 5 месеца, нужно е трайно решение

„За втора поредна година сме в бюджетна процедура през пролетта. Разликата е, че миналата година тя се водеше от редовно правителство и това доведе до видими усилия за провеждане на политика през бюджета.“ Това каза снощи пред NOVA NEWS председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

Той подчерта, че за първи път миналата година са били отделени значителни средства за извънболничната помощ – СИМП, ПИМП и МДД, но тъй като тази година се внася от служебното правителство, са наложени досегашните съотношения между извънболнична и болнична помощ и просто се предлагат едни цифри.

„Цифрите е трудно да бъдат коментирани, защото те могат да се променят. Чухме, че може да не бъде приет и държавният бюджет в този вариант, в който се предлага. Приемането на бюджет по средата на годината води до невъзможност да се изпълняват истински политики. Миналата година имаше 90 млн. лв. увеличение за изследвания в извънболничната помощ в средната на годината, а тази година вносителите отчитат, че тези пари не са разходвани, възприемат, че нашето население няма необходимост от тях и за първи път се предлага намаляване на средства в даден ред – в случая за изследвания“, допълни д-р Маджаров.

„Опитът да премахнем голяма част от причините за хоспитализация в болниците стана неуспешен с предложения бюджет. Мнозина влизат в болница, защото не могат да си платят изследванията, а идеята беше колкото може повече изследвания да са в извънболничната помощ. Парите не са усвоени, защото това увеличение действаше едва 5 месеца. Като качество за диагностика болниците не са по-добри от поликлиниките”, каза още той.

Д-р Маджаров беше категоричен, че това, което се е случило в МДД, сега ще се повтори в болниците. „Сега виждаме увеличение с 500 млн. лева, но отново е само за 5 месеца. Трябва да договорим такива цени и обеми с Касата, че тези средства да бъдат усвоени, в противен случай отново ще имаме разправии с НЗОК в края на годината какво правим с икономиите. От друга страна, когато започнеш да изчисляваш цени и обеми само за 5 месеца, натоварваш бюджета за следващата година, защото средствата не могат да бъдат намалени. Стана голямо объркване в тези процеси. Самият НРД все още не е подписан дори в текстовата си част“, каза той.

Председателят на БЛС обясни, че вече 3 г. цената на клиничните пътеки в нашата страна се определя по примера на една западна държава и нейното съотношение между най-евтината и най-скъпата клинична пътека, като целта е да се постигнат същите коефициенти и у нас.

„Стремейки се да подкрепяме допълнително подценените пътеки обаче се получиха и някои парадокси. Има случаи, при които по-малко енергоемки пътеки започнаха да дишат във врата на оперативни пътеки. Ние подкрепяме диференцираното разпределение на цените, ще подкрепим искане за увеличаване на педиатричните пътеки. Пътеката за раждане вече е над 1200 лева, но със сигурност трябва още да се увеличат парите, защото родилките признават, че е трябвало да доплащат”, каза д-р Маджаров.

Ако се отрази инфлацията в цената на клиничните пътеки, те трябва да поскъпнат с минимум 25%, но възможността за това зависи и от диференциацията на пътеки, допълни той.

Председателят на БЛС каза още, че съсловната организация не е доволна от това, че не е запазена тенденцията за изместване на тежестта от болничната към извънболничната помощ.

Ако вземем правилните решение за тази голяма сума за болничната помощ, директорите ще могат да увеличат заплатите на персонала. Ако обаче заложим на повече пациенти, няма да стане. Тези пари ще ги има само виртуално. Предполагам, че нашите партньори от Касата ще настояват да предвидим повече пациенти, за да не вдигнем цените, а това не трябва да се случва. Политиката на НЗОК и държавата трябва да е насочена в обратна посока“, обясни д-р Иван Маджаров.

Той допълни, че реалният брой на хоспитализациите за България е 1200-1600, а не както се залагат от НЗОК над 2 млн.