Д-р Мария Христова: И в България може да се прави наука на световно ниво

Мечтая в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" да изградим мултидисциплинарен център за системни автоимунни заболявания

Д-р Мария Христова е специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. През 2006 г. завършва Медицински университет - София с отличие. През 2014 г. защитава успешно дисертационен труд по имунология в областта на автоимунните заболявания, като изследва имунологични и генетични фактори при болни със системен лупус и дерматомиозит. Две години тя работи като лекар по вътрешни болести в Германия. В момента д-р Христова е част от екипа на Клиниката по нефрология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София. Наскоро д-р Христова получи отличие от Световната лупусна академия.

Д-р Христова, Вие бяхте отличена с престижната награда на Световната лупусна академия за 2020 г. Разкажете малко повече за това отличие.

Лупусната академия се учредява през 2012 година по инициатива на Европейската лига на ревматологични заболявания, поради това, че заболяването е системно и има своите специфики в много медицински области. Оттогава този форум се провежда ежегодно, първоначално като образователен портал, но с времето бяха поканени учени и специалисти от цял свят, които да представят своите възгледи, проблеми и постижения в областта. Така аз също реших да участвам с научна разработка, тъй като от години аз и моят екип се занимаваме с ролята на генетичните и имунологичните фактори за появата и развитието на автоимунните болести. Фундаментална част на представената от мен разработка беше да се определи какво е участието на цитокините в развитието на системния лупус и да се проучи генетичният контрол, на който те са подложени. В практически аспект представената работа подпомага селекцията на пациенти, при които се очаква ефект от последващо лечение, защото цитокините представляват и своеобразна терапевтична мишена. Бих искала да подчертая, че зад отличието стои екипна работа – този екип се изгради през годините и бих искала да благодаря на всички колеги, с които работя. Това са специалисти от Националната генетична лаборатория,  Центъра по молекулна медицина към МУ-София, Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" и УМБАЛ "Александровска".  Тази награда за мен е признание, че и в България може да се прави наука на световно ниво, стига да има желание, труд, креативност и екипност.

Вие сте специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. Как съчетахте тези сами по себе си доста тежки специалности?

За мен винаги е било важно да се занимавам с наука. Имунологията беше една нова специалност, която беше изключително интересна, защото пред нея имаше много сериозни научни предизвикателства. Първоначално исках да се занимавам с имунодерматология, но впоследствие получих покана да работя в клиника по нефрология и установих, че всъщност много от пациентите имат имунологични проблеми и моите познанията по имунология биха могли да намерят  практическо приложение. Лека-полека интересът ми се увеличаваше и реших направя специализация и по нефрология. И досега особен интерес и акцент в моята практика са автоимунните заболявания на бъбреците, известни под наименованието гломерулонефрити.  

Имате години опит в Германия, но сте избрала да практикувате в България. Защо?

Според мен това е въпрос на личен избор. Може би там бих могла да постигна и по-големи успехи в научен аспект, но аз обичам България и винаги съм искала да работя тук. Освен това за мен вратите в Германия са винаги отворени и винаги бих могла да се върна или да получа допълнителна квалификация. И досега поддържам връзка с колегите си там. Трябва да призная, че бях впечатлена от уважението, което пациентите проявяваха към лекарската професия. И все пак няма по-хубаво място от вкъщи. Освен това считам, че всеки един лекар, който е получил образованието си в България, е добре да прави нещо полезно за страната си, за нашите близки и родители. Те го заслужават. Донякъде това е и морален дълг. Аз мисля, че въпреки трудностите и в България, когато се изгради връзка между добри професионалисти, обединим усилията си и проявим креативност, може да постигнем  нещо на световно ниво. Дори това придава още по-голяма стойност на успеха. И докато имам възможност да се развивам в България, разбира се с усилия от моя страна, бих предпочела да остана тук, където са моите близки, приятели, семейство. Колкото и да си успешен в чужбина, винаги остава една носталгия по родината. А и мисля, че успехът е въпрос на начин на мислене и характер. Радвам, че и тук успях да намеря начин да съчетавам научната и клиничната дейност. Това ми носи удовлетворението, че мога да правя нещата така, както винаги съм искала.

Как успявате да съчетавате научната и практическата част в медицината?

Няма да скрия, че съчетанието да си клиницист и учен едновременно е много трудно, изисква се особена мотивация и отдаденост, но този баланс е труден навсякъде по света. За мен обаче тези два аспекта на медицината са пряко свързани. В моята работа винаги съм се стремила да имам максимална яснота какво правя – науката ми позволява да вниквам по-добре в детайлите на  клиничната работа и обратно. Практиката от своя страна ми дава възможност да поставим въпросите в полето на науката и да търсим техния отговор.

На база опита Ви в Германия и в България как определяте развитието на имунологията у нас?

Безспорно, в чужбина възможностите са много по-големи. Екипната работа там е с традиции, а мащабите на финансиране на научните проекти са значително по-големи както от страна на държавата, така и от неправителствения сектор. Това има голямо значение за развитието на медицината и в частност имунологията. Независимо колко висока е квалификацията на лекарите и учените ни, няма как да се прави съвременна медицина и наука със стари технологии. За щастие в момента и в България развитието в областта на имунологията е във възход. По отношение на диагностиката смея да твърдя, че в университетските болници не изоставаме в сравнение с колегите от чужбина. Това стана възможно благодарение на закупуването на съвременна апаратура и достъпа до нови технологии. Европейските програми са един голям шанс за подобно развитие. В науката би могло да се желае по-добро финансиране, да има прозрачност в оценяването, да се засили обществения интерес и като цяло да се подпомага повече развитието й. И да не се сещаме за ваксини, наука и учени  само в контекста на ситуации като пандемията от COVID-19.

Какви са вашите мечти в професионален план?

Моята мечта е да продължавам да се развивам, да търся отговори на неразрешените проблеми, да приемам професионалните предизвикателства и да намирам техните решения. Успехът е следствие! Дано да имам време, сили и най-вече шанса да допринеса за по-високото ниво на българската медицина и да имаме още поводи за гордост. Надявам се да продължавам да работя в сътрудничество с колеги, които ме зареждат и аз също да успявам да ги мотивирам. Бих искала в бъдеще с колегите от УМБАЛ "Св. Иван Рилски" да изградим мултидисциплинарен специализиран център за пациенти със системни автоимунни заболявания, тъй като виждам потенциал за това. Най-голямата ми мечта, обаче, е да успея да намеря баланса между професионалните  предизвикателства и мечтите в личен аспект, тъй като скоро очаквам да стана майка. Така мисията пред мен става още по-трудна, но се надявам късметът да е с мен и да имам ново вдъхновение!