Д-р Митова: Тревожна тенденция е увеличаването на броя на младите жени с рак на гърдата

Сериозен проблем остава и отсъствието на пълноценен Национален раков регистър, който де предоставя реална информация, смята тя

„Ракът на гърдата не е заболяване, за което се говори само през един месец, и не може да бъде решен с кампании или единични прегледи“. Това каза за подкаста „В центъра на системата“ на БНР онкохирургът д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“.

Тя подчерта, че това е най-честото онкологично заболяване при жените в световен мащаб и в България и изрази съжаление, че независимо от напредъка на медицината, подобрената образна диагностика и навлизането на нови терапии, у нас болестта продължава често да се открива в напреднал стадий. По думите й, притеснително е също така, че заболяването се диагностицира и при много млади жени.

„Причините са комплексни – от липсата на национална скринингова програма и работещ Раков регистър, който бе преместен, до ниската здравна култура и забавянето на диагностичния процес“, коментира онкохирургът.

„Тревожна тенденция е увеличаването на броя на младите жени с рак на гърдата. За съжаление, виждаме все по-млади пациентки. Това означава, че 

трябва да преосмислим критериите за профилактика, проследяване и диагностика,

подчерта специалистката.

Според д-р Митова профилактичните кампании, които традиционно се провеждат през февруари и октомври, имат своята стойност, но не могат да заместят системния подход.

„Много наивно би било да смятаме, че само с една безплатна профилактична кампания можем да променим глобално проблема. Кампаниите трябва да бъдат по-скоро „червена лампа“, която да напомня на хората, че трябва да се преглеждат редовно – не само когато има обявена акция. Още берем плодовете на липсата на Национална скринингова програма“, каза тя.

Специалистката подчерта, че няма универсален отговор на въпроса за точната възраст на жената, когато трябва да започне мамографски изследвания, но общата препоръка е това да става след 40–45-годишна възраст след консултация със специалист веднъж годишно, който да оцени най-подходящия образен метод в зависимост от индивидуалните особености, наличието или отсъствието на наследствена обремененост, както и на други рискови фактори.

Мамографията се извършва на всеки две години, ако няма наследствен фактор и придружаващи заболявания, а при по-млади жени и при определени специфични характеристики на гърдите ехографското изследване трябва да се прави всяка година, стана ясно от думите на д-р Митова.

Онкохирургът коментира и тенденцията към

ръст на напредналите случаи на рак на гърдата след COVID пандемията,

което според нея е резултат от отложени прегледи, прекъснати профилактични програми и страх от посещения в лечебно заведение.

„Сериозен проблем остава и отсъствието на пълноценен Национален раков регистър. В момента не можем да извлечем реална информация – нито за стадия, в който се диагностицират пациентите, нито за преживяемостта, нито за честотата на рецидивите и метастазите“, подчерта още д-р Митова. 

По думите й това пречи не само на научния анализ, но и на практиката, защото няма данни, въз основа на които да се променят алгоритмите за проследяване и профилактика.

„А това означава, че губим пациенти“, обобщи специалистката.

Сред най-честите грешки от страна на пациентите тя открои страхът от преглед, нежеланието на жената да се грижи за здравето си, отказът от биопсия, отказът от лечение, търсенето на алтернативни методи на лечение или другата крайност – при поставена диагноза обикалянето на много специалисти за второ, трето до 10-15 мнения, при което се губи много ценно време.

Според нея една от

най-честите и сериозни грешки в диагностичния процес е отстраняването на туморна формация без предварителна биопсия.

„Биопсията трябва да се направи преди операцията, за да знаем биологията на тумора и да планираме правилното лечение. Не първо да оперираме и после да мислим какво да правим“, категорична е д-р Митова.

По думите й друг проблем е свързан с патоанатомичната диагностика, като недостигът на патолози води до свръхнатоварването им, респективно с риск от неточности.

„Ако има дори минимално съмнение в патоанатомичния резултат, второто мнение е задължително“, подчерта онкохирургът.

В допълнение тя поясни, че и в образната диагностика могат да се допуснат грешки – от една страна като пропуск и недооценяване, а от друга – като свръхдиагностика както с ЯМР и ПЕТ-скенер, така и с множество биопсии от съмнителни фокуси, от които впоследствие се оказва, че не е имало нужда.

„Това е огромен стрес за пациента и забавяне във времето“ посочи специалистката.

Тя призова жените да бъдат реалисти, да не се поддават на внушения, да имат отговорност към собственото си здраве и да използват възможността да се изследват с направление по НЗОК в рамките на вече удължения двумесечен срок.

Д-р Митова обясни още, че в практиката все по-често се прилагат органосъхраняващи операции. По думите й средно за света те са 60% - 80% от интервенциите, но този подход е оправдан при строга оценка на индивидуалните особености на пациентката и характеристиките на тумора. Тя обясни още, че в отделението, което тя ръководи, процентът на тези интервенции е над 70%.