Д-р Михриджан Софта: Поставила съм си цел да въведем терапии с ново поколение апаратура

Иска ми се също така да се насочваме все повече към профилактиката, добавя тя

Д-р Михриджан Софта е завършила висшето си образование по медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет - Стара Загора през 2008 г. Придобива специалност по физикална и рехабилитационна медицина през 2022 г. в МУ- Пловдив.

Работи в тази област от 10 г. През 2012 г. е назначена в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски‘‘ - Кърджали. След спечелен конкурс през април тази година заема длъжността началник на отделението. 

Д-р Софта, как решихте да се посветите на физикалната и рехабилитационна медицина?

Тази специалност ме привлече с възможността за лечение на пациенти, които са обект на различни области в медицината. Освен лечебна и възстановителна дейност – това, което наричаме рехабилитация, специалността предоставя огромен набор от естествени и преформирани физикални фактори и различни кинезитерапевтични техники, с които да правим профилактика на много заболявания и състояния. Това е и начин да помогнем на пациента да не стигне до инвалидизация. Процедурите и техниките позволяват да редуцираме приема на лекарства, да намалим много дискомфорта и болката по време на лечебния процес.

А как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Винаги съм искала да бъда лекар и да помагам на хората. Родила съм се преждевременно и по време на престоя ни в Дом „Майка и дете“, лекарите успокоявали майка ми, че с тези дълги нежни пръстчета ще стана добър лекар. Тази история съм я слушала много като малка, може би това е оказало влияние на избора ми.

Кои са Вашите учители в специалността?

На първо място искам да благодаря на д-р Венета Пеева, която беше ръководител на практическата ми подготовка и на проф. Елена Илиева, която ръководеше теоретичната ми подготовка. Но всички колеги, с които съм работила, са били мои учители.

Пълноценна ли е връзката, която имате с колегите Ви от другите специалности?

Разбира се, нашата специалност изисква колаборация с колегите от други специалности - ортопеди, невролози, педиатри, лични лекари, УНГ специалисти, ревматолози и други, които трябва своевременно да насочат пациентите за физиотерапия и рехабилитация.

Имам щастието да работя с колеги които са наясно с възможностите на физикалната терапия, така пациентите идват за лечение при нас навреме. Смятам обаче, че е наше задължение да предоставяме информация на колегите от другите специалности за новите възможности в нашата специалност. С развитието на технологиите има и голямо развитие и в апаратурата, която използваме.

Какво обединява екипа, който ръководите?

Работя в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина вече над 10 години и с екипа ми сме като едно семейство.

Благодаря на всички за всеотдайността и усилията. В нашата работа освен правилната диагноза, добре подбраните методи за лечение, е много важно и прецизното изпълнение от страна на персонала – рехабилитатори, сестри.

Изградили сме добра организация на работния процес, стараем се и да надграждаме. Особено внимание обръщаме на грижата за болния. В момента в отделението се обновява апаратурата за електротерапия, магнитотерапия, за лечение с ултразвук.

Целите които съм си поставила са да въведем терапии с апаратура от ново поколение - като високоинтензивен лазер, високоинтензивен магнит, текар-терапия, ударно-вълнова терапия. Също така искам да включим и хидротерапия към процедурите. Надавям се в близко бъдеще да организираме курс за обучение за деца от различни възрастови групи за профилактика и лечение на гръбначни изкривявания. Иска ми се също така да се насочваме все повече към профилактиката, тя е важна и за нея трябва да се мисли.

Кой е водещият Ви принцип в общуването Ви с пациентите?

Опитвам се да съм пряма и честна и към колегите, и към пациентите. За да бъдат удовлетворени от лечението пациентите, трябва да са предварително добре запознати със състоянието си и с реално постижимите резултати. Ако реалните възможности се разминават с очакванията на пациента, той остава огорчен, защото е имал свръхочаквания, които не са се оправдали. Затова смятам, че трябва да бъдем прями и честни, когато разясняваме на болния какво предстои и какво може да се постигне.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Най-много обичам да съм със семейството си и да прекарвам повече време с близките си.  

 А какво ще пожелаете на колегите си, с които работите?

Да бъдат здрави, да сме заедно, да вървим напред и да лекуваме успешно пациентите.