burevestnik.bg - Мобилна версия


Д-р Невена Пиперкова: Ендометриозата не е присъда

Д-р Невена Пиперкова: Ендометриозата не е присъда

Д-р Невена Пиперкова е АГ и репродуктивен специалист в МЦ Неовитро. Дълги години тя е работила в Клиника по обща и онкологична гинекология на ВМА – гр. София, където придобива опит в областта на оперативната гинекология и лечение на спешни състояния в гинекологията. Преди това, в периода 2008 – 2012 г., д-р Пиперкова специализира акушерство и гинекология във ВМА и II САГБАЛ „Шейново“- София, а през 2013 г. придобива специалността си по Акушерство и гинекология.

Още като студент по медицина д-р Пиперкова преминава обучения по акушерство и гинекология, педиатрия и вътрешни болести в Университетските болници в Братислава и Брюксел.  Преминала е и следдипломни квалификации по дву- и триизмерна ехография на малкия таз, колпоскопия и тъканнодеструктивна терапия, участвала е  в "Академия по репродуктивна медицина".

По повод отминалия Световен месец на ендометриозата разговаряме с д-р Пиперкова за заболяването, репродуктивните проблеми и възможностите за решението им.

Д-р Пиперкова, кои са най-големите неизвестни, които са останали пред учените по отношение на ендометриозата?

Големият проблем е, че етиологията на болестта не е  изяснена, поради което лечението й е истинско предизвикателство. Ние можем да  лекуваме симптомите, но  не и да предотвратяваме появата й. Ендометриозата е заболяване, при което ендометриалната лигавица, която физиологично се намира в кухината на матката, се е разпространила на нетипични за нея места – в стената на матката, по маточните тръби, яйчниците, перитонеума, който покрива органите в коремната кухина и малкия таз. Тези огнища може да се развият и извън гениталния тракт. Макар и по-рядко, ендометриозни участъци са установявани в червата, в белия дроб, дори в лигавицата на носа.

Как се диагностицира това заболяване?

Понякога наричаме ендометриозата „големият имитатор“, което често би могло да затрудни поставянето на диагнозата. Характерни оплаквания, насочващи за наличието й са - болезнени и обилни менструации, болки при полови контакти, както и друг вид необясними болки в малкия таз, коремната област и кръста, за които не се установяват конкретни причинители от друго естество. Проява на болестта, която често води до поставянето на диагнозата, е установяването по време на ултразвуков гинекологичен преглед на кистични образувания в яйчника с характеристики съмнителни за ендометриоза. Не рядко при пациенти с ендометриоза се наблюдават и репрудоктивни затруднения.

Ендометриозата е едно много нетипично протичащо заболяване, което засяга жените от 15 до около 50 годишна възраст. Казано по друг начин, от периода след появата на менструалните цикли до навлизането в менопауза, което средно за България е около 50 - годишна възраст. Докато жената е хормонално активна, ендометриозата може да се развива в организма й и да протича различно при различните пациентки. При едни жени би могла да е дори безсимптомна или с  много леки прояви, при други – умерено изразена, а при някои да е с много тежка изява.

Колко степени има ендометриозата?

Четири. В зависимост именно от измененията и симптомите.

Ендометриозата често е възприемана като присъда за безплодие. Това така ли е реално?

Не бих казала, че е присъда за безплодие, но за съжаление жените, които имат репродуктивни проблеми, по-често са с ендометриоза. Ако за общата популация жени между 15 и 50-годишна възраст, 10-15% имат ендометриоза, то при жените с репродуктивни проблеми в 40-45% от случаите се установява ендометриоза. Това обаче не означава, че тези жени не могат да достигнат до бременност и раждане. Присъда звучи прекалено страшно, а надежда има. Развитието на репродуктивната медицина повишава шансовете на тези пациентки.

Ендометриозата е много разнолика. Тя може да се изрази с една изолирана киста на яйчника, която да е единствената й проява, но може да се изрази и в лезии, както във вътрешността на  маточните тръби, водещи до изменения в тях, които ги правят непроходими, така и  в множество огнища по повърхността на перитонеума, покриващ органите в малкия таз и корема и по този начин водещи до образуването на множество сраствания. Това са изменения, които неминуемо водят до репродуктивни нарушения, които могат да бъдат преодоляни чрез методите на репродуктивната медицина. Друг не по-малък фактор, който влияе на физиологичните процеси е, че тези огнища  се свързват с отделяне на различни съставки, които водят до неспецифична възпалителна реакция в тъканите, както и в промяна на локалния имунен отговор. Много важно е да се знае, че когато ендометриозата засегне яйчника, образувайки дори малки кистични структури, тя изконсумирва част от здравата яйчникова тъкан, в която се намират фоликулите. Жените се раждаме с определен брой фоликули. Част от тях всеки месец тръгват да нарастат ( така наречените антрални фоликули), но само един от тях  става доминантен и овулира и това се повтаря през повечето менструални цикли. Ако обаче има огнища на ендометриоза, те са на местата, където са били тези фоликули. Ако има множество такива огнища, то е за сметка на тези  антрални фоликули и броят им се редуцира чисто механично. В определени ситуации, тези огнища нарастват, образуват се ендометриозни кисти с характеристики, налагащи оперативно лечение. При оперативното им отстраняване, дори и при най-прецизната оперативна техника, неминуемо се отстранява и част от разположения в непосредствена близост здрав яйчников паренхим. Затова е необходимо тези операции да бъдат много добре прецизирани, да се провеждат само, когато наистина са наложителни, спазвайки съвременните алгоритми.

Има ли предположения, защо се появява ендометриозата?

Науката все още не е стигнала до единна теория каква е причината да се отключи това състояние. Доказано е само, че хормоналната активност е абсолютно задължителният фактор, за да се развива ендометриозата, тъй като жени преди настъпване на първите менструални цикли и жени след менопауза нямат ендометриоза. Дори и да има генетично предразположение за развитието й, тя не се изявява в тези възрастови периоди.

Кои са най-често срещаните репродуктивни проблеми при българите и различават ли се те в сравнение с проблемите, които имат хората в другите европейски държави?

Като цяло проблемите са едни и същи, няма разлика между репродуктивните проблеми, засягащи  хората в България и тези в другите европейски държави. Това, което не бива да се подценява е и мъжкият фактор. Много често в борбата за дете първо се търси проблема в жените, но всъщност двойката се състои от двама партньори. И жената, и мъжът са еднакво важни. За съжаление все по-често има отклонение в показателите на спермограмите дори и на млади мъже.

Каква е причината за това?

Причините са разнообразни. Но ако изключим обективните медицински причини като вродени състояния, предходни операции на тестисите, локално разширени венозни съдове ( варикоцеле ), ендокринни заболявания, инфекции и много други, в не малка част от случаите не се установява конкретна причина. Все по-важна роля във влиянието върху сперматогенезата оказват съвременния начин на живот и факторите на средата. Това са както алкохол, цигари, различни добавки, които не малко млади мъже използват, за да добият атлетичен вид на тялото си, така и храната, която ядем, въздухът, който дишаме, токсините, в околната среда, които приемаме постоянно. Всичко това дава отражение и върху мъжкия фактор. Приема се, че сперматозоидите са много чувствителни към т. нар. оксидативен стрес, който влияе върху тяхната морфология и подвижност. Затова казваме, че е хубаво да се спазва диетичен режим, да се храним с повече плодове, зеленчуци и по-разнообразно. Хубаво е да има и спорт, защото така реално се подобрява кръвообращението. Всички тези фактори, някои от които са извън нас, за съжаление, водят до промени както в спермограмата на мъжа, така и в качеството на яйцеклетките на жените и каквото зависи от нас, трябва да направим, за да им противодействаме. Най-вече обаче не бива да отлагаме твърде дълго времето, в което да имаме деца. Това, че се чувстваме млади не значи, че организмът ни също е млад. Ако човек наистина е срещнал партньора си е хубаво да не отлага. По-скоро може да отложи във времето професионалното си развитие, но създаването на нов живот е определено много точно от природните закони и наистина няма как да го отложим твърде много във времето.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   tchP

Още от Мнения и коментари