Д-р Николай Брънзалов: Закъсня възстановяването на профилактичните прегледи

Негативно се повлияха социалнозначими заболявания като диабет и хипертония, защото хората спряха да ходят на лекар, каза д-р Росица Кръстева

По принцип не е довело до голяма драма два-тримесечното отлагане на профилактичните прегледи по време на епидемията, но с тяхното възстановяване като дейности в пълен обем в доболничната помощ определено се закъсня. Макар че никога не бяха спирани всякакви други прегледи с изключение на фибрилни състояния, да се осъществяват в лечебните заведения, в това число и диспансеризацията, хората бяха посъветвани да си седят вкъщи. Това драстично намали и този вид прегледи в нашите кабинети. Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов снощи пред БНТ в отговор на въпрос до какво е довело отлагането на профилактичните прегледи у нас.

„Говорим за хронични незаразни заболявания: захарен диабет, артериална хипертония, които изискват определена периодика за наблюдение на състоянието на пациентите. Смисълът на профилактичните прегледи е да няма усложнения на тези заболявания“, уточни д-р Брънзалов.  

„В негативен аспект се повлияха едни социалнозначими заболявания като мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, които са свързани с придружаващи заболявания като артериална хипертония, захарен диабет, тъй като пациентите по време на тези 2.5 месеца се уплашиха, спряха да посещават личните си лекари, спряха да следят заболяванията, също така и недостатъчно контролираха тези заболявания и медикаментозно, което доведе до един бум на миокардни инфаркти специално в Русе“, каза и д-р Росица Кръстева, началник отделение по неврология от Русе.

Тя разказа и един, по думите й много фрапантен случай. „Става въпрос за една пациентка, която преди 2 години беше лежала в нашето отделение с мозъчен инсулт, възстановена почти напълно, получава пак някакви симптоми през месец март, синът ѝ търси лекарска помощ, отначало по телефона така, както бяха инструкциите, но безуспешно. Постепенно майка му се беше влошила, та търсил е личния лекар, търсил е невролози, амбулаторни. Така или иначе в крайна сметка чрез бърза помощ жената беше приета вече на легло с декубитални рани, това е нещо, което е недопустимо“, разказа д-р Кръстева.

Тя подчерта, че не само пациентите са били изплашени, но и много голяма част от медиците също са били стъписани пред тази епидемия. „Наистина има и куриози от нашата практика – пациент, който беше получил тежък мозъчен инсулт, беше лекуван с венозна тромболиза и на следващия ден, когато пациентът вече беше добре и разговаряше нормално, обяснихме, че е получил мозъчен инсулт и той каза: ама не е вирус, нали?“, допълни д-р Кръстева.

„Нещата постепенно тръгват да се нормализират. Даже бих казал, че влязохме в една голяма нормалност. Вече в болничната помощ обемът дейност се извършват в пълния им размер. Но трябва да е умно, трябва да е внимателно. И обществото също да се съобразява, че нещо стана с нас и трябва да сме по-дисциплинирани. В големия си процент обществото се съобразява, но за съжаление малкият процент прави така, че да страда и големият процент“, каза д-р Бърнзалов.

Той допълни, че е желателно за всякакъв вид преглед в болничната и доболничната помощ да има предварително записан час, за да няма струпване пред кабинетите. „Нека да използваме все пак и хубавите неща, които могат да се случат от тази карантина, на която бяхме подложени, за да въведем малко ред и чакалните по поликлиниките да не се превръщат в място за социални контакти, а да се спазва определена дистанция, часове, за да няма струпване. В крайна сметка да се пазим взаимно“, каза още д-р Брънзалов.

В отговор на въпрос дали броя на направленията, които дават общопрактикуващите лекари, ще е достатъчен, д-р Росица Кръстева каза: „Има преразпределяне на направленията, обикновено към края на тримесечието. Има възможност част от тях да се прехвърлят за следващото тримесечие. Доста ние в груповата практика в ДКЦ не сме имали затруднения във възможността да си изследваме пациентите, но като цяло според мен би могло да се помисли да се актуализира начинът, по който се отпускат тези направления. По-точно те да бъдат насочени конкретно целево по възрастови групи и по тип на заболяванията, а не да бъдат давани на глава от населението“, каза тя.