Д-р Николина Радулова: Лечението на затлъстяването трябва да включва ендокринолог, диетолог и психолог

"Затлъстяването и депресията са взаимно свързани и често образуват порочен кръг, от който пациентите трудно излизат сами“. Това заяви в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Николина Радулова, ендокринолог в 17 ДКЦ в София.

По думите й депресията може да доведе до нарушения в апетита, съня и двигателната активност, а това допълнително затруднява контрола върху теглото.

Д-р Радулова цитира данни на СЗО, според които една трета от населението на планетата е със затлъстяване, а според статистика от България – 25% от населението е затлъстяло.

„Наднорменото тегло не бива да се разглежда като личен провал или липса на воля. Човек не иска да е затлъстял. Това не е нежелание за отслабване или на слаба воля. Съществува една теория за пестеливия генотип. Така е създаден човешкият организъм, че да натрупва хранителни запаси за моменти, когато няма да има достатъчно храна. Това обаче вече се обръща срещу човека и вместо да помага - вреди. Днес ние не сме длъжни да работим в селското стопанство, да сеем, да има дълъг процес, свързан с изразходване на много енергия. В момента е лесно, отива човек в магазина, избира храна, купува си каквото желае, но не винаги тази храна е и здравословна. Заседналият начин на живот също е много важен. Когато няма разход на калории, те се трупат и това е нещо с под формите на мазнини, които са в адипозните клетки. Когато се натрупва голям количество храна, мастната тъкан се превръща в една ендокринна тъкан, която произвежда много цитокини. Тя става вредна ендокринна тъкан.

Цитокините са вредни вещества. Действат на ендотела, на съдовете, намаляват инсулиновата чувствителност. Затлъстяването е хронично, комплексно, метаболитно заболяване, което уврежда здравето, намалява продължителността на живота и фактически възниква, когато енергийния прием надвишава разхода и води след себе си 229 други усложнения от страна на органи и системи - сърдечно-съдови заболявания; артериална хипертония; диабет; нарушения в липидния профил; чернодробни и стомашно-чревни заболявания; сънна апнея и репродуктивни проблеми“, каза д-р Радулова.

Ендокринологът коментира и връзката между психичното здраве, апетита и чревната микробиота.

"Чревната микробиота има огромно значение както за физическото, така и за психичното здраве. Това са бактериите в червата, които участват в обработката на храната и в комуникацията с мозъка. Мозъкът получава информация от червата чрез т.нар. вагусов нерв. Хормоните грелин и лептин регулират чувството за глад и ситост. Когато чревният микробиот е нарушен, това може да повлияе на апетита, настроението и метаболизма.

Има много интересни научни изследвания. Например френски учени са установили, че прехвърлянето на микробиота от депресирани животни към здрави може да доведе до депресивни симптоми и при здравите. Оказва се, че здравето на микробиома може да повлияе на здравето на организма като цяло“, каза д-р Радулова.

По думите й някои полезни бактерии могат да влияят положително върху настроението и дори да действат подобно на антидепресанти. За поддържане на добър микробиом тя препоръчва храни, богати на фибри като плодове; чесън; лук; бобови култури; семена и пълнозърнести храни.

Според д-р Радулова лечението трябва да бъде комплексно и да включва ендокринолог, диетолог и психолог или психиатър.

"Не е нужно човек да гладува. Нужно е да промени това, което му вреди. Необходимо е да се намали на калорийния прием; да има редовен режим на хранене; повече движение; достатъчно сън; ограничаване на преработените храни и захарта; повече плодове, зеленчуци и фибри. Трябва да има и обяд, вечеря, която да е по-малко, да е по-рано, когато се легне, да не е със пълен стомах. Изключително важен е и сънят. Липсата на сън влияе на хормоните, които регулират апетита. Намалява нивото на лептин – хормонът на ситостта и се повишава грелинът – хормонът на глада. Затова хората, които не спят достатъчно, често изпитват по-силен апетит и качват килограми“, каза още д-р Радулова.