Д-р Райна Стоянова: Медицината на дълголетието трябва да стъпва на доказателства, а не на обещания

Д-р Райна Стоянова е ендокринолог и председател на Българската Лонджевити Асоциация. Професионалните ѝ интереси са насочени към медицината на дълголетието и превенцията на хроничните заболявания.

От 6 до 8 ноември 2026 г. в София ще се проведе международна медицинска конференция, посветена на медицината на дълголетието, която ще събере над 50 лектори от България и чужбина. Разговаряме с д-р Стоянова за развитието на това направление и за границата между доказаните и експерименталните подходи.

Д-р Стоянова, откъде идва интересът Ви към медицината на дълголетието?

Медицината на дълголетието се развива бързо в световен мащаб и привлича все по-голям интерес и в България. Тя не се изчерпва с профилактиката на отделни заболявания. Целта ѝ е да удължи годините, прекарани в добро здраве, като запази физическата и когнитивната функция, самостоятелността и качеството на живот. Искаме не просто да живеем по-дълго, а да останем активни, пълноценни и независими в по-късна възраст.

Кои са основните медицински направления, включени в програмата?

Програма включва над 50 лектори, сред които 16 международни участници, двама от тях онлайн. Те са експерти и изследователи от Европа, САЩ и Азия, които работят в различни области на медицината и науката за дълголетието.

Програмата е структурирана около няколко теми - демография и обществено здраве, метаболитни заболявания, сърдечносъдово здраве, невродегенеративни заболявания, репродуктивно и хормонално стареене, онкология, мускулно и костно здраве, хранене и практически интервенции.

Една от основните теми е разликата между продължителност на живота и здравословна продължителност на живота. Застаряването на населението поставя все по-сериозни въпроси не само пред медицината, но и пред здравните и социалните системи. В този модул участват епидемиолози, демографи и експерти по здравни политики, сред които д-р Славейко Джамбазов, Аркади Шарков, доц. Георги Бърдаров и Кънчо Стойчев. Д-р Александър Симидчиев ще разгледа обществените и здравнополитическите измерения на застаряването, а доц. Сара Хег от Karolinska Institutet – молекулярната епидемиология на стареенето.

GLP-1 терапиите са една от най-коментираните теми в момента. Какво е мястото им в диалога за дълголетието?

Те имат доказано място при конкретни медицински показания, включително лечението на затлъстяването и някои метаболитни заболявания. Все повече се изследват и потенциалните им ефекти в други области. По време на конференцията ще гостува американският ендокринолог д-р Росио Салас-Уейлън, автор на книгата „Weightless“ (Безтегловност) , посветена на GLP-1 терапиите и комплексния подход към затлъстяването. Подготвяме и българско издание на книгата.

Кои други нови направления заслужават внимание?

Голям интерес има към ранната диагностика на невродегенеративните заболявания, биомаркерите на стареенето, сенолитиците, хормоналното здраве и персонализирания подход към превенцията. При някои от тези области обаче доказателствата все още са ограничени. Например сенолитиците са обещаващо научно направление, но към момента не могат да бъдат представяни като доказана терапия за забавяне на стареенето при хора.

В кои области на медицината на дълголетието разполагаме с най-убедителни научни данни?

Най-убедителните данни са свързани с ранното идентифициране и повлияване на рисковите фактори за хроничните незаразни заболявания, както и със запазването на метаболитното, сърдечносъдовото, когнитивното и мускулното здраве. Все по-голямо значение има персонализираният подход - оценката на индивидуалния риск, проследяването на ключови показатели и навременната медицинска намеса. Новите технологии, биомаркери и терапевтични възможности разширяват този инструментариум, но трябва да бъдат въвеждани в практиката според качеството на наличните научни доказателства.

В областта на дълголетието има и много комерсиални предложения. Как трябва да се ориентират лекарите и пациентите?

Терминът „дълголетие“ в момента се използва много широко и под него се предлагат както медицински обосновани подходи, така и интервенции без достатъчна научна основа. Затова е важно да се прави ясна разлика между разрешени, експериментални и недоказани интервенции.

Какво е основното Ви послание към медицинската общност?

Медицината на дълголетието не трябва да се разглежда като заместител на съществуващите медицински специалности. Тя е подход, който събира знания от различни области около една обща цел - повече години живот в добро здраве.

И колкото повече расте интересът към тази тема, толкова по-важно е медицинските решения да останат основани на научни доказателства.