Д-р Ренета Живкова: Не съм си представяла друг избор, освен да стана лекар

Лошите дни те изграждат като личност – ставаш и продължаваш, докато не успееш, казва още тя

Д-р Ренета Живкова завършва с отличие Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна през 2023 г. По време на обучението си участва в няколко издания на Черноморския симпозиум за млади учени в сферата на биомедицината, била е и ко-автор в научни публикации. Провежда стажове в Храдец Кралове, Чехия и Будапеща, Унгария.

След дипломирането си започва работа като лекар-ординатор в Спешно отделение към УМБАЛ "Александровска". От март 2024г. се  присъединява към екипа на Отделението по инвазивна гастроентерология към Клиника по вътрешни болести и хепатогастроентерология на УМБАЛ "Софиямед“.

Професионалните ѝ интереси са в областта на диагностичната абдоминална ехография и интервенционалната гастроентерология.

Д-р Живкова, как избрахте медицината за своя професионална съдба, изигра ли семейната среда роля за този избор?

По думи на близките ми още от дете съм била безкрайно любознателна, вечно задаваща въпроси и искаща да достигна до отговори. Винаги съм изпитвала огромен интерес към тайните на човешкия организъм и предполагам съм запазила тази черта и към днешна дата. Не мога да определя точния момент, в който посочих медицината като свой избор, но помня, че когато наближи време да избирам посоката си за кариерно развитие, не можех да си представя нищо друго, освен това, че ще съм лекар.

Семейството ми беше изненадано от идеята, тъй като никой друг не е в медицинските среди, но подкрепата, която срещнах в тяхно лице, беше несравнима. Не бих казала, че са изиграли някаква роля в избора ми, но несъмнено направиха всичко възможно да постигна целите си.

Коя беше най-голямата трудност, с която сте се сблъсквали по време на следването си? Имало ли е моменти, в които сте се питали дали изборът Ви е бил правилен?

Най-голямата трудност безспорно беше да превъзпитам себе си на дисциплина. Интересът е до едно време, след което настъпва момент, в който нямаш друга опция, освен просто да работиш за това, което искаш. Ще излъжа, ако кажа, че е нямало моменти на несигурност, но смятам, че това е напълно естествен етап от развитието на всеки млад човек. Лошите дни те изграждат като личност – ставаш и продължаваш, докато не успееш. Впоследствие срещаш следващата трудност и колелото се завърта отново.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването, онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Възпитаник съм на Медицински университет – Варна, така че обръщам благодарностите си към преподавателите си там.

Първият такъв човек, с когото се срещнах, е д-р Георги Стоянов към Катедрата по обща и клинична патология. Той беше човекът, който ме тласна към научните разработки и на него дължа много. Изключителен човек и учител, отдаден на науката и познанията.

Имах късмета да се срещна и с доц. Антония Кишева, която ми беше преподавател по кардиология. Винаги усмихната, внимателна, спокойна и готова да сподели опит. От нея научих много за професионализма и отношението към пациентите – тя е същински пример какъв лекар искам да бъда.

Бих искала да спомена и доц. Антония Атанасова, която беше мой преподавател по гастроентерология. По онова време все още бях несигурна към коя специалност да се насоча, а тя винаги говореше с такава страст за професията си, че беше неизбежно за мен да не се запаля. Помня, че ходех на упражненията с голямо нетърпение и беше истинско удоволствие да черпя познания от нея.

Безкрайно много дължа и на д-р Николай Георгиев, който беше мой ментор по пътя към гастроентерологията. Винаги изпълнен с позитивизъм и вдъхновен да гради, да работи и да се развива. Това е човек, който мигновено ме прие под крилото си и направи всичко възможно да се чувствам интегрирана в процеса на работа още в самото начало. Научи ме на много, показа ми много и съм му дълбоко признателна. За мен той е учител и приятел.

Как решихте да се посветите на интервенционалната гастроентерология, с какво Ви привлече тя?

Интервенционалната гастроентерология е направление, което не спира да се развива. Съществуват толкова много техники, които ми предстои да видя и да усвоя. Избрах този път с идеята да бъда част от бъдещето на гастроентерологията.

В каква насока бихте искали да се развивате като специалист, на кои теми и проблеми в гастроентерологията ще посветите усилията си в бъдеще?

Всеки ден е новост и предизвикателство, всеки следващ пациент е различен от предходния, което е магията на гастроентерологията. На този етап всичко представлява интерес за мен, но признавам, че хроничните възпалителни заболявания на червата и редките заболявания винаги са били моя страст.

Кои етични принципи се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в отношенията си с пациенти и колеги?

Мисля, че всеки е бил или в ролята на пациент, или в ролята на близък на такъв. Припомням си, че болният винаги е в уязвима позиция – има някакъв проблем и търси решение. Като негов лекуващ лекар мое задължение е да отговарям на въпроси и да му разясня състоянието. В крайна сметка е избрал да се довери на мен.

Харесвам практиката, която е създадена при нас – държим връзка с пациентите си и имаме възможността да ги проследяваме в динамика. Комуникацията с тях не приключва с дехоспитализирането им.

В работната среда за мен е важно на първо място уважението между колегите, независимо кой на каква позиция е. Всеки има своята роля в лечебния процес и неслучайно работата е екипна. Удоволствие е за мен, че попаднах в среда, в която всеки е отворен да споделя опита си. Всеки път, когато е възниквал казус, съм успяла да намеря отговор в лицето на д-р Тишков, д-р Боева и д-р Керезова. Това, което ми направи впечатление още в самото начало, беше желанието им не просто да помогнат на екипа да навлезе бързо в работния процес, но и да издигнат нас като млади кадри, споделяйки техни разработки, учебници и интересни клинични случаи.

Новосъздалото се отделение успя да изгради сплотен екип за отрицателен период от време и всички бяхме въвлечени в процеса дори преди „отварянето на вратите“. Разбира се, това нямаше да бъде възможно без помощта и подкрепата на проф. д-р Чернев и неговия екип, от които съм щастлива да споделя, че също имам възможността да черпя познания.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време - любими книги, музика, спорт, дестинации за пътешествия?

В интерес на истината четенето на книги е едно от най-големите ми удоволствия. Любител съм основно на жанрове като трилъри, криминалета и романтика, като на тази тема мога да говоря с часове, без да ми омръзне. Друга моя страст са пътешествията – обожавам да обикалям, да посещавам нови места, да се запознавам с нови хора по света, което пък ми отваря възможност да се връщам обратно към мястото. Създала съм приятелства по този начин и до ден днешен ги поддържам. Не съм от хората, които биха отказали пътуване някъде, по-скоро бих го инициирала аз.

Какво е Вашето пожелание към учителите Ви, които Ви помагат да откриете тайните на специалността и да вървите напред в професионалното си развитие?

Безкрайна благодарност към всеки, който е споделил частичка от себе си с мен. Желая им да бъдат здрави и щастливи и се надявам пътищата ни да се пресекат отново.