Д-р Семерджиев: 10 пъти са скочили онколекарствата за 15 години

За 15 години разходите за лекарствата за онкоболни са скочили 10 пъти, заяви в интервю пред БНР д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването в кабинета на Иван Костов, създател на здравно-осигурителния модел в България и първи директор на НЗОК.

В "Неделя 150" той коментира миналия на първо четене законопроект и частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства, особено за скъпите медикаменти за онкоболните.

Според него дори обществените поръчки не са начин за решаване на проблема с цените. "ВАС излезе с решение по дело, продължило над 4 години, обществената поръчка да бъде централизирана, електронна, да се провежда от МЗ и постигнатите цени да бъдат таван за всяко едно лечебно заведение, на което се плаща от НЗОК", препоръча той.

Д-р Семерджиев посочи, че след прехвърлянето на обществените поръчки от МЗ към болниците през 2011 г. има лекарства, чиито цени са скочили от 200  до 400% и "тогава законодателят реши да прехвърли разходите на НЗОК, което е нередно".

"Когато за първи път НЗОК пое да договаря медикаметите разходите бяха скочили общо на 524 млн. лв., а тази година - 2025 г., разходите за лекарствата са вече 2,358 млрд. лв., а от около 100 млн. през 2010 г. тази година са вече 1,050 млрд. лв. за злокачествени заболявания. За 15 години те са скочили 10 пъти", посочи бившият здравен министър.

Той каза, че "имаме пробив, че Касата плащаше за онкомедикаменти по цени каквито ѝ се докладват от болниците":

"От 1 до 28 пъти има разлика в цената на определени медикаменти. Представяте ли си размера на злоупотребата – 28 пъти! И ако законодателят не вземе адекватно решение, го отдавам само на фармацевтичен лобизъм. Рязко са се покачили само цените на лекарствата. А дали  е силен фармацевтичният лобизъм? Определено да! Изключително силен е, защото  е подплатен с огромен ресурс, пази си интересите и ги умножава. С една дума – от фармацевтичния лобизъм, който не е за подценяване – много хора са изкушени и много хора вземат решения, които не са в обществена полза."
Д-р Семерджиев обясни цялата схема по прехвърляне на топката – търговете.

В ЕС през 2022 г. 1,7% от БВП са се харчили за лекарства, а у нас е 2,5%, "ние сме с 0,8% по-високи разходи от средните в ЕС", каза още той и заяви: "Това говори за безотговорност по управлението на процеса."

Д-р Семерджиев се спря и на антибиотичната резистентност, като посочи, че след доклад на ДАНС са предприети мерки с въвеждането на електронни рецепти, защото потребяването на антибиотици нараства.

"Това е друг процес, който се нарича липса на лекарствена политика и конкретно антибиотична политика. България направи опит го преодолее с електронните рецепти", посочи д-р Семерджиев.

Припомни също, че той вече е решавал подобни проблеми с цените на лекарствата като министър с наредбата, по която са се образували цените.

"Нормативен акт, издаден от мен - Наредба от 21 юли 2000 г., обнародвана в ДВ бр. 59, касае образуване на пределни цени на лекарствата. Лекарствата, които влизат в България се регистрират в орган на МЗ и там се вземаха най-ниските цени от страните членки на Съвета на Европа – 47 страни, тъй като ние като БВП не сме съизмерими със страните-членки на ЕС. Тогава тази цена на производител, вече регистрирана, се надгражда с нормирани надценки за търговец на едро и на търговец на дребно – аптеки. Големият пробив беше направен през 2019 г., когато при регистрацията и образуването на цената се регламентира това да става на база на цените в 10 страни членки на ЕС – Германия, Дания, Белгия, Полша, Финландия. Това са богати страни, с които не можем да се мерим, дори не подбрахме цените да са съизмери със страните като нас по БВП", коментира д-р Семерджиев.

И повтори, че 2,358 млрд. лв. само Касата харчи за лекарства.

Относно купуването от пациенти на човешки албумин, когато са в болнично лечение, д-р Семерджиев посочи, че това е "ярка злоупотреба". "Касата плаща лекарствата и няма причина някой да си ги купува сам, освен, ако не са лекарства, които не са регистрирани у нас. В България има 205 болнични аптеки, а договорите за болнично лечение с Касата са 373. Извинявайте, но без болнични аптеки това не са болници", посочи той.

За увеличаването на здравноосигурителната вноска и наливането на пари от държавата обясни:

"Ще опонирам, държавата нищо не налива. НЗОК е единствената фискално неутрална институция в България. Държавата плаща здравни вноски за хората, за които носи отговорност и  плаща половината от това, което дължи. А от частния сектор дават два пъти повече пари от държавата. Ние имаме тежък дълг на държавата към Касата и здравеопазването и сме на последно място по разходи от БВП в ЕС."