Д-р Сергей Стоянов: Радиоаблацията има много предимства като ефективен и щадящ дефинитивен метод на лечение в ортопедията

Приложима е при всички пациенти с малки костни лезии до около 2 см, в това число и при деца, посочва още специалистът

Д-р Сергей Стоянов завършва образованието си в Медицински университет София през 1997 г. Своята специалност „Ортопедия и травматология“ придобива през 2008 г. след специализация в СБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев” - Горна баня.

Д-р Стоянов стартира кариерата си като ортопед-травматолог в Трета МБАЛ в столицата. Продължава професионалния си път през 2001 г. в частна българо-американска клиника в София, където завежда Звено за неотложна и спешна медицинска помощ в продължение на 4 години. В периода 2002-2003 г. развива индивидуална практика по обща медицина. Работил е като лекар консултант към БАН в продължение на 3 години.

През последните години интересите му са насочени към проблемите на костната патология, онкоортопедията, реконструктивната хирургия, индивидуално ендопротезиране и туморните заболявания на опорно-двигателния апарат. От 2008 г. до август 2024 г. работи в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. От 2024 г. е част от екипа ортопеди в ДКЦ Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост - София.

Днес разговаряме с д-р Стоянов по темата за възможностите на радиофреквентната аблация за лечение на костни тумори – метод, който той прилага с успех вече няколко години.   

Д-р Стоянов, чести ли са туморите на костната система и какво знае съвременната наука за тях?

За да отговорим с точност, трябва да разделим костните тумори на два основни типа - първични и вторични. Първични са тези които възникват като първично заболяване в костно-скелетната система от самите клетки там. Вторични са тези, чиито клетки се поселват ,така да се каже, в костно-скелетната система, но произхождат от друг орган - тумор на бял дроб, черво, бъбреци и т.н. И сега на въпроса за честотата на костните тумори- от общия брой тумори тези на костно-скелетната система е около 1-2%,като първичните са около 5-10 %, а вторичните - около 80-90 %.

Костните тумори имат и възрастово разпределение, като например първичните костни злокачествени тумори като остеокаркома и Юинг саркома са детски тумори почти изцяло. Засягането във всеки конкретен случай варира и по пол. Диагнозата е комплексна, но се поставя основно с биопсично и патохистологично изледване.

Честотата по различни критерии в България не показва различия от тази в останалия свят с население от европеидната раса.

Как през годините еволюира лечението им?

Със сигурност лечението на туморите претъпя изменения, за някои от тях тези промени бяха революционни – въведе се роботизирана хирургия, хирургия с костозаместители и хирургия с 3D принтиране за заместване на кост..

Въведоха се миниинвазивни методи на диагностика като иглена биопсия на кост под скенер контрол, както и нови методи на лечение – например радиочестотна аблация – миниинвазивен метод на лечение за някои костни тумори като остеоид-остеома, остеобластома, хондробластома.

Този методи се прилага също така за контрол на болката при метастатични костни тумори.

Въведоха се таргетни терапии за някои тумори, правят се изследвания за скрининг и ранна диагностика.

Кои методи останаха в миналото, кои са най-съвременните и най-щадящи подходи?

В миналото определено остана ампутационната хирургия. Най-съвременните методи на лечение са и същевременно най-щадящи, те вървят ръка за ръка. Това е роботизираната хирургия и 3D принтирането, миниинвазивните методи на диагностика и лечение като иглена биопсия и радиоаблация на костни тумори. Също така таргетните и биологични терапии на костни тумори. Много полезни са ранните скрининг тестове

Имате сериозен опит в прилагането на радиофреквентна аблация. В кои други области на медицината се прилага, кои са предимствата й?  Всъщност, нека започнем от това кога  исторически се е появила тя?

Когато се прилага като метод за лечение предимствата са много - ниска инвазивност, висока прецизност, висок процент успеваемост, бързо възстановяване, ниска себестойност спрямо останалите методи.

Радиочестотната аблация има своята дълга история - по официални данни началото е поставено през 1891 г., когато французинът д Арсновал  открива топлинните ефекти на радиовълните. 100 години по-късно се прилага в медицинската практика от Роси Магхан при чернодробни тумори.

В ортопедията американецът Розентал през 1992 г. пръв прилага метода. И така до днес. В България въведох процедурата преди около 7 години и успешно я приложих при около 30 пациенти вече.

Как протича една интервенция в общия случай?

Пациентът първо преминава през етап на точна диагностика, свързана с образни изследвания. След това започва подготовка при наличие на съпътстващи заболявания и алергии. Следва техническо планиране на процедурата от мен - вход на аблатора, дълбочина на проникване, аблаторен връх – размери, време на аблация. Често се налага в хода на процедурата да правим промени за по-добро изпълнение.

Анестезията варира от обща до блокова-локална, което  зависи от локализацията на тумора, възрастта на пациента, а понякога и от неговите желания.

Продължителността варира в зависимост от сложността. Досега не сме надхвърляли 1 час, а напоследък чупим рекорди - под половин час, без това да ни е цел, разбира се.

Възстановяването често е на следващия ден или до една седмица при някои по-специфични случаи.

Наблюдението на пациента е задължително през първия един месец от интервенцията.

Приложим ли е методът при деца? 

Напълно. Повече от половината ни пациента са под 18 г., като най-малкия ни пациент беше на 4 години, а наскоро имахме дете на 6 години. При децата анестезията е винаги обща и това е съвсем обичайно и нормално.

При какви оплаквания бихте дали съвет на един пациент да потърси консултация с ортопед травматолог и да се насочи към радиофреквентна аблация?

За радиоаблация са подходящи всички пациенти с малки костни лезии до около 2 см, като дефинитивен неоперативен метод на лечение. За нашите пациента най-характерният симптом е болката, което въобще не е специфичен симптом в ортопедията. Може би нощният характер на болката е това, което би трябвало да насочи пациента за консултация към нас. Нощната болка при деца е крайно нехарактерна, още повече ако налага обезболяване.