Д-р Сотиров: Залагането на времева рамка за преглед ограничава достъпа до медицинска помощ

Здравната каса предлага да се върне условието за минимална продължителност на профилактичните и диспансерните прегледи при лекар и тя да бъде 15 минути. Идеята е заложена в проекта на Национален рамков договор за следващите три години.

Предвижда се минимум 15 минути да продължава и консултацията с личен лекар или лекар специалист, като това ще е сред критериите за качество на медицинската помощ.

От Лекарския съюз обаче продължават да отказват да се върнат на масата на преговорите и настояват за оставки в ръководството на Здравната каса.

Лекарите са несъгласни със залагането на времева рамка за преглед на пациент.

„Самата консултация може да изисква и 35 или 45 минути, в зависимост от състоянието на пациента, може да изисква и 45 секунди. Така че не може нито да се каже, че точно толкова трябва да бъде тази консултация, нито да се каже, че по-малко от 15 минути е некачествено. Ако човек свърши една работа добре, но я свърши за по-кратко време, това не означава, че е работил некачествено, напротив – означава, че е работил по-качествено, защото е свършил за по-кратко време и може да поеме повече пациенти“, коментира пред БНР председателят на НСОПЛБ в Пловдив д-р Костадин Сотиров.

Според него това изискване е било въведено преди години с цел да се ограничи броят на прегледите и съответно на разходите на Здравната каса за тях. Така обхватът на профилактичните прегледи е спаднал до 30%.

„Въпреки епидемичната обстановка, след премахването му този процент се качи до 47, след това наближи 50%, тази година се надяваме да е и повече. Това притесни ръководството на НЗОК и тъй като те са заложили един процент, за който са склонни да платят – около 54% от населението да му бъдат извършени профилактични прегледи“, твърди лекарят.

Ако се върне минималната продължителност на прегледа, личните лекари ще могат да преглеждат средно по 25 души на ден, смята д-р Сотиров. „Досега средно извършените прегледи са около 42-45 на ден. По-драстично ограничаване на достъпа до медицинска помощ на българските граждани не съм видял“, категоричен бе той.

Личните лекари са разтревожени и от отхвърленото им предложение за улесняване на работата по заместване. Идеята им личният лекар да може да се замества от всеки друг лекар, а не от общопрактикуващ, не се приема от НЗОК.

Според д-р Сотиров неговите колеги са намалели с около 500 души от началото на пандемията, а средната им възраст продължава да расте и наближава 60 години.
„Когато се разболее един лекар, няма кой да го замества. По-миналата и миналата година на мен ми се налагаше да замествам заболели колеги и по двама, и по трима на ден. Търчал съм от кабинет в кабинет, но колкото и да търча, аз мога в единия кабинет да работя 2-3 часа, след това в другия 2-3 часа, в моя си кабинет 2-3 часа и то повече не може. И за тези 2-3 часа могат да се обслужат половината или 1/3 от пациентите“, подчерта той.

Д-р Сотиров бе категоричен, че при така предложения проект на Национален рамков договор Лекарският съюз няма да се върне на масата на преговорите, тъй като документът би лишил половината от населението от медицинска помощ.