Д-р Спас Патишанов: Човек трябва да бъде честен с пациентите си

В МБАЛ-Пазарджик ще въведем лапароскопия и оперативна хистероскопия, заяви акушер-гинекологът

Д-р Спас Патишанов има над 35 години медицински опит. Той е сред утвърдените имена в акушерството и гинекологията. От началото на 2025 г. вече работи в екипа на АГО отделението на  МБАЛ – Пазарджик.

Д-р Патишанов завършва Медицински университет в гр. Пловдив през 1988 г. и има придобита специалност “Акушерство и гинекология“. От 1991 г. до 2006 г.  работи в МБАЛ - Пловдив. Работил е в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „Здраве“ - Пазарджик и в АГ клиника Торакс – Пловдив. От 2014 г. до 2024 г. е началник на Отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ "Пълмед"- Пловдив, след което работи  в болница "Селена"  в Пловдив. Има  придобити специализации за миниинвазивна хирургия в гр. Плевен, Флоренция, Италия и Будапеща, Унгария. Д-р Патишанов идва в областната болница в Пазарджик с амбицията да предаде своя опит на по-младите си колеги и да въведе миниинвазивната хирургия и в АГО отделението. Определя себе си като работохолик и казва, че е длъжник на семейството си. Иска да има повече време за двете прекрасни внучки Виктория и Симона.
д-р Патишанов, какво Ви  насочи към медицината? Имаше ли някой, който Ви вдъхнови да изберете тази професия?

Нямах намерение да следвам медицина, но когато бях ученик в 8 клас, се разболях и трябваше по-дълго време да контактувам с лекари. Тогава реших по-подробно да изуча тази специалност и лека-полека ми стана интересна и ми хареса, затова се насочих към кандидатстване в Медицинския университет в Пловдив. Приеха ме от първия път с много добри оценки на приемните изпити. В семейството ми аз съм първият лекар.

Как избрахте специализацията по специалността „Акушерство и гинекология“?

Нямах никакво  намерение да специализирам  тази специалност. Исках „Спортна медицина“ или „Ортопедия“, обаче тогава, когато аз учех, имаше разпределение и тъй като нямаше свободни места за тези специалности, а имаше свободни места за „Акушерство и гинекология“ и така започнах тази специализация, която така ме грабна, че нямаше време да мисля за нещо друго. Хареса ми, макар че е тежка специалност, но работата носи много удовлетворение. Специализирах първоначално в  продължение на 6 месеца в Първа градска болница в Пловдив, след това продължих в Окръжна болница – Пловдив, където работих 15 години.

Спомняте ли си влизането за първи път в родилна зала, за да присъствате на раждане?

Може би бях специализант от един месец, когато останах сам в родилна зала, а след три месеца можех вече да правя и секцио. Знаете ли какво ми се случи? Преди една година момиченце, което се роди през ноември месец 1988 г., вече като голяма жена, избра да бъда лекарят, при който и тя ще ражда своята дъщеричка. Мария беше едно от първите бебета, които някога аз изродих. И се радвам, че след 36 години съм човекът, който й помогна да стане и тя майка. Имам и други такива случаи.

Избрахте от началото на 2025 г. да дадете нов старт в професията си. Какво Ви мотивира да започнете работа в АГО отделението на МБАЛ – Пазарджик?

Аз съм научил много в Акушерството и гинекологията и знам, че има на какво да науча колегите в Пазарджик. Искам да им дам тласък и в една нова област за тях – миниинвазивната хирургия. Реших, че сега е моментът това, което умея, да го предам. Аз няма да стана по-млад и няма къде да занеса тези знания. Искам по-младите колеги също да ги обуча. Вече 20 години обучавам  акушер-гинеколози в различни отделения, но никога не съм искал да ставам преподавател в университета. Така да се каже, ги уча на терен, на работното място.

А кои са вашите учители в професията?

На първо място  това е д-р Никола Дренски, който беше един от най-уважаваните акушер-гинеколози в Пловдив. Не бих пропуснал и д-р Жорж Пелев, акад. Григор Горчев, проф. Славчо Томов. Това са хората, които ме въведоха в миниинвазивната хирургия, безкръвните операции. Те ми показаха, както се казва, пътя. Сред моите учители нареждам и д-р Атанас Попов и д-р Иван Ненов.

Какви очаквания имате от новото си работно място?

Искам с работата си в МБАЛ – Пазарджик да помогна да покриваме почти целия спектър в акушерството и гинекологията.

Какви нови подходи и методи на лечение бихте желали да въведете в практиката на МБАЛ – Пазарджик?

Ще въведем лапароскопия и оперативна хистероскопия. Искам и тук да прилагаме едни много щадящи методи за операции, при които се нанася по-малка травма на пациентките и имат по-добър ефект от лечението, а възстановяването е много по-бързо. Ако при една отворена операция престоят в отделението е пет дни, то при една лапароскопска се намалява до два дни и кръвозагубата е  много по-малка, болката е по-малка. Рискът от инфекции и други следоперативни усложнения е значително по-нисък.

Вие как се насочихте към миниинвазивната хирургия и какво значение има тя за съвременната гинекология?

Когато работех в Окръжна болница в Пловдив, имаше лапароскоп, който беше от по-нисък клас и се използваше за диагностика. На един конгрес, в който участвах в Пловдив, се запознах с проф. Горчев и  покрай него се заинтересувах  повече и оттам започнах специализация в Плевен, в първия такъв курс, в който се обучавахме. През 2008 г. участвахме и в Европейски конгрес във Флоренция по миниинвазивна хирургия. В Будапеща също през 2014 г. проведох специализация. Смятам, че миниинвазивната хирургия ще продължи да се усъвършенства, предлагайки още по-голяма прецизност и безопасност за пациентките, и постепенно ще заменя традиционните подходи в гинекологията. Този оперативен метод е подходящ при стерилитет, яйчникови кисти, възпалителни заболявания, миоми, може да се премахне и цялата матка.

Какви иновации в областта на акушерството и гинекологията смятате, че ще променят значително практиката в следващите години?

Новите репродуктивни технологии доста неща ще променят. Преди 20 г. жена със запушени тръби беше обречена да няма деца, а сега това вече не е проблем. И не само това. Вече жени, на които яйчниците са отстранени, могат да забременеят с донорски яйцеклетки и да износят дете, само да имат матка, а в бъдеще смятам, че и това няма да е проблем, дори без матка. Мисля, че в близките 10 години ще има много сериозни постижения в тази област. Техниката се развива с бързи темпове и очаквам още много подобрения в нашата специалност. Спомням си в началото на моята специализация през 1988 г., когато още нямаше ехографи и тестове за бременност, се правеха тестове с жаби. Ходил съм по река Марица да хващам жаби, за да правя тестове.

Спестявате ли при преглед  нещо на пациентките си, ако виждате, че имат проблем?

Всяка жена се интересува дали всичко е наред и при бременност, и при гинекологичен преглед по друг повод, но не съм от хората, които спестяват нещо, ако виждам някакъв проблем. Човек трябва да бъде честен с пациентите си. Няма как да ги излъже и да скрие.

Какво е чувството да помагате при появата на нов живот? Може ли да се опише?

Това не може да се опише, преди да се случи си мислиш колко е трудно, дори се ядосваш, но когато се роди живо и здраво бебенце и всичко е наред, забравяш другото. За мен раждането е като допинг.

Как подхождате към пациентки, които ги е страх от бременността и раждането?

Разговарям с тях, обяснявам. Лекарят е човекът, който е компетентен и трябва да обясни какви са възможностите, дали има основание за притеснение. Има рискове и те трябва да се обяснят, за да може пациентката да направи своя избор. Когато са информирани по правилния начин, жените се успокояват.

Какви качества смятате за най-важни за един акушер-гинеколог в съвременната практика?

Първо трябва да си обича работата, да чете много, да е сръчен, да може да анализира, да е спокоен.

Как успявате да балансирате личния си живот с толкова натоварената и отговорна работа?

Досега при мен всичко беше за сметка на личния живот. Няма балансиране. Ощетявах близките си за сметка на пациентките. Взимал съм отпуска само по 7 дни в годината. Вдигали са ме посред нощ за раждания. Ставаш и тръгваш, няма как да не отидеш.

Какво може да споделите за вашето семейство? Израждал ли сте собствените си деца?

Съпругата ми е медицинска сестра и ме разбира. Имаме двама сина – Димитър и Александър. И двамата се родиха в ръцете ми. По-малкият завърши медицина и вече е общопрактикуващ лекар. Големият е мениджър във фирма. Той ме дари с две прекрасни внучки – Виктория и Симона, които са на 5 и 3 години.

Кое е най-ценното, което сте научили през годините?

Най-ценното е, че съм се научил да работя добре. Уверен съм в своите възможности.

Какво бихте искали всяка жена да знае за грижата за себе си по време на бременност?

Най-важното е да слуша лекаря, който си е избрала да й води консултацията.

Какви уроци Ви е дала медицината не само като професия, но и за живота като цяло?

Научи ме да гледам по-философски на нещата.

Какъв е най-важният съвет, който искате да дадете на младите момичета, бъдещите майки и всички жени?

Ваксинирайте се срещу човешкия папиломавирус HPV! Тази ваксина спасява животи и трябва да се прави масово. Ваксинацията е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем за предотвратяване на рака на маточната шийка. Там, където задължително се прави тази ваксина – в Австралия и Нова Зеландия, вече няма случаи на този вид рак, докато в България е пълно с млади момичета, които имат проблеми. Дори аз препоръчвам тази ваксина не само за момичетата, но и за момчетата. Ваксината действа и като имуномодулатор, за да може да се изчисти организма от този вирус, ако все пак сте се срещнали с него и е попаднал в организма ви. Силно насърчавам родителите да се информират и да обсъдят възможностите с личния лекар, защото тази превантивна мярка може да спаси живот. Ваксината е безопасна, клинично тествана и е доказала ефективността си в значителното намаляване на случаите на рак на маточната шийка и предраковите изменения.

А какъв съвет бихте дали на себе си, ако се върнете в началото на  своята работа?

Продължавам да си давам един съвет: „По-спокойно, не бързай“.

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве, спокойствие, повече време със семейството и двете ми внучки.