Д-р Станислава Крайселска: Голяма е болката от скъсаната връзка между пациент и лекар

Д-р Станислава Крайселска завършва специалностите „молекулярна биология“ - бакалавърска степен и „медицинска химия” - магистърска степен в СУ „Св.Климент Охридски”.

През 2017 г. завършва медицина в МУ - София с отличен успех. От 2018 г. е общопрактикуващ лекар със самостоятелна практика. Сертифициран лекар-хомеопат към Европейската школа по клинична хомеопатия.

В две поредни години 2015 г. и 2016 г. нейни разработки в областта на гастроентерологията са отличени с награди на Националния конгрес за млади гастроентеролози.

Интересите й са в областта на гастроентерологията, абдоминалната ехография, превенцията, профилактиката и ранната диагностика на социално-значими заболявания.

Д-р Крайселска, общопрактикуващ лекар сте от 5 години. Сега - от дистанцията на времето, смятате ли, че изборът Ви е бил правилен?

И да, и не. Да, защото общата медицина е самостоятелна, широка клинична специалност. В целия й замисъл тя е основата на пирамидата. При един добре работещ здравен модел, общата медицина трябва да бъде “gatekeeper”, т.е. да ограничава разходите за здравеопазване. Същевременно лекарят, който работи обща медицина най-добре познава пациента, включително и семейството му. Имам четири поколения пациенти в практиката си, което в много голяма степен ме улеснява, когато трябва да направя оценка на рискови фактори за дадено хронично заболяване. Сега, за съжаление се прави опит да се обърне пирамидата и ефектът от тази стъпка, ако се увенчае с успех, ще настъпи бързо, така, както го виждаме по филмите: час за лекар след 2-3 месеца в добрия случай.

Всеки опит да се заобиколи общопрактикуващия лекар ще доведе до стремглаво нарастване на разходите без подобряване на здравето - просто посещението при специалист не може да става по лична преценка на пациента, който няма и представа какво заболяване има.

Кои са най-сериозните трудности и предизвикателства, с които се сблъсква един общопрактикуващ лекар?

Едва ли ще ви изненадам с проблем и трудност, за които да не сте чували и която да не се е дискутирала в публичното пространство. В това число са административната тежест, която в не малка степен ангажира времето ни. Трудности и при зачисляване и стартиране на практика. Реално ние сме самоиздържащи се практики, всичко подсигуряваме сами. За да се стартира такава практика трябва да имаш предварително заделен финансов ресурс за оборудване на кабинет – ЕКГ апарат, мебели, консумативи, да си сключил договори с доставчици, да плащаш осигуровки. Аз лично теглих кредит, който изплащах 4 години изплащах. Това едва ли е примамливо за всеки желаещ да стартира, дори и да се зачисли, пред него стои въпросът от къде ще намери пари за оборудване на кабинет?

А кое Ви носи най-голямо удовлетворение?

Пациентите ми да са здрави! Въпреки трудностите, които изброих, аз съм лекар и най-голямото ми удовлетворение е да знам, че съм опазила най-ценното благо – човешкия живот и здраве.

Бъдете сигурни, че колегите ми – ОПЛ специалисти влагат много усилия, компетентност и професионализъм в името на пациентите и в работата си с тях. Затова и често с много болка приемам негативните случаи и примери за „скъсана връзка“ между пациент и лекар. Уви, негативна тенденция, която се надявам да не се разраства. От стартирането на практиката си имам доста бебета, които поех от родилното отделение, растат пред очите ми, сега са в детска градина. Най-голямото предизвикателство беше детенце с екстремно ниско тегло и недоносено, което с много страх, грижи и безсънни нощи отгледах заедно с родителите му. И тук пак идва връзката на взаимно доверие, което отдавна се е загубило.... По интернет се лекуват пациентите, препоръчват си изследвания. Нищо, че едно дете например е прегледано от лекар и е с назначена терапия – въпреки това се появява пост във майчински групи: „Мами, как смятате, да му дам ли лекарството?“ .....

Решават ли се с времето проблемите на личните лекари?

Не, наслагват се. Това е и причината да запиша втора специалност и след нейното взимане, ако не се оправят нещата, окончателно да скъсам с общата медицина. Бюрокрация, нови наредби, постоянно неяснота и несигурност.

Знаете ли, че онзи ден видях снимка от офис на РЗОК на табло „Контрольор на месеца“, т.е. човек, който е проверявал, глобявал, налагал парични санкции за всякакви безумия. Последно мен искаха да ме санкционират за „ недобре форматиран ценоразпис“ – не, че има такова изискване в НРД, и 7 проверки по анонимни сигнали, едно от които жалбоподател беше „Палавата катеричка“- казвам го сериозно. И идват с изисквания за становище, писане, време, нерви, блокиране на работата.

Тази година първият работен ден 4 януари 2022 писах становище на жалба от пациент, който не е мой, писал възмутено писмо до здравния министър и по неведоми пътища искаха да дам становище. Може пък тази година и за войната в Украйна от РЗОК да ми изискат становище. Важното е админсистративна работа да има и да се върши някаква дейност.

А расте ли уважението към лекарите в обществото?

Нямам идея, защото при мен от моите пациенти усещам уважение, но взлизайки в интернет и във форуми, съм потресена от злобата и ненавистта. Знаете ли, в пандемията, в една от вълните, ми се наложи да замествам колега болен от COVID в реанимация. В чакалнята беше нейна пациентка без маска, помолих я да я постави, а тя се обърна към мен и ми каза „Дано да умреш от COVID!“

Ако можехте да избирате, бихте ли поели отново по този път?

Да, ако съм в друга европейска държава. Не и тук при тези условия. Напомням само, че се опитаха да ни лишат от една от основните ни дейности - ваксинопрофилактика. Извикват ни в офис на РЗОК да подпишем договор, че сме длъжни да поставяме ваксини срещу COVID, без право на отказ, в същото време не ни даваха такива – това беше в началото на кампанията. Бяхме подложени на унижения, 3-4 часови чакания на опашка пред РЗИ-тата. Аз лично бях от висящите 6-часа пред СРЗИ, когато миналата година стана скандалът. И си виновен изначално за всички държавни институции. Така не се работи.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Имам къща на село с голям двор и много рози, последно преброих 78 корена английски рози. Обожавам да се грижа и да отглеждам цветя, това е моята психотерапия. Цветята ти се отблагодаряват за грижите с красота и аромат, понякога напомнят с бодлите си и за другата си страна. Почти като в медицината...

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си – без конкретен празничен повод, просто като човек, който споделя еднакви трудности с тях?

Искам първо да са здрави. Да са уверени в себе си и спокойни. Да доживеят спокойни старини. И да получат професионално удовлетворение от работата си. Да са свидетели на една наистина нормално работеща здравна система, която засега е утопия. И да им благодаря, че ги има. Ние също сме пациенти!