Д-р Станчева-Василева: Дефицитът на витамин Д е сериозен проблем и изисква консултация със специалист

В световен мащаб е на лице дефицит на витамин Д. Бялата европейска раса не прави изключение в това отношение. През зимата 17 % от населението на Стария континент страда от недостиг, а през лятото около 6 %. В България мащабно проучване на проф. Анна-Мария Борисова и екип установява, че е на лице висока честота на тежък дефицит и недостатъчност на витамин Д. Това заяви д-р Станимира Станчева-Василева, началник отделение по Ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ Пловдив, по днешния Световен ден на витамин Д, цитирана от лечебното заведение.

„Витамин Д е и хормон, поради това, че изпълнява редица изключителни функции в организма - контролира калциево-фосфорната обмяна, грижи се за костното и мускулното здраве като осигурява костна здравина и мускулна издръжливост, допринася за доброто функциониране на нервната система, включително паметовите процеси, подобрява имунитета, забавя прогресията на автоимунните заболявания, има отношение към онкологичните и инфекциозни заболявания, участва в превенцията на заболявания на ендокринната и сърдечносъдова система и др. Витамин Д се среща под 2 форми - витамин Д2-ергокалциферол, който се набавя от зеленолистни растения и гъби и витамин  Д3 – холекалциферол, който се синтезира в кожата или се набавя от хранителни продукти като мазни риби - сьомга, скумрия, сардина, херинга, рибено масло, яйчен жълтък, черен дроб, обогатени с витамин Д храни.

Независимо от начина на постъпване в организма, първоначално неактивният метаболит претърпява в последствие поредица от трансформации в червата, черния дроб и бъбреците, за да се преобразува в биологично активната форма витамин Д3 калцитриол. Тя е тази, която реализира гореизброените ефекти. За нейното образуването по естествен път участват множество фактори. Такива са расова принадлежност заради тена на кожата, сезон, надморска височина, географска ширина, климатични условия, слънчево излагане, употреба на крем с УВ-филтър, облекло, качество на въздуха, замърсеност на околната среда, тютюнопушене, начин на хранене и качество на храната, възраст (над 50 годишна възраст капацитетът за синтез на витамин Д в кожата с всяка декада намалява с 13 %), пол, здравословно състояние на кожата, червата, бъбреците, черния дроб и жлъчката, наличие и компенсация на хронични заболявания, наднормено тегло, дислипидемия, медикаментозен прием и др.“, казва д-р Станчева-Василева.

По думите й недостиг на витамин Д може да се крие зад неспецифични оплаквания като умора, отпадналост, косопад, суха кожа, чупливи нокти, непостоянни костни и ставни болки, физическа неиздържливост, обилно изпотяване в горната част на тялото, често боледуване, податливост на инфекции, намалени памет и внимание, промяна в настроението със склонност към депресия. Рахитът при децата е класически примери за тежък дефицит на витамин Д.

Определяне на нивото на витамин Д в организма става чрез кръвна проба. Резултат под 25 nmol/L се определя като тежък дефицит, а резултат между 25-49,9 nmol/L се определя като недостатъчност на витамин Д.

Д-р Станчева-Василева подчертава, че попълване на дефицита на витамин Д става чрез активно целенасочено повлияване върху коригируемите рискови фактори - адекватно балансирано хранене, разходки и спорт на открито, излагане на слънце или слънчеви бани (два пъти седмично между 10 и 16 ч. за 5-30 мин.), отказ от тютюнопушене, системен контрол на придружаващите хронични заболявания, профилактични прегледи при  медицински специалисти.

„Към тях добавяме и лекарствен прием. На пазара витамин Д се предлага под различни фармакологични форми (капсули, таблетки, спрей, капки, ампула за инжекция), в моно- или комбинирани препарати, в различни дозировки и с различен състав (активна или неактивна форма на вит. Д). Коя форма, в каква доза, по каква схема и за колко време ще се прилага при конкретния пациент зависи от индивидуалния му здравен профил и рисковите фактори, които той има, тъй като липсва унифицирана дневна доза. От съществено значение е да отбележим, че дозата също така зависи от това дали става въпрос за профилактика или за лечение. При всички случаи дългосрочното безконтролното самолечение е опасно  Предозирането с витамин Д може да доведе до главоболие, коремна болка, повръщане, силна жажда, често уриниране, намален апетит, запек, образуване на бъбречни камъни, хипертонични кризи. За да не си стигне до  там е добре пациентът да се консултира със специалист“, казва ендокринологът.

Д-р Станчева-Василева допълва, че ендокринни заболявания, предразполагащи към ниско ниво на витамин Д, са болести на щитовидната жлеза, протичащи с повишена (тиреотоксикоза) или намалена функция на жлезата (хипотиреоидизъм, вкл. тиреоидит на Хашимото), болести на надбъбречните жлези с излишък на глюкокортикоиди, захарен диабет тип 1, захарен диабет тип 2, болести на околощитовидните жлези, остеопороза, остеомалация, затлъстяване, дислипидемия.

„Пациентите, които са се доверили на лекарите от УМБАЛ "Пловдив"  знаят, че в ежедневната си практика отдаваме нужното значение на проблема и прилагаме строго пациент-ориентиран подход за неговото разрешаване“, казва тя.