Д-р Хаджийска: Нивото на образната диагностика и нуклеарната медицина у нас е съпоставимо със световното в големите градове и в университетските болници

Все още е проблем достъпът на хората от малките населени места

Д-р Антония Хаджийска завършва медицина през 2010 г. в МУ – София. Придобива специалност по образна диагностика през 2016 г. и по нуклеарна медицина през 2023 г. Започва практиката си през 2012 г. в Отделението по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София и в Клиничен център по нуклеарна медицина в същата болница през 2015 г. През тези години се занимава и с преподавателска дейност по нуклеарна медицина на български и чуждестранни студенти в МУ – София. От 2024 г. работи в Център по нуклеарна медицина в Университетска болница „Софиямед“.

Има участия в национални и европейски конгреси по образна диагностика и нуклеарна медицина, множество курсове и обучения.

Научните й интереси са в областта на съвременна диагностика на злокачествените заболявания и абдоминалната образна диагностика.

Д-р Хаджийска, образната диагностика претърпя колосални промени през последните години. Кои според Вас са новите методи, които могат да бъдат определени като емблематични за развитието на специалността?

Естествено, това са многосрезовите – томографски методи – компютърната томография и ядрено магнитен резонанс, като в днешно време все по-водеща става ролята и на хибридните изследвания – SPECT/CT и PET/CT, които дават възможност за детайлна оценка, диагностика и проследяване на различни заболявания на всички органи и системи в човешкото тяло.

Прието е да се казва, че профилактиката на заболяванията е изключително важна и може да спести значителни средства както на отделния човек, така и на публичните фондове. В кои случаи навременното образно изследване може да се окаже решаващо за точната диагноза, особено на раковите заболявания? Познават ли добре лекарите от първичната и специализираната доболнична помощ възможностите на образната диагностика в съвременния й вид?

В повечето случаи образната диагностика, в съчетание с обстоен клиничен преглед, е от решаващо значение за поставяне на точна диагноза, като това важи особено за редица социално значими онкологични заболявания, например рака на гърдата, простатната жлеза, белите дробове.

Според мен повечето колеги клиницисти са относително добре запознати с възможностите на образната диагностика. Проблем е по-скоро достъпът на пациентите извън големите градове до високоспециализирани изследвания, включително образни, както и не на последно място тяхната цена.

С какво PET скенерът превъзхожда останалите образни методи и в кои случаи той е незаменим?

PET/CT изследването е хибридно изследване, което означава, че освен анатомична информация, то дава и функционална такава. Чрез наслагването на двата вида образи локализира точно мястото на болестния процес и позволява оценка на активността му. Най-често PET скенерът се прилага при стадиране, проследяване на ефекта от терапията на различни онкологични заболявания, но също и при търсене на първичното огнище (НПО) на пациенти в напреднал стадий на онкологично заболяване с първично диагностицирани метастази, както и при неясни температурни състояния за откриване на източника на възпалителния процес (инфекция). Центърът по нуклеарна медицина на болница „Софиямед“ разполага с PET/CT скенер от най-ново поколение и екип от висококвалифицирани специалисти в областта на нуклеарната медицина, медицинската онкология и образната диагностика. Центърът успешно работи в колаборация с колеги лъчетерапевти и онколози за оптимална диагностика, лечение и проследяване на пациентите с онкологични заболявания.

Имате наблюдения от развитието на образната диагностика и нуклеарната медицина в Европа, съпоставимо ли е то с нивото, което имаме у нас?

Бих казала, че в голяма степен да. В България нивото е съпоставимо, но това важи най-вече за големите градове и университетските болници. За съжаление достъпът на хората в провинцията до такива високоспециализирани изследвания остава все още доста ограничен и много от тях са принудени да пътуват, за да получат адекватна медицинска помощ на ниво, необходимо за прецизна диагностика и съответно правилно и навременно лечение.

Независимо от напредъка в борбата с рака през последните години и многобройните информационни кампании за различни ракови заболявания, късната диагностика все пак си остава проблем. Как може да бъде преодолян той?

Да, това е неоспорим факт. Това е въпрос на държавна здравна политика, създаване на програми за задължителни профилактични изследвания на рискови групи от населението. Би следвало тези програми да бъдат с държавно финансиране и да обхващат цялото население още от училищна възраст. Акцентът в профилактиката е най-адекватно да бъде насочен към младите и здрави хора и превенцията на съответните рискови фактори, накратко и просто казано „здравословен начин на живот“.

В последно време в публичното пространство твърде често се поставяше акцент върху необходимостта от изследване на туморни маркери. Как се съчетава този подход с възможностите на съвременните методи за образна диагностика?

Да, туморните маркери имат несъмнено своето място в диагностиката и проследяването на онкологичните заболявания, но те не са сами по себе си панацея и трябва да се интерпретират в контекста на клиничната картина и останалите медицински изследвания, в това число и образните. Много често при онкоболните покачването на нивото на туморния маркер над норма е сигнал за възможно нововъзникнал локален рецидив и/или метастаза и е повод за своевременно провеждане на образно изследване.

Ще остане ли изцяло в миналото класическото рентгеново изследване?

Звучи логично, след всичко казано дотук, но всъщност то все още има своето място във всяка една клинична и хирургична специалност, както и при различни спешни състояния. Няма пациент, приет в болница, който задължително да не подлежи на рентгенография на гръден кош и сърце, което е напълно адекватно от медицинска и дори от финансова гледна точка. По същество в днешно време рентгеновото изследване в повечето случаи има ориентировъчна диагностична стойност, с изключение на пациентите с травми и фрактури.

Как виждате развитието на специалността в близките години? Има ли страната ни потенциал – кадрови, технологичен, за да отговори бързо и адекватно на тези тенденции?

Развитието и на образната диагностика и на нуклеарната медицина е несъмнено с голям потенциал не само в България, но и в световен мащаб. По отношение на технологиите проблемът, ако съществува, е по-скоро финансов. За България по-критичен проблем остава липсата на достатъчен брой квалифицирани кадри, като това важи особено за нуклеарната медицина.