Д-р Янислав Митков: Хирургът не трябва да бъде воден от прибързаност или его, а от търпение, дисциплина и уважение към пациента

Д-р Янислав Митков е част от екипа на Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (Първа хирургия) на УМБАЛ „Александровска“. Придобива специалност „Хирургия“ през 2025 г. Завършил е висшето си образование с отличие в Медицински университет - Плевен през 2019 г. Преподавател и докторант към Катедрата по обща и оперативна хирургия при Медицински факултет на Медицински университет – София.

Д-р Митков, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството, училището в този Ваш избор?

Още в най-ранна детска възраст съдбата ме срещна с медицината от другата ѝ страна – като пациент. Преживяната операция тогава, макар и през призмата на детското съзнание, остави дълбока следа и рано ме накара да осъзная какво значение имат знанието, уменията и човешкото отношение на лекаря.

Срещите с вдъхновяващи учители и лекари допълнително затвърдиха убеждението ми, че медицината не е просто професия, а призвание, което изисква постоянство, морал и дълбока човешка ангажираност. Подкрепата и насоката към която да поема от страна на семейството ми, неминуемо спомогнаха за избора ми. С времето разбрах, че това е път, който съчетава наука, практика и служене на хората – и именно това ме убеди, че искам да бъда лекар.

С какво Ви привлече хирургията? Кои бяха първите Ви учители в специалността, с какво запомнихте техните уроци?

Хирургията ме привлече със своята ясно изразена отговорност и с възможността да се действа решително и конкретно в критични ситуации. Това е специалност, в която знанието и умението се проверяват ежедневно, а резултатът от труда ти често е видим и осезаем още в първите часове след интервенцията. Именно тази комбинация между прецизна наука, ръчна техника подкрепена със солидни теоретични знания ме убеди, че това е моето професионално поле. 

Първите ми учители в хирургията бяха хора с изключителен професионализъм и силен характер. От тях научих, че хирургът не трябва да бъде воден от прибързаност или его, а от търпение, дисциплина и уважение към пациента. Те ме научиха, че всяка операция започва много преди първия разрез – с правилна преценка, добра подготовка и ясно поемане на отговорност.

Най-ценният урок, който научих от тях, беше, че истинският хирург не се познава по сложността на операциите, които извършва, а по отношението му към пациента – преди, по време и след хирургичната намеса.

Разкажете за първите си стъпки в специализацията. Кои случаи и ситуации ще запомните най-силно?

Началото на специализацията беше период на изключително интензивно обучение, в който реалността на хирургията се разкрива в пълната си тежест. Срещите с тежко болни, напреднали онкологични заболявания и със силно кървящи пациенти, при които оперативната намеса е единственият шанс за живот, са моменти, които не се забравят. В тези ситуации времето сякаш се свива.

Те учат младия хирург на отговорност, дисциплина и уважение към границата между живота и смъртта. Именно тези случаи оформиха разбирането ми за хирургията като призвание, което не допуска импровизация, а изисква подготовка и вътрешна устойчивост.

Кои специфични теми и проблеми намирате за най- предизвикателни, в каква посока съсредоточавате усилията си вече като специалист хирург?

С напредването на професионалния ми път все по-силно ме привличат комплексните хирургични проблеми, при които не съществува еднозначно решение и е необходим индивидуален подход към всеки пациент. За мен особено предизвикателни са състоянията, изискващи прецизен баланс между онкологична радикалност и запазване на функцията, както и случаите, при които качеството на живот след операцията е също толкова важно, колкото и самият хирургичен резултат. 

В тази връзка усилията ми са съсредоточени основно в областта на колоректалната хирургия и функционалните нарушения след оперативно лечение – проблеми като фекална инконтиненция, синдромът след ниска предна резекция и усложненията след сложни тазови интервенции. Това са състояния, които често остават подценени, но имат дълбоко отражение върху физическото, психичното и социалното благополучие на пациента. 

В работата си се стремя към мултидисциплинарен подход, който се основава на съвременни диагностични методи, индивидуализирани терапевтични стратегии и, разбира се, на дългосрочно проследяване. Вярвам, че съвременният хирург трябва не само да извършва успешна операция, но и да носи отговорност за функционалния и човешкия резултат от лечението.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които работите в екип?

В екипната работа най-много ценя професионалната отговорност, коректността и взаимното уважение. Хирургията е колективно усилие и успехът никога не е резултат от действията на един човек, а от добре сработен екип, в който всеки познава ролята си и я изпълнява с отдаденост. Изключително важно за мен е колегите да бъдат честни – както към пациентите, така и помежду си. Способността да признаеш границите си, да потърсиш съвет и да споделиш отговорността е белег за професионална зрялост, а не за слабост. Ценя също спокойствието и уважителната комуникация, особено в напрегнати и критични ситуации. Именно в такива моменти проличава истинската стойност на екипа – когато решенията се вземат хладнокръвно, а доверието между колегите е безусловно.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Поради интензивното и натоварено ежедневие, което хирургията неминуемо налага, свободното време за мен е особено ценно.

Стремя се да го посвещавам най-вече на семейството си, като се радвам на всеки споделен миг. Книгите заемат важно място в живота ми, като интересите ми варират от художествена литература, история и философия до научно-популярни и медицински издания. 

Значителна част от свободното си време отделям за писане на книги с медицинска тематика и вътрешно себеусъвършенстване, които приемам като естествено продължение на професионалния ми път. Вярвам, че балансът между професионалната отговорност и личния живот е ключът към устойчивост и пълноценност както в професията, така и извън нея.

Какво искате да пожелаете на Вашите учители и на младите колеги, с които сега заедно тръгвате по пътя на голямата хирургия?

На моите учители бих искал да изкажа дълбока благодарност и уважение – за знанията, търпението и примера, който ни дават не само като хирурзи, но и като личности. Техните уроци остават основа, върху която всяко следващо поколение надгражда.

На младите колеги, с които заедно вървим напред по пътя на хирургията, бих пожелал да запазят стремежа към развитие, отвореност уважението помежду ни. Вярвам, че професионалното израстване е най-смислено, когато се случва в среда на доверие, споделен опит и взаимна подкрепа. Само така можем заедно да надграждаме, да се развиваме и да отговаряме достойно на отговорността, която тази професия ни възлага.