ЕК: На всеки 12 секунди един европеец получава диагнозата "рак"

Онкологичният скрининг е ключов подход за ранна диагноза и навременно лечение, подчертават експертите

На всеки 12 секунди един европеец получава диагнозата „рак“. Злокачествените заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт в ЕС, а борбата с тях е белязана от сериозни неравенства, които могат да бъдат преодолени единствено с по-добра профилактика и ранна диагностика. Това е един от изводите на ЕК, представен от Европейският регистър на неравенствата в онкологията.

Документът представя в синтезиран вид картината в Европа, като поставя акцент върху необходимостта от мерки, които са способни да изведат неоплазиите от нерадостното второ място сред причините за смърт след сърдечно-съдовите заболявания.

По данни за 2020 г. в Европа са диагностицирани 2,6 млн. нови случая на рак, от които 1,4 млн. са мъже и 1,2 млн. жени. Най-честите локализации при можете са простата, бял дроб и дебело черво, а при жените – гърда, дебело черво и бял дроб, но така също и маточна шийка и ендометриум.

Смъртността при мъжете е значително по-висока в сравнение със смъртността при жените, както и при онези мъже, които са с по-ниско образование.

Разликите в 5-годишната преживяемост – основен показател в онкологията, са значителни между различните държави членки на ЕС и показват също така значителни вариации спрямо средните нива за общността.

Крайно обезпокоителна е ситуацията с тютюнопушенето като основен рисков фактор за появата на раково заболяване, сочи анализът на експертите. То е с 50% по-високо в европейските страни с ниски доходи, в сравнение с държавите с високи доходи.

България е страната с най-висок дял на пушачите – близо 30% от населението, а Швеция е с най-нисък дял – около 5%. Средното ниво на този показател е 25%.

Ранната диагностика и скрининговите програми също са подход, към който отношението е полярно различно в отделните европейски държави. Участието в такива програми за рак на маточната шийка например варира 3 пъти между отделните държави и 2 пъти при по-високо образованите групи жени.

Драстичните разлики в 5-годишната преживяемост са причина експертите да препоръчат още веднъж да се осигурят надеждни бази данни, да се постави край на отложеното лечение, което оскъпява терапията и поставя болния в значително по-голям риск, както и да се работи по-активно за въвеждането на програми за онкологичен скрининг.

Позицията на България по този показател, за съжаление не е никак добра. Петгодишната преживяемост при множество ракови локализации – простата, маточна шийка, дебело черво, са под средното за Европа, а за рака на белия дроб сме на най-ниското ниво – едва 8% преживели, сочат данните на ЕК.