Един от всеки 4 души в света е застрашен от инсулт

До 2025 г. страната ни ще вложи 125,8 млн.лв. за съвременно лечение на мозъчно-съдовите заболявания

На 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта. Той е включен в здравния календар през 2006 г. по идея на Световната организация по инсулт. Целта е да се повиши обществената информираност относно мозъчно-съдовите заболявания и значението на първичната и вторична профилактика за намаляване на неблагоприятните последици за здравето, до които те водят. Всяка година на тази дата инициативата обединява света в подкрепа на хората, засегнати от такива болести, и на усилията на медицинските специалисти, които се грижат за тези пациенти.

В световен мащаб мозъчно-съдовите заболявания са сред водещите причини за заболяемост, дългосрочна инвалидизация и преждевременна смърт. На всеки шест секунди някъде по света един човек губи живота си, вследствие на мозъчен инсулт. Притеснителен е и фактът, че през последните години спада възрастовата граница, при която е възможно да се стигне до това състояние.

Данните на Световната здравна организация сочат, че 1 от 4 души е застрашен от инсулт. Според прогнозите в Плана за действие за инсулт за Европа (SAP-E) за годините от 2018 г. до 2030 г., изготвен от Европейската организация за мозъчен инсулт (ESO) в сътрудничество със Stroke Alliance for Europe (SAFE), до 2035 г. ще има 34% увеличение на инсултите.

Експертите са категорични, че ограничаването на рисковите фактори, ранното разпознаване на първите симптоми и навременният достъп до адекватна медицинска помощ могат да предотвратят голяма част от инсултите.

България е на едно от първите места в света по заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт. в това отношение. По данни на НЦОЗА смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 за мъжете и 265.1 за жените на 100 000 души население. Годишно у нас се регистрират годишно над 82 000 случая с мозъчносъдови заболявания от които над 35 000 случая са с мозъчен инсулт, над 7000 от които завършват със смърт.

Прекаралите тежък мозъчно-съдов инцидент остават с различна степен на инвалидност, която при 10% от засегнатите е трайна и тежко изразена и изисква допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото.

Инсултите са втората по честота причина за развитие на деменция, най-честата причина за епилепсия в напреднала възраст и много честа причина за депресия, припомнят експерти.

Борбата с това тежко заболяване е намерила израз и в една от мерките в Плана за възстановяване и устойчивост за сектор „Здравеопазване“. Едно от целите, заложени в него е подобряване на условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдовите заболявания и създаване на условия за следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдовите заболявания. Тя ще бъде обезпечена с 128.5 милиона лева (107.3 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 21.2 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.

 Мярката има за цел да подобри условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания и да създаде условия за следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдови заболявания в България чрез създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови диагностични и лечебни центрове („stroke” центрове) на територията на страната.

Десетте високотехнологични центъра за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания, които ще бъдат създадени в университетски многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ на територията на 6 региона ще покриват цялата територия на страната и ще се използват освен за диагностика и лечение, и за обучение лекари за осъществяване на ендоваскуларната терапия на всички мозъчно-съдови заболявания – третиране на мозъчни аневризми, мозъчни артерио-венозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапията при остър мозъчен инсулт.

„Мярката има за цел да укрепи капацитета на лечебните заведения за болнична помощ чрез увеличаване на знанията и уменията на медицинските специалисти. По-високата квалификация на персонала ще повиши качеството на предоставяните медицински услуги за гражданите от цялата страна. Това ще доведе до намаляване на смъртността и трайната нетрудоспособност на населението“, се казва още в документа.