Експерти: Бъдещето принадлежи на генните терапии и персонализираната медицина

Когато през 1921 г. Фредерик Бантинг и д-р Чарлз Бест откриват антидиабетния хормон, едно фатално заболяване се превръща в нарушение на обмяната, което може да бъде контролирано. Дълги години инсулинът е единственото средство за лечение на диабет, докато сега имаме 25 групи лекарства, които имаме възможност да използваме в лечението на тази болест. Това каза председателят на Дружеството по ендокринология проф. д-р Анна-Мария Борисова по време на мултидисциплинарната конференция „Вдъхновяваща наука и иновации", която се проведе днес в София. Организатор на събитието е фондация „В помощ на здравето", с подкрепата на Мерк България.

Сериозния напредък в медицината отбелязаха и председателите на научните дружества по по неврология – акад. проф. д-р Иван Миланов, по кардиология – проф. д-р Арман Постаджиян и по онкология – проф. д-р Асен Дудов.

„Прави впечатление увеличения брой на неврологичните заболявания. Те обаче не са се увеличили, просто ние по-често успяваме да ги диагностицираме“, каза акад. проф. Миланов. Той отбеляза, че след сериозния напредък, постигнат в мускулните, автоимунните и гръбначни заболявания, следващата цел на медицината е хроничните заболявания, които сега се контролират, но не изчезват, да станат напълно лечими.

Според проф. Постаджиян бъдещето принадлежи на генната терапия и овладяването на болестта преди още тя да се проявила, а според проф. Дудов още в следващите 10-15 години ще се наложи персонализираната медицина.  

 „В лицето на младите лекари, които днес активно участват в обществения живот на страната ни и се стремят не само към собственото си професионално усъвършенстване, но към и прогреса на науката и въвеждането на иновациите в полза на българските пациенти и граждани, разпознавам надежден партньор, с който Министерството на здравеопазването да сътрудничи в планирането и провеждането на дългосрочната здравна политика“, са каза в приветствието на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, прочетено преди началото на конференцията.

„Форумът е уникален с погледа, който предлага към новостите в последните 350 години, съпоставени с визията за научно развитие в следващите 350 години“, каза в приветствието си от името на БЛС, главният секретар на съюза д-р Стоян Борисов.

„Днес можем да надникнем в бъдещето на медицината много по-уверено и то най-вече благодарение на новите технологии.“, каза и главният секретар на БФС д-р Светослав Крумов.

Специален гост в първата част на конференцията беше Росица Димитрова, зам.-министър на труда и социалната политика, която представя визията на МТСП за човешкото здраве и развитие, иновативните междусекторни програми с фокус върху интеграцията на социални и здравни услуги и дългосрочната грижа за уязвимите групи.

„Винаги трябва да следваме иновациите, защото динамиката в нашето ежедневие изисква винаги да бъдем адекватни на промените. 2010 г. стартирахме с изключително важния за всички ни Национален стратегически документ за деинституционализация на грижите в България, който именно даде възможността модела на интегрираност на трите системи да се приложи на практика. От тогава закрихме по-голямата част от институциите, в които се отглеждаха деца лишени от родителски грижи, всички институции за деца с увреждания и не малка част от институциите за деца за медико-социални грижи., които са на подчинение на МЗ“, каза Росица Димитрова.

„Искам да благодаря на МЗ, че чрез една от оперативните програми на ЕК ще изгради 20 центъра за деца с увреждания с постоянна медицинска грижа, всеки от тях с капацитет от 8 деца и ще може наистина холистично ние да бъдем адекватни в подкрепата си за тези деца и семействата им. Другата иновативна услуга, която МЗ в духа на социалното интегриране, ще предоставя е социална услуга за деца и младежи, които са с високорисково поведение с необходимост от постоянна медицинска грижа“, допълни още тя.