burevestnik.bg - Мобилна версия


Експерти: Европейските здравни системи не са готови за големи кризи

Важно е да има адекватни планове за действие при извънредни ситуации, подчертават те

Експерти: Европейските здравни системи не са готови за големи кризи

Европейските здравни системи все още имат значителни уязвимости в готовността си за големи кризи, включително въоръжени конфликти, атаки срещу болници и биологични или химически заплахи, пише euronews.com.

Експерти на EК предупреждават за нови заплахи за общественото здраве и необходимостта от увеличаване на запасите от лекарства и медицинско оборудване, а представители на СЗО и НАТО подчертават важността на обучението на персонала и осигуряването на непрекъснатост на грижите.

Анализ, публикуван в края на миналата седмица, показва, че европейските здравни системи се подготвят за все по-сложни рискове, но капацитетът за реагиране варира значително между отделните страни.

Едно от основните опасения на Европейската комисия е нарастването на биологичните рискове, включително потенциалът за злоупотреба с нови технологии за разработване на опасни патогени.

Лоран Мушел, заместник-генерален директор на HERA – Европейския орган за готовност и реакция при извънредни ситуации в здравеопазването, структура към Европейската комисия, предупреждава за рисковете, свързани с използването на изкуствен интелект (ИИ) в биологичната област.

„Нуждаем се от подходяща регулаторна рамка и подходяща система за надзор

за да контролираме използването на изкуствен интелект. Това е изключителна технология за разработване на нови лекарства, но може също така да помогне на злонамерени хора да разработят много мощни инструменти“, заяви Мушел пред Euronews.

Той предупреждава, че тези технологии биха могли да бъдат използвани и за създаване на опасни вируси, поради което укрепването на биосигурността се превръща в приоритет.

В този контекст HERA подкрепя разработването на мерки за медицински отговор срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи. Сред разглежданите решения са антивирусните лекарства и широкоспектърните антибиотици, които биха могли да позволят започване на медицински интервенции преди точното идентифициране на съответния биологичен агент.

Друг приоритет за Европейската комисия е да се гарантира наличието на лекарства, ваксини, защитно оборудване и други основни медицински продукти при извънредни ситуации.

Чрез HERA европейската институция

координира механизмите за обществени поръчки и идентифицира уязвимостите във веригите за доставки

включително трудности, свързани с транспорта, съхранението и разпространението на медицински продукти.

Успоредно с това ЕК разработва, чрез механизма rescEU, стратегически резерви от лекарства, защитно оборудване и други медицински консумативи, предназначени за интервенции при извънредни ситуации, които надвишават капацитета за реагиране на дадена държава членка.

Подготовката на болниците обаче изисква и възможност за едновременно приемане на голям брой жертви, без да се прекъсват грижите, предоставяни на други пациенти.

Опитът от войната в Украйна извади на преден план трудностите, с които медицинските звена могат да се сблъскат по време на конфликт. Атаките срещу болници и линейки, големият брой ранени и необходимостта от дългосрочни грижи оказват значителен натиск върху здравната система.

Ярно Хабихт, бившият ръководител на офиса на СЗО в Украйна, посочва, че войната значително е увеличила нуждата от грижи за травми, медицинска рехабилитация и психично здраве, включително за хиляди хора, претърпели ампутации.

„Нуждаем се от подходяща сграда, безопасно пространство. Но в крайна сметка всичко зависи от присъствието на медицински сестри, лекари и помощен персонал“, коментира Хабихт пред медията.

Той подчертава, че медицинският персонал трябва да разполага с адекватно оборудване, обучение и финансови ресурси, за да може да продължи работата си в кризисни ситуации.

Бригаден генерал Петер Иверсен, председател на Комитета на началниците на военномедицинските служби на НАТО, предупреждава, че

европейските болници трябва да разширят капацитета си за грижи и да подготвят персонала за големи кризисни ситуации

Въпреки че някои страни са започнали да увеличават броя на леглата, снабдяването с медицински консумативи остава уязвимост.

„Нуждаем се от комбинация от запаси и капацитет за съхранение, но също и от разширена индустриална база“, каза Иверсен, подчертавайки необходимостта от поддържане на доставките и адаптивността по време на криза.

Значението на тези мерки е отразено и в актуализираните изисквания на НАТО за устойчивост от септември 2026 г. Документът призовава за разработване на планове за действие при ситуации с множество жертви, изграждане на резерви от лекарства, оборудване и кръвни продукти и организиране на съвместни учения между граждански и военни медицински структури.

Според европейски експерти по готовност за извънредни ситуации, капацитетът на здравните системи да се справят с големи кризи зависи от наличието на планове за действие в извънредни ситуации, осигуряването на запаси от лекарства и медицинско оборудване и обучението на персонала за работа с голям брой пациенти. Тези мерки са от съществено значение за поддържането на функционирането на болниците и осигуряването на непрекъснатост на грижите при извънредни ситуации.

Днес е важно да има планове за действие при извънредни ситуации, да се осигуряват запаси от лекарства и медицинско оборудване и да се обучава персоналът за работа с голям брой пациенти. Тези мерки са от съществено значение за поддържането на работата на болниците и осигуряването на непрекъснатост на медицинските грижи при извънредни ситуации, категорични са експертите.



СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   js3K

User Avatar Гост 19.11.2026 09:57:35

най трудно ще се справят с директни ракетни попадения ..... затова трябва да се диверсифицирани , и основно под земята

User Avatar Гост 19.11.2026 10:02:41

искам да кажа , по един павильонно - панаирен начин

Още от Новини