Експерти: Националната детска болница може да е само държавна (Обновена)

Идеалният вариант би бил частна структура да построи тази болница и да я подари на държавата, смята доц. Аврамова

Здравето на децата трябва да се третира като елемент от националната сигурност. Винаги, когато има проблем в системата, той става национален проблем. Най-тежките случаи се насочват към държавните болници, най-скъпите процедури се изпълняват в държавните болници. Това каза директорът на Специализираната болница за активно лечение на детски болести „Проф. Иван Митев“ д-р Благомир Здравков на пресконференция днес, посветена на проблемите на детското здравеопазване и националната детска болница.

На пресконференцията педиатри и представители на граждански организации настояха

държавата да влезе във функциите си по отношение на детското здравеопазване,

тъй като по думите им никоя частна организация не разполага с ресурса да обхване всичките му аспекти.

„Изграждането на голяма частна детска болница ще изтегли кадри на пазарен принцип, първо дават на лекарите големи заплати, но това ще доведе до непълни екипи в държавните детските клиники, които в момента успяват да обслужат пациентите в синхрон“, каза още д-р Здравков.

„Нямаме достатъчно кадри, нямаме финансиране, липсва цялост на педиатричната грижа, а винаги сме пледирали да се осигурят тези условия под един покрив. Най-вече липсват детски медицински сестри, а е невъзможно специалистите да бъдат изградени за кратък период“, каза председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко.

Той окачестви предложението частен собственик да строи детска болница с обем 400 легла като заплаха. „Такава болница не може да се напълни със специалисти и вероятно ще се създаде структура с обещание за високо заплащане, но ще започнат икономии за сметка на обслужването на пациентите. Ако инвеститорът има други намерения, то тогава тази инвестиция се свежда до обикновена болница, от каквато столицата няма нужда“, каза проф. Литвиненко.

Според проф. Анна Кънева от Национална кардиологична болница частните организации, желаещи да изградят детска болница,

не са наясно с цената на оборудването, медикаментите и грижата в едно такова отделение

„Нашата специалност е от най-скъпоструващите и най-високотехнологичните специалности. Не знам дали частният инвеститор си дава сметка колко трудно ще му бъде да поеме само издръжката на Клиника по онкохематологични заболявания със скъпоструващите лекарства и лекарства офф-лейбъл, като се има предвид, че тези медикаменти се заплащаха от Фонда за лечение на деца, а сега от НЗОК, от държавата. Въпросът с фалита на такава болница ще изправи лекарите и пациентите пред изключително тежки проблеми. Същевременно нашата специалност е тази, която най-много се нуждае от голяма многопрофилна детска болница, тъй като от една страна много често се налага да ползваме други звена в състояние на спешност и от друга страна – трябва те да ползват нашите консултации“, каза доц. Боряна Аврамова, началник на Отделение по детска клинична хематология с дейност по трансплантация на хемопоетични стволови клетки в УМБАЛ „Царица Йоана“-ИСУЛ.

По думите й идеалният вариант би бил частна структура да построи тази болница и да я подари на държавата, но такъв инвеститор няма.

Според анализ, предоставен от МЗ на Националната гражданска инициатива (НГИ) „За истинска детска болница“,

използваемостта на болничните педиатрични легла в София е около 64%, а педиатрите в болнична помощ със специалност са 148

От тях около 1/3 работят в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“. „Няма как в София да отвори болница с 400 легла и 29 специалности без да „обезглави“ останалите структури“, каза представителят на НГИ Надежда Цекулова.

Д-р Здравков допълни, че за болница с 400 легла за деца, каквото е намерението на инвеститора, са нужни около 1104 медицински специалисти и 310 лекари.

„Никой от нас не е против частната инициатива. Тъкмо напротив – за нея има широко поле за развитие, но във всяко развито общество държавата има приоритети, зад които да застане. Мястото на частната инициатива в детското здравеопазване е в доболничната помощ, (и сега има отлични доболнични центрове в цялата страна), в отдалечените райони, както и в регионите с най-висока детска смъртност – Сливен, Видин и Силистра. Развиването на такъв проект като частна национална детска болница ще доведе до обезглавяване на цялостната държавна политика в сектора. Нещо друго – ако нещата се развият по този начин, не просто един икономически играч ще провежда държавната политика, а

единствен ще диктува условията в държавата за тази политика

Това държим да избегнем и не заради себе си, защото можем да работим навсякъде по света“, каза още д-р Здравков.

Той допълни, че каузата им е обществена и политиците, ако желаят, могат да ги подкрепят, ако не желаят – да застанат с имената си и да кажат „оправяйте се при тези условия“.

Председателят на фондация „За доброто“ и бъдещ депутат Кремена Кунева съобщи, че днес е разговаряла с министъра на здравеопазването, който обещал да се формира екип, в който ще бъдат включени и неправителствения сектор, заедно с председателя БПА проф. Литвиненко и директора на СБАЛДБ д-р Здравков.

От БТА припомнят, че в отговор на тяхно запитване от МЗ са им съобщили, че е в ход административна процедура за одобряване на създаването на лечебно заведение за болнична помощ „Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и аз“. Подадени са заявление и документи по реда на чл. 37а от Закона за лечебните заведения от представляващия дружеството, заявител на инвестиционните намерения - „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД.

Според първоначално представените документи, на адрес в София, район „Изгрев“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ 1, се предвижда разкриване на лечебно заведение за болнична помощ - МБАЛ „Мама и аз“, което да извършва медицински дейности

по 29 медицински специалности в 22 структури с общо 413 легла; 2 структури без легла и 4 клинико-диагностични структури

След като административната процедура по проверката на документите на заявителя приключи, предстои да бъдат спазени стъпките, записани в Закона за лечебните заведения. Съгласно него лечебните заведения за болнична помощ се създават след одобрение на Министерския съвет въз основа на комплексна оценка.