Законът трябва да регламентира санкции при фалшив сигнал към Спешна помощ

Липсата на кадри се усеща все повече, посочва спешният медик д-р Георгиев

„Проблемите между пациентите и лекарите от Спешна помощ идват на ниво комуникация и тя започва с тел. 112. В делата, които ние разглеждаме, начинът, по който пациентите се свързват със Спешна помощ, по който обясняват своите оплаквания, препращането на информацията е един от сериозните и ключови проблеми. Особено по делата, по които впоследствие се търси отговорност на екипа или на самата Спешна помощ като структура“. Това коментира пред БНТ адвокатът по медицинско право Мария Петрова.

„Сблъскваме се и с другата страна – насилието над медици, въпреки че се увеличиха наказанията. Това не проработи като добър механизъм, който да спре насилието над лекари“, коментира тя.

„Проблемът е комплексен, като започнем още от обаждането на тел. 112, до изпълнението на спешното повикване. Хората знаят, че има стандарти за пристигане на линейката, но те се изпълняват с другите стандарти – брой екипи спрямо население – това също е голям проблем за спешните центрове като цяло. Така че е много относително дали линейката закъснява или не. Защото за София би трябвало да има 60 линейки, които да работят, а работят, да кажем, 15, сами се сещате, че тогава закъснението, ако можем да говорим за такова при липса на ресурс, с който да покрием стандарта, не знам дали можем да го наречем закъснение като цяло“. Това заяви от своя страна спешният медик д-р Делян Георгиев.

Двамата коментираха проблемите на Спешната помощ във връзка със случая с починалото дете в Ботунец, за което близките обвиняват тъкмо Спешна помощ.

И двамата подчертаха един много сериозен проблем, който досега не е намерил решението си: фалшивите и неспешни сигнали, които се подават на тел. 112. Мария Петрова посочи, че за миналата година 60% от сигналите не са били спешни, а в същото време санкции за това дори не са регламентирани. „Трябва да напомним на хората, че подаването на невярна информация е престъпление. Отделно от това, добре би било нормативно да се разпише механизъм, по който хората, които са извикали линейка и са ползвали медицинска услуга, без това да е било нужно, да заплащат това, което са ползвали. От друга страна обаче трябва да има много ясно разграничение и от нормативна, и от медицинска гледна точка на тези състояния“, коментира тя.

Д-р Георгиев от своя страна даде пример със сигнал от преди дни, подаден от мъж от високопланинско село, до когото медиците са стигнали с помощта на „Гражданска защита“ и пожарната. „И се оказа, че пациентът е пиян и е излъгал за симптоматиката“, отбеляза той и заяви, че хората масово злоупотребяват със Спешна помощ, но последици няма. „За съжаление, част от населението се изучи какви сигнали да подава на тел. 112 на базата на реална симптоматика, за да заблуди Спешна помощ“, каза д-р Георгиев.

Лекарят коментира и друг познат проблем – липсата на кадри в системата на Спешна помощ, която по думите му се усеща все повече. Той подчерта, че работата на спешния медик е непривлекателна основно заради голямата несигурност – лекарите не знаят къде и при кого отиват, какъв проблем точно ще заварят, а няма и с кого да се консултират. „При нас лекарите са всичко – ти си сам на дадения инцидент, със собствените си възможности и апаратурата в линейката“, отбеляза той, като сравни ситуацията с работа в лечебно заведение, когато имаш възможността да се консултираш с колега при нужда.

В обобщение на проблемите на Спешната помощ д-р Георгиев заяви: „Държавата трябва да се намеси, защото системата се задъхва.“

Подкрепи го и Мария Петрова, по чиито думи у нас има нормативна неяснота. „В настоящата ситуация ние имаме доста често променящи се стандарти, нормативна уредба, която не успява да обхване този спектър от обществени отношения в пълнота и създава едно допълнително напрежение и хаос. Поставя и лекарите под страх как работят, и пациентите под страх дали ще дойде линейката, дали състоянието им е спешно, кой ще носи отговорността“, отбеляза тя.