Закриването на болничните училища – реформа или крачка назад

Закриването на болничните училища, предвидено за началото на 2017 година, отново предизвика притеснения сред родители и различни организации. След известно затишие темата беше повдигната наскоро на среща между представители на Сдружението на деца с онкохематологични заболявания и националния омбудсман Мая Манолова. На практика до момента т.нар. болнични училища предоставяха мобилни екипи в болниците, които поемаха обучението на малките пациенти, докато те се лекуват.

Според разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, считано от 1 януари 2017 г., тези структури се закриват или се преобразуват в Центрове за подкрепа за личностно развитие към общините. Преструктурирането им обаче за пореден път стана повод за сериозни опасения, както сред родители, така и сред учители с опит в обучението на болни деца.

„Риск за обучението на децата съществува от много посоки. Изключително неясно е как ще изглежда един център, който не е училище, и на какъв принцип ще работи той”, посочи пред Zdrave.net Теодора Арменкова, дългогодишен болничен учител. Тя изтъкна, че едно от ключовите учебни заведения, осигуряващи обучението на заболели деца, а именно - софийското болнично училище е било дългогодишна структура, която е работила добре с редица болници и е имала изграден сериозен опит в тази насока. Според предвижданите промени обаче тя трябва да се закрие. „Разпилява се ресурсът от подготвени хора. Преди това да се случи трябваше да има създадена структура с ясен план на работа”, отбеляза и председателят на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева.

Към момента болничните училища в страната са четири - в София, Пловдив, Плевен и Момин проход. Щатните места за учебната 2015/2016 г. за педагогическия персонал са били 21, а учениците, преминали за различни периоди на обучение в този тип училища, общо са 344, сочи справка на образователното министерство, подготвена за Zdrave.net.

От ресорното министерство уверяват, че са насочили усилията си към постигане на подкрепяща среда съобразно потребностите на всяко дете. За децата, които по здравословни причини не могат да посещават училище за по-дълъг период от време, се предвиждат възможности за организиране на най-подходящото за тях обучение. За периода на лечението си учениците от закритите болнични училища ще продължават обучението си в индивидуална или в самостоятелна форма на обучение, става още ясно от отговора на просветното ведомство. Децата, които по здравословни причини, не могат да минат на дневна, вечерна или комбинирана форма за повече от 30 последователни учебни дни, може да се обучават в индивидуална форма, поясняват от МОН. Тя ще става по преценка на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и на лекуващия лекар и след консултация с родителя, като ще бъде водена от болнични учители, назначени към училище или център за подкрепа за личностно развитие. Именно тази част от готвените промени обаче предизвиква и притеснения сред част от организациите на родители на деца с различни заболявания, както и на преподаватели, познаващи добре досегашната система. Според тях тези учители няма да бъдат достатъчно добре подготвени, за да предоставят нужните за децата образователни потребности. Проблем според тях ще и фактът, че родителите на болни деца ще трябва сами да подават документи, за да може да бъде подсигурен учител на детето им. До момента това се е правило от администрацията на болничните училища. „В подобен момент, когато детето ти е тежко болно, когато така или иначе си достатъчно притеснен, надали ще имаш сили и възможност да подготвяш и разнасяш по институции една папка с документи, само за да му осигуриш учител. Какво следва – образованието остава на заден план – не защото родителите го приемат по този начин, а просто защото цялото им внимание ще е насочено единствено към лечението на детето им”, коментираха от Сдружението на деца с онкохематолoгични заболявания.

„За мен закриването на тези структури е кощунство и аз до ден днешен нямам обяснение кое го налага”, посочи и Елка Смерикарова, бивш директор на 99-то Основно болнично училище "Професор Василка Томова".

Във всеки случай и институции, и родители са убедени в едно – дори в най-тежките моменти от лечението на едно дете и разбира се, ако състоянието му го позволява, то не трябва да прекъсва образованието си. Срещата с преподавател е нужна не само за да не изостава малчуганът с уроците, но и за да може да се откъсне макар и за кратко от болничната атмосфера, мислите за заболяването си, както и да продължи да се чувства част от средата на връстниците си. Това, което иска всяко дете. Дали обаче това ще продължи да се случва ще разберем догодина – тогава, когато болничните училища ще останат в историята. Поне във вида, в който ги познаваме.