Заради неразпознаването на симптомите на инсулта пациентите пристигат късно в болница

МУ-Варна и УМБАЛ "Св. Анна" със споразумение за обучение на специалисти

Основната причина в България да не се прилага специфичното лечение на мозъчен инсулт достатъчно често е късното пристигане на пациентите в болница. Това показват данните от анкетата на Българското дружество по инсулт (БДИ), проведена сред 128 медици, свързани с лечението на инсулт, от които 50% са невролози, а останалите 50% са специалисти по „Спешна медицина“, „Образна диагностика“, „Вътрешни болести“, „Анестезиология и интензивно лечение“ и „Обща медицина“.

Анкетата беше представена от главния секретар на БДИ и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Анна“ доц. Росен Калпачки на пресконференция преди Втория национален конгрес за инсултите.

Според анкетираните медици в основата на късното пристигане на пациентите стои неразпознаването на симптомите на инсулта. 63% от отговорилите са категорични, че пациентите и техните близки не могат да разпознаят симптомите на инсулта навреме. 47% от анкетираните обаче смятат, че колегите им в извънболничната помощ и Спешна помощ също не разпознават навреме симптомите на инсулта. По-малък е този процент в спешните отделения и кабинети, където грешката в триажа е сведена до 20%.

Сред останалите проблеми, които медицинските специалисти посочват за ниския брой на тромболизите в страната са липса на денонощен режим на работа - 20%, недостатъчно добре подготовка на медицинските специалисти - 17%, страх от усложнения от прилагането на метода - 14%, липса на нужната апаратура - 12% и т.н. 27% от анкетираните посочват, че в техните лечебни заведения не се приемат пациенти с инсулт денонощно поради липса на свободни легла, липса на готовност за работа, липса на кадрови капацитет, липса на условия за лечение, понякога дори на апаратура и лекарства.

Освен в самите болници, са налице проблеми и с логистиката до тях. 38% от анкетираните смятат, че те съществуват, когато пациентът е клинично прегледан и транспортиран от Спешна помощ, а 43% са на мнение, че такива са налице, когато той се е самонасочил или е транспортиран от своите близки. Тези проблеми са свързани с отказ на болниците да приемат пациента, липса на екипи за транспортиране на пациента, липса на необходимите познания или квалификация, липса на координация между болницата и Спешна помощ, липса на ясни правила и протоколи за действие.

От анкетата става ясно още, че за да се подобри навременната и точна диагностика и лечение на мозъчния инсулт, е нужно да се наблегне на обучението на специалистите. Това е категоричното мнение на 81% от анкетираните. В момента 17% от отговорилите смятат, че не притежават необходимата компетентност в диагностиката и лечението на мозъчния инсулт, а 30% не са обновявали знанията си в тази област в последните 2 години. Също така 69% от анкетираните са на мнение, че трябва да се заложи и на обучението на обществото. Сред другите решения, които посочват медицинските специалисти, са по-добра координация между болнична и извънболнична помощ - 79%, по-добра кадрова обезпеченост - 69%, по-добро оборудване на болниците - 49% и по-доброто финансиране на клиничните пътеки - 45%.

Доц. Калпачки изрази безкрайната си изненада, че на въпрос какво липсва за лечение на инсулт у нас е получен отговор „морал“. „Хипократовата клетва ни кара да направим най-доброто за пациента, можем винаги да намерим причина нещата да стават по най-лекия и мързелив начин, но това не е допустимо да се случва, когато става дума за инсулт“, каза той.

В резултат от данните, получени в проучването, от БДИ са взели решение да започнат обучение на място в основните бъдещи центрове на инсулт – областните болници, които се очаква да произвеждат повече тромболизи. „Тъй като всички българи трябва да имат възможност за модерно лечение, от следващата година по график ще посещаваме центровете, в които се правят тромболизи и ще запознаем колегите с нашия опит. Ръководството на УМБАЛ „Св. Анна“ подкрепи тази инициатива, Асоциацията за инсулт и афазия също приеха присърце идеята“, каза доц. Калпачки.

Д-р Ивелина Георгиева, зам.-директор на УМБАЛ „Св. Анна“ и началник на изградения в болницата мозъчно-съдов (строук) център за съвременно лечение на инсулт и други мозъчно-съдови болести, съобщи, че са получили статут на Обучителен център, като по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде осигурена допълнителна апаратура и симулатори.

„Сключихме споразумение с МУ – Варна и вече сме център за обучение на невролози, неврохирурзи, анестезиолози, кардиолози“, съобщи д-р Георгиева.

Доц. Калпачки каза още, че екипът на УМБАЛ „Св. Анна“ ще контактува с директорите на болниците, тъй като трябва да се проведе обучение на лекари от различни специалности. „4 пъти повече българи умират от инсулт, отколкото средно в ЕС. Тромболизата трябва да стане масова. Пациентът трябва да е в центъра на системата, да е здравеопазване, а не болестолечение“, заяви той.

Председателят на БДИ началник на интензивното отделение в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Филип Алексиев подчерта, че трябва не толкова да бъдат обучени много хора, колкото да са ключовите хора. „Навсякъде трябва да намерите поне един сърцат човек, по-добре е двама, които да запалят колегите си за това лечение“, каза той.

Д-р Алексиев представи и съдържанието на конгреса, който ще се проведе в три последователни дни. „Трябваше да изоставим чисто научната част, за да говорим за това, което интересува обществото, невролога, общопрактикуващия лекар, рехабилитатора. Определихме 29 тематични форума, в които лекторите да споделят своя опит и най-важното – да стигнем до дискусия. Трябва да се доближим един към друг – пациенти, лекари, доболнична и следболнична помощ, да си поставим проблемите, колкото и да е неприятно, и да стигнем до решение. Поканили сме достатъчно специалисти, които са навътре в нещата от тяхната гледна точка. На първия конгрес имаше толкова неща, които да се кажат, че не ни стигна времето. Разликата от миналата година е, че конгресът ще се проведе в два потока, уъркшопи, както и възможност да говорят и посетителите на конгреса“, каза той.

В Световния ден за борба с инсулта – 29 октомври, в УМБАЛ „Св. Анна“ ще бъде поставена специална инсталация „Пътеката на знанието“, която ще запознае обществеността с основните рискови фактори за инсулт, съобщи председателят на Асоциацията по инсулт и афазия Дорина Добрева.