За първи път АHA награди българи за научен принос в областта на кардиологията

Доц. д-р Добрин Василев завършва медицина в Медицински университет – Плевен през 1998 г. През 2008 г. придобива специализация по инвазивна кардиология по образователен грант на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенции във Варшава, Полша, а през 2011 г. и специализация по кардиология от Медицинска академия – София.

Доц. Василев има дългогодишен опит в лечението на пациенти, инвазивната диагностика и терапия в областта на кардиологията. От 2014 г. е началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска”.

Доц. Добрин Василев е член на Европейското дружество по кардиология, на Българско дружество по интервенционална кардиология, на работната група за изследване на тромбозата към Европейското дружество по кардиология и др.

През миналата година Клиниката по кардиология получи награди за две клинични проучвания от American Heart Association. От Zdrave.net се срещнахме с доц. Василев, за да разкаже както за наградите и проучванията, които прави, така и за удовлетворението от работата с науката и пациентите.

Доц. Василев, разкажете повече за наградите, които получихте в САЩ.

През ноември месец миналата година участвахме на научните сесии на American Heart Association (АHА), може би най-голямата и влиятелна кардиологична асоциация в света. Нивото на научните публикации е най-високо в света и най-трудно се пробива. Лично аз от 2007 г. участвам във всички големи научни форуми в света със собствена, българска, продукция - презентации, постери, абстракти. Едва през 2018 г. имам приети два абстракта от АHА, не бях успявал никога досега. И двата абстракта получиха награди. За единия постер-абстракт получихме т.нар. Travel Grant, т.е. АНА ни спонсорира в размер на 2500 долара, за да го представим.

Този абстракт показва резултатите от реканализация на хронично запушени артерии и влиянието на тази процедура върху преживяемостта на болните. Нашето проучване е от малкото в света, което ясно показва, че процедурата води до по-добра преживяемост – хората, на които е извършена живеят повече в сравнение с тези, които остават със запушени артерии, както и че това е свързано с редица фактори, които ние идентифицирахме. Нашето проучване като едноцетрово е едно от големите в света, тъй като обобщихме резултатите от четири години работа, които правим в тази болница.

Вторият ни абстракт получи наградата „Пол Дъдли Уайт“, която е учредена през 2017 г. и се дава за най-високо ранкираните от American Heart Association абстракти за научен принос в областта на кардиологията в съответната година. Това е за наше проучване, което започнах още пред 2010 г. в Националната кардиологична болница с колегите там, като продължих изследването и тук. Сега презентирахме 8-годишните резултати от него.

В това проучване записвахме промените от електрокардиограмата, записана от повърхността на самото сърце по време на интервенционалната процедура на бифуркационни стеснения – т.е. местата, на които артериите се разклоняват. Това е едно от нещата, които мен ме вълнуват от много, много отдавна, дори дисертацията ми, която защитих в Полша, е на тази тема. На практика успяхме да идентифицираме няколко промени в интракоронарната електрокардиограма, която се записва чрез водача – жицата, по която работим по време на процедурата по разширяване на съдовете на сърцето. Тази жица използваме за електрод, за да запишем потенциалите от повърхността на сърцето и ЕКГ промените, които се случват по време на самата интервенция. Това е един много по-чувствителен метод за регистрация на промените, които се случват в сърдечната тъкан в сравнение с повърхностната кардиограма, тъй като тя чисто физически е доста по-отдалечена. Това, което успяхме да анализираме на базата на една сериозна група пациенти, успяхме да идентифицираме промените в повърхностната кардиограма, свързани с дългосрочната преживяемост на тези пациенти. Т.е. успяхме да идентифицираме предсказващи фактори, т.нар. предиктори за дългосрочната преживяемост при тези хора. Това е първото проучване в света, което показа, че има фактори, които могат да показват смъртност по време на самата интервенция и са свързани с дългосрочната преживяемост по време интервенция на бифуркационни стенози. Досега такова изследване в света няма.

Практически ние сега презентирахме резултатите в резюме. Очевидно хората са оценили направеното от нас. В момента подготвяме доста сериозна статия, която обобщава резултатите и се надявам до края на 2019 г. да успеем да ги покажем в пълен обем. Мисля, че имаме сериозни шансове с оглед на постигнатото вече на АНА, тъй като това е много сериозна препоръка за нас.

Това, че са открити идентифицираме предсказващи фактори за дългосрочната преживяемост означава ли, че може да се прави превенция при тези пациенти?

Това е следващата стъпка. Ние публикувахме една статия в EuroIntervention, която сравнява нашия метод за регистрация на промените в сърцето при стентиране на бифуркационни лезии, със Златния стандарт, който се прилага с измерване на наляганията в коронарните артерии. Доказахме, че нашият метод е най-малкото равностоен на стандарта. Тук говорим за клинично проучване, а не за клинични случаи. Говорим за доказателства за приложение на нов метод. Това води до промяна в медицинската практика на всички и затова, когато говорим за ранкиране на научни доказателства, проучванията са с огромна тежест. За съжаление клиничните проучвания в България са екстремно малко, особено български.

България е водеща по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Каква е причината за това?

От една страна е комплексна, а от друга много проста. Проста е от гледна точка на това, че може да се обобщи с разбирането на живота на българина. Тук обаче влиза начинът, по който живеем, нашето ежедневно поведение, нашето ежедневно хранене, нашият начин на живот, средата, в която живеем. Всичко това е комплексно. От страните в ЕС по отношение на честота, представяне на рисковите фактори, които водят до исхемична болест на сърцето и изобщо до животозастрашаваща атеросклероза, ние сме в тъмночервената зона, т.е. сме сред страните с най-високо ниво на рискови фактори. Животозастрашаваща атеросклероза засяга не само артериите на сърцето, но и на мозъка, на краката, на вътрешните органи. Всичкото тези фактори в комплекс влияят на начина, на качеството и на продължителността на живота на българина. Ние имаме много по-висока смъртност във всяка една възрастова група от 45-50 години нагоре. От друга страна тази комбинация на рискови фактори и тази по-висока смъртност дава възможност на който има желание и знае как да го направи, да направи проучване, за да види как може да се повлияе на смъртността на хората. Ето например първият ни абстракт директно показва, че когато на пациенти с хронично напълно запушени артерии им се отворят, в рамките на тригодишен период те има практически наполовина по-ниска смъртност, отколкото тези, които си остават със запушени артерии.

Имате ли наблюдения как влияе отпадането на някои от рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания за продължителността на живота? Например при отказалите се от пушенето.

 Българинът не е особено откровен в анкетите, когато правим статистика. 38% от българите твърдят, че никога не са пушили. Това означава, че 62% от българите или са активни пушачи или някога са пушили. По официална статистика те са 40%, но аз предпочитам другата интерпретация, защото повече й вярвам. Истината се разбира в момента, в който хората ги изписваме, защото тогава ги хваща шубето и тогава си казват реално колко пушат и пият. Тогава винаги питат: Докторе, а може ли еди колко си да пия? А може ли еди колко си да пуша?

При един път възникнала и особено агресивна атеросклероза, процесът може да се забави, но не може да се върне назад. Имаше някои много амбициозни проучвания, които се опитваха да докажат, че разни медикаменти водят до регресия на плаките. Оказа се, че обаче медикаментите, които влияят на продължителността на живота, не влияят през големината и натрупването на плаките в съдовете. Имаме много теории какво предизвиква прогресията. На популационно ниво ние можем да кажем, че тези, тези и тези фактори са свързани с прогресия на атеросклерозата, но за конкретния човек много трудно да кажем кое лечебно средство би повлияло прогресията на неговата болест. Ние лекуваме по един общ принцип, залагайки на чисто статистическата сила, че когато прилагаме даден тип лечение или комбинация от лечения, грубо казано – все едно от тях ще повлия и пациентът ще се почувства по-добре. Но кое конкретно ще има най-голямо влияние или коя комбинация ще има най-силен синергичен ефект, все още не можем да кажем. Другата  особеност е, че има разлика в популациите. Българите, германците, японците, американците сме генетично различни и това, че някъде нещо влия не означава, че приложено другаде ще има същата големина на ефекта, поради разликата на различна степен на активност на даден ензим. Дори между самите азиатци има разлика – японците, китайците и виетнамците имат коренно различен начин на изява на атеросклерозата. 

Японците са известни с дълголетието си и все още се спори на какво точно се дължи то?

Така е, но не само. Япония е нещо съвършено различно. Както имаше едно време една приказка, че има две марки коли Мерцедес и всички останали, така аз мога да кажа, че има два вида страни – Япония и всички останали. Казвам го като човек, който е ходил много по света и имам сериозна база за сравнение между Европа, Северна Америка и Азия.

Как се отразява атеросклерозата на японците?

Япония е единствената държава в света, която реимбурсира всичките си лечения на сърдечно-съдовите заболявания, затова и те правят най-модерното лечение в света. Поради ред причини те имат един малко по-особен тип атеросклероза – с много повече фиброза в съдовете на развитие, за разлика от типичната холестеролова плака, която е характерна за европейците и американците. Това е нещо, което ние виждаме, макар и много рядко, при пациенти след лъчетерапия. За съжаление имат засягане от атомните бомби. Видял съм го с очите си в една болница в Токио, а след това и в Кобе. Това обаче не им пречи да са една от страните с най-висока продължителност на живота в света. Япония не е държавата с най-висок разход за здравеопазване, с най-висок разход са САЩ, а показателите им са идентични с нашите. Япония обаче има много по-добре организирано здравеопазване. Там заплатите на лекаря и сестрата са разкачени от обема дейност и на тях не им се налага да мислят кое колко струва, а само за медицината. Държавата реимбурсира всичко останало. Има един важен момент обаче и той е медицинската обоснованост на дадена процедура и това се проверява. Реално, а не по документи.

По-доброто финансиране дава възможност за по-добра медицина и предлагане на по-добро лечение, нали?

Тук нещата зависят от ценностната система на човека – кое е приоритет в живота му. Има много хора, за които парите са приоритет номер 1 в живота. Да, те са много важно нещо, защото ни позволяват да живеем и да си осигуряваме някакъв комфорт на живот, но въпросът е, че за съжаление вече стават самоцел за твърде много хора. Преди около месец бях на една среща в Дъблин и се оказа, че в последните две години в развитието на пазара на интервенционалната кардиология и ендоваскуларното лечение Европа е изпреварила САЩ. Вследствие на свръхругулацията и свръхконцентрацията върху финансовата част, се стигна до огромен застой в САЩ, които бяха лидера в инвазивната кардиология.

Кое Ви удовлетворява повече - науката или лечението на пациенти?

Те са различни. По отношение на чувството за удовлетвореност, за мен лично и двете са екстремно важни и еднакво важни. Различно е усещането. Благодарността на пациентите е едно от нещата, които ти дават стимул за работа. Това, което е в науката, ти дава задоволство, че виждаш, че то това, което правиш не е полезно само за конкретния пациент, а си помогнал на много хора. И виждаш как директно, конкретно с действията си, спасяваш човешки живот. Не са много процедурите в медицината, които подобряват продължителността на живота. Медицината има две цели – да спечели време за живот на пациента и в спечеленото време да живее с добро качество. Парадоксалното е, че това е много по-скъпо, отколкото мерките, които са нужни, за да не се стига до там. Нужна е здравна политика на национално ниво, която да е далеч по-агресивна към населението и която да изисква от всеки един български гражданин да ходи на профилактични прегледи и изследвания и това да е обвързано с лечението, което ще получи.

Много малко болести се излекуват, не малко се лекуват, но има и напълно нелечими. Има болести, които от един момент нататък лечението им става от екстремно трудно до невъзможно. Никой не живее вечно. Най-важното хапче за пациента е да промени начина си на живот, начина си на мислене. Ако не го направи, той поддържа факторите, довели до заболяването му.