Здравеопазването в България: Недостиг на медицински сестри и свръхнаситеност с фармацевти

Най-много доплащаме за лекарства, стана ясно по време на дискусията “Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор"

Заплащането на труда на лекари и медицински сестри е такова, защото политиците така са го направили, но няма как да дадем 5000 лева заплата, ако сме получили от здравната каса 3000 за дейност. Това каза председателят на Сдружението на областите болници Васислав Петров по време на конференцията “Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от „Продължаваме промяната“.

Според него трябва да има фонд, който да гарантира заплатите в областните болници, тъй като те поемат цялата спешност в съответната област. „По отношение на младите лекари, моят призив е не само да искат по-добри условия на труда си, но да се насочат за специализация и към областните болници, където има голяма вероятност да получат това, от което имат нужда“, каза още д-р Петров.

Д-р Гергана Николова, зам.-председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), заяви, че

първият голям проблем в системата е неправилно обърнатата пирамида

в здравеопазването, а другият е, че в извънболничната помощ семейните лекари 2000 г. са били около 4300, но сега са по-малко от 3800, по-голямата част от които са в пенсионна възраст.

„Въпросът е кога ще се обърне пирамидата от болничната помощ към извънболничната, защото невъзможността на личния лекар да назначи ЯМР води до хоспитализация на пациента за 5 дни и това не излиза нито по-евтино на държавата, нито е по-добре за пациента“, каза тя.

„Крайно време е да се изчистим от клишетата. В България медицинските грижи са на едно много високо ниво. Аз самият съм жив, благодарение на лечението в тази система. Винаги има какво да се желае, но не е редно и така да се хвърля пепел. Тук има ли човек, който да чака 6 месеца, за да му се направи животоспасяваща операция? В труднодостъпните райони няма какво да прави системата на здравеопазването, защото не може държавата да осигури лекар и сестри за всеки 50-100 човека. Може да се осигури хората, които имат необходимост, да бъдат придвижени до амбулаторията, което няма да струва толкова скъпо, колкото да се осигури лекар във всяко място“, каза председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров.

Той допълни, че големият проблем за недофинансирането на системата е в здравнонеосигурените и в това, че държавата не плаща осигуровките в пълен размер на групите, които е длъжна да осигурява.

„Дори да се увеличи здравната вноска с 2%, пак няма да компенсира това, което се губи от здравнонеосигурените“,

подчерта доц. Киров.

Според нашия регистър средната възраст на медицинските сестри е 57,8 г., отбеляза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. До миналата година медицинските сестри са били 22 800, а към 2 февруари 2026 г. са 21 830 и продължава да намалява броят им, добави тя. По думите ѝ няма да има желаещи да учат за тази професия заради огромната отговорност и денонощната грижа за пациентите. Медицинските сестри са натоварени и с други задължения – въвеждане на данни. Друг проблем, според нея, е работата на медицинските сестри по няколко договора в различни болници, което пречи на почивката на медицинската сестра. Акушерките за цялата сестра са 3347, а рентгеновите лаборанти са около 1500, посочи още Георгиева и обърна внимание на големия брой болници, които се разкриват, без да се отчита кой ще оказва грижа за пациентите.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов заяви, че за десет години фармацевтите са се удвоили като брой.

„Над 7 600 магистър-фармацевти членуват в БФС, докато през 2015 г. бяхме под 4 000. Количеството е голямо, а фармацевтите в страната са там, където са аптеките, които пък са там, където са големите медицински центрове. В България няма никакъв критерий – нито географски, нито демографски – за откриване на аптеки.

От миналата година вече има 6 факултета по фармация, като за последния в Бургас написахме становище, че е абсолютно безсмислен и е излишен разход на държавата като инвестиция в тази сфера“, припомни той.

„Състезанието вече е къде по-лесно ще завършим. Количественото натрупване води до качествени изменения, но в негативна посока. Трябва да засегнем и 7-ия факултет – този в Украйна. На практика е тайна колко българи взимат дипломата си за магистър-фармацевти в Украйна.

МЗ не само си е затворило очите за тези дипломи, но силно ги насърчават

Вероятно при друга прокуратура ще има много работа за прокурорите“, каза Маринов.

„Имаме повече от достатъчно фармацевти, аптеките са много и трябва да бъдат правилно разпределени“, смята още той.

„След няколко протеста и разговори с политици установихме, че в управлението няма необходимата воля и консенсус, че трябва да се направи реформа, а ние имаме предложения за промени, които ще подобрят ситуацията за специализантите, макар че те реално са кръпки в една система, която изначално не работи добре“. Това пък заяви Калина Божилова, представител на Инициативен комитет „Бъдеще в България“. По думите ѝ специализациите, в зависимост от лечебното заведение и ментора, са различни, тъй като не се спазват критерии. Обучението трябва да се реформира от началото и трябва да има политически натиск върху министъра, за да може да направи необходимата реформа, смята тя. Според Божилова трябва да има минимална основна заплата за всички лекари специализанти, защото те не работят по клинични пътеки и зависят от заплащане, дадено от ръководителя на клиниката.

Доц. Антон Тонев, представител на РЛК-Варна, заяви, че преди да започнем да лекуваме системата, трябва да направим точна диагностика. „Сестрите работят между 2 и 3 работни места, за да получават заплата над средната, което означава, че са недоплатени. По отношение на специализантите диагнозата е, че няма обективни критерии, за да станеш специализант. В другите държави има централизиран изпит, който е изключително обективен“, каза той.

Доц. Тонев допълни, че

у нас се доплаща най-много в ЕС за лекарства – 67%

Според председателя на ПП Асен Василев проблемът е, че ние имаме от най-ниските употреби на генерици и това се дължи на факта, че лекарите не изписват лекарства с активно вещество, а по търговско име. „Въпросът е, ако това се промени, това би ли намалило доплащанията и в какъв размер. В стойността на клиничните пътеки не са включени консумативите. Какъв е проблемът да бъдат включени?“, попита той.

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев на свой ред заяви, че лекарствата, които се заплащат по реда за нерегистрирани лекарства у нас, въобще не кандидатстват за включване в ПЛС, защото за тях Механизмът за устойчивост на бюджета на НЗОК е неизгоден.

По отношение на лекарствата най-големият проблем е липсата на стратегия, каза управителят на AbbVie в България Павел Колев. „Има няколко процеса, които вървят на ниво администрация в САЩ. Всичко, което сме постигнали на ниво иновации, може да се промени много рязко. Проблем е, че нямаме нито един анализ за реална нужда на населението, всичко е на исторически принцип. Бюджетът се разпределя еднакво зле за всички“, каза той.

„Проблемите с лекарствата засягат много детската онкохематология. Достъпът до тези медикаменти е най-добрият в Източна Европа, но това е свързано с изключителен корупционен натиск. Това харчи огромен ресурс от обществените средства и поставя лекарите в непривична ситуация да решават кои фирми да доставят лекарството, да се занимават с огромен обем лекарства и да работят в полза на различни компании“, коментира пък доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.