Здравеопазването - Илко Семерджиев vs Петър Москов

Системата на здравеопазването се нуждае от „редизайн“, обяви служебният здравен министър и вицепремиер д-р Илко Семерджиев преди седмица, с което потвърди готовността си за сериозни промени в сектора. Безспорно, такива са крайно необходими, единодушни са и съсловните организации в бранша, и пациентите.  Прекалено честата смяна на управлението в системата, вървяща „ръка за ръка” със заявките за цялостна реформа обаче, я отдалечават от това, което очакват всички участници в нея, а именно – стабилност и предвидимост.

Какви бяха основните пунктове от дългия списък с промени, набелязани от д-р Петър Москов начело на министерство на здравеопазването, и какво ще предприеме наместо тях настоящият министър д-р Илко Семерджиев, представяме накратко.

Отпечатъци vs здравна карта

Несъмнено мандатът на Петър Москов ще бъде запомнен най-вече с внедряването на системата за пръстова идентификация в лечебните заведения, която предизвика недоволството на по-голяма част от съсловието и дори стана причина за несключване на най-важния договор в системата през 2016 г. – Националният рамков договор, поради отказа на Българския лекарски съюз да сложи подписа си под него. Премахването на новия модел за регистрация на пациентите и активна работа по въвеждането на електронната здравна карта бе и първата задача, която си постави служебният здравен министър д-р Илко Семерджиев. Въпреки че на практика той би могъл да отмени пръстовата идентификация чрез промени в наредбата, които я въведоха, Семерджиев предпочете да изчака окончателното становище на ВАС по въпроса, като междувременно събра на среща всички страни, участващи в делото срещу новия метод на регистрация в болниците. Имайки предвид променения състав на МЗ, очаквано всички страни по делото се обединиха в позицията си, че тя трябва да отпадне, с аргумента, че товари ненужно системата, без да доведе до реален ефект. Още преди да стане ясно решението на ВАС ведомството обаче взе решение да отложи въвеждането на идентификатора в извънболничния сектор до 2019 г.

Любопитното в сагата с пръстовата идентификация е, че в продължение вече на няколко седмици настоящ и бивш министър защитават две коренно противоположни тези за ефекта от нея, позовавайки се на данни на една и съща институция, а именно НЗОК. Ръководството на фонда в лицето на д-р Глинка Комитов предпочете да излезе с категорична позиция относно ползата от внедряването на идентификатора едва след смяната на министъра, заявявайки, че финансовият ефект от него е нулев. Докато всички очакват решението на петчленния състав на ВАС по въпроса, касата не пропусна и да напомни на лечебните заведения, че биха могли да потърсят обезщетения заради новата система, в случай, че съдът я отмени окончателно.

Лимити vs по-гъвкави бюджети за болниците

Лимитите на болничните заведения са другият приоритетен въпрос за министър Семерджиев, който още на първата си пресконференция обяви, че ще работи в посока промяна на философията „пациентът търси неизчерпан лимит и чака в листа на чакащите“ към принципа „парите следват пациента“. „Ако финансирате структури с фиксирани бюджети, това означава недостиг във всички тези структури“, отбеляза здравният министър, допълвайки, че когато се спазва принципът парите да следват пациента, това би означавало конкуренция и свободен достъп до здравеопазване. На практика обаче, без наличието на парламент, лимитирането не би могло да бъде изцяло отменено. Ограниченията в тази насока обаче биха могли да бъдат смекчени по линия на НРД. Как точно ще бъдат регулирани бюджетите на болниците, предстои да разберем от новия рамков договор, който ще бъде подписан до дни. Очакванията в тази насока са преминаване към по-гъвкави бюджети, изчислявани на няколкомесечна база, което ще даде възможност за прехвърляне на средства, ако лимитът не бъде изразходван.

В контекста на предстоящия рамков договор възстановяването на договорното начало в сектора бе другата амбиция, изразена от министър Семерджиев и радушно приета от съсловието, което няколкократно алармираше, че решенията за сериозни промени в системата се взимат еднолично и без обсъждания.

Директори vs директори

Очаквано, още в първите дни от встъпването в длъжност на новото ръководство в МЗ бяха предприети и кадрови промени, засягащи едни от най-големите болници у нас. На поста си начело на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ бе върнат д-р Дечо Дечев, като аргументът за смяната бе влошеното финансово състояние на лечебното заведение, докато то бе ръководено от неговата бивша заместничка д-р Мариета Райкова. В същото време самият Дечев обясни малко след връщането си като директор, че дълговете на болницата най-вероятно са натрупани заради мащабен проект в болницата, за който е теглен кредит на стойност 9,5 млн. лв.

Най-вероятно скоро с поста си ще се раздели и ръководителят на УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Славчо Близнаков, който беше един от малкото лечебни директори,  защитаващи въвеждането на пръстовата идентификация. Неговата болница бе втората, която министър Семерджиев даде като пример за лошо ръководено лечебно заведение. Тъй като „Св. Анна“ е областна болница, смяната на директора би могла да стане с провеждане на общо събрание.
Изненадващо с поста си се раздели и директорът на „Пирогов“ проф. Стоян Миланов, като причината, която посочиха за това от МЗ, отново бе лошото финансово състояние на института, определен от ведомството за „първенец” по дългове сред държавните болници. Оттеглянето на Миланов като национален консултант по спешна медицина обаче стана причина за притеснения сред работещите в системата, които предупредиха, че без него националният стандарт по спешна помощ няма как да бъде пренаписан, а това би могло да стане и пречка пред усвояването на предвидените европейски средства за развитието на спешната помощ у нас.

Лекарства

Един от малкото пунктове, по които не се очакват сериозни промени в политиките на бившия и настоящия министър, е електронният търг за лекарства. За него Семерджиев посочи, че ще има приемственост, а не смяна на посоката, въпреки че отбеляза, че има грешки около функционирането на платформата, макар и не фатални. Все пак той обясни, че процедурата има нужда от надграждане, защото съществува риск при прекомерно дълго фиксиране на цените това да е пречка за влизане на по-евтини медикаменти. „Ние проучваме детайлно процеса и всички допуснати грешки ще бъдат поправени“, увери Семерджиев, допълвайки, че най-вероятно ще има промени в софтуера на платформата.

В сферата на лекарствената политика обаче нерешен проблем за редица ръководства на здравното министерство остана паралелният износ, който периодично, но редовно оставя стотици пациенти без нужни им лекарства. Без законодателни промени решаването с износа на медикаменти към страни, в които те се продават по-скъпо отколкото у нас, е невъзможен. Призна го преди дни на пресконференция в МЗ по въпроса и директорът на ИАЛ д-р Асена Стоименова, която заяви, че без тях правомощията на лекарствената агенция са сведени до минимум. При ситуация на служебен кабинет подобни промени няма как да станат факт. От ръководството на МЗ все пак увериха, че ще подготвят законови промени в тази насока, които да завещаят на редовния кабинет. Затова за момента това, с което са ангажира конкретно ведомството и което бе шумно обявено пред медиите, са масирани проверки с участието на няколко институции. Действия, които, апропо, би трябвало да се осъществяват регулярно и може би без много шум.

Как ще осъмне здравната система у нас в навечерието на поредната смяна на властта, ще разберем съвсем скоро. Със сигурност обаче тя отново ще бъде белязана от заявките за реформи, които вече влязоха в предизборните платформи на основните политически сили, и които може би отново ще „преначертаят“ изцяло сектора –  за сметка на търпението на всички работещи в него и не последно място – на пациентите.