Здравната комисия прие на първо четене бюджета на НЗОК

С 14 гласа „за“ и 7 „против“ парламентарната здравна комисия прие законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. В рамките на близо два часа съсловни и пациентски организации и депутатите изложиха своите становища по проекта, подчертавайки, че той е запазил структурата на досегашните бюджети и в него липсва каквато и да било възможност за прокарване на нови политики в здравеопазването.

„Българският лекарски съюз отчита като положителни запазването на структурната стабилност на бюджета и номиналното увеличение на средствата, но предложената рамка за 2026 г. не осигурява достатъчен реален ръст спрямо натрупаната инфлация, нарастващите здравни потребности и високата тежест на преките плащания на пациентите“, каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.

По думите му е особено проблематично изоставането на извънболничната помощ, която получава увеличени, практически вече изчерпано от инфлацията. „Считаме за наложително да се осигури по-съществен ръст на средствата за здравеопазване и да се предприемат целенасочени мерки за привличане, обучение, стимулиране и задържане на медицински кадри“, каза още д-р Брънзалов.

Той подчерта, че е необходимо да се отвори дебат за устойчиво увеличение на приходите, включително чрез увеличение на здравната вноска, базата на държавната вноска и разширяване на осигурителната основа.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов заяви, че  БФС подкрепя запазването на въведеното от преди три години целево финансиране на аптеки, които извършват дейност в отдалечени, труднодостъпни населени места и денонощни аптеки, но в бюджета няма предвиден ръст на финансирането на този механизъм, което ще намали полезния му ефект. БФС ще настоява пред НЗОК за увеличение с 10% на стойността, която НЗОК заплаща за отпускане на напълно реимбурсирани лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни.

Д-р Евгени Тасовски от БГФармА отбеляза като положителен момент в бюджета разделянето на лекарствата на две основни групи. „Оформянето на две консолидирани групи лекарствени продукти – референтни и генерични с биоnодобни, ще доведе до балансирането на допълнителните финансови тежести към притежателите на разрешение за употреба и създава условия за сигурност на присъствието на почти всички лекарствени продукти, необходими на българските граждани“, каза той.

Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова заяви, че очакваният ръст на приходите от здравноосигурителни вноски и трансферите към бюджета на НЗОК е по-висок от предвидения ръст на разходната част на бюджета. „Това означава, че има допълнителен финансов и трябва да има яснота по какъв начин той ще бъде разходван“, каза тя.

Адв. Димитрова заяви, че ББА подкрепя въвеждането на по-ефективни механизми за контрол върху разходването на публичните средства. „Именно добрият контрол създава обществената легитимност за увеличаване на публичния ресурс. Контролът обаче не може да компенсира обективното нарастване на себестойността на медицинската помощ и не следва да бъде разглеждан като алтернатива на нейното адекватно финансиране“, добави тя.

Според омбудсмана Велислава Делчева обаче разходите не създават конкурентно качество на здравеопазване. „Страната ни е с най-високо доплащане от страна на пациентите, а много здравни дейности не се заплащат достатъчно с публични средства. Необходимо е да се подобри достъпът на гражданите до медицинска помощ в отдалечените населени места“, каза тя. Делчева отбеляза намаляването на средствата за медицински изделия, както и липсата на възможности за продължително лечение.

„В момента няма осигурени средства за финансиране на национална детска болница, освен 47 млн. евро за проектирането ѝ. Европейската инвестиционна банка смята, че са нужни над 318 млн. евро и се надявам в следващия бюджет тези пари да бъдат предвидени“, каза още Делчева.

Народният представител от ДПС Джевдет Чакъров беше категоричен, че бюджетът повтаря структурата и философията на бюджетите в последните над 10 години. „Най-голямото увеличение има в средствата за болничната помощ и за лекарствата, а предвид инфлацията, увеличението в извънболничната помощ реално е нула. Реформите в здравеопазването са закъснели. Между първо и второ четене ще направим предложения и ще подкрепим бюджета на НЗОК“, каза той.

Поне 10 предложения за промени в текстовата част на бюджета ще направят и от ГЕРБ-СДС, каза председателят на здравната комисия проф. Костадин Ангелов. „Този бюджет не преследва стратегически направления в здравеопазването, а по-скоро преследва фискални цели. Намаляването на средствата за персонал намалява автоматично заявките, че подуправителят на Касата ще акцентира върху повече контрол“, каза той.

Според депутата от ДБ д-р Александър Симидчиев в бюджета е заложено, че приходите от осигуровки от гражданите са много повече от приходите от вноски, осигурени от държавата. „Държавата все повече абдикира от осигуряването на възрастните хора, на децата и други уязвими групи. Необходимо е да има стратегически поглед върху цялата система, защото иначе сме обречени да имаме същите драматични изкривявания“, каза още той.

„Този бюджет не е само финансова рамка,  а трябва да бъде бюджет за провеждане на здравни политики“, допълни го колегата му от ДБ Катя Панева.

Според народния представител от ПП акад. Николай Денков между двете четения може да се предложат мерки за решаване на най-острия въпрос – заплащането на младите лекари, медицински сестри и други медицински специалисти, тъй като вече е категорично доказано, че КТД не работи.

„Няма да подкрепим проекта на бюджета, тъй като между този и бюджета на кабинета „Желязков“ за здравната каса няма разлики“, каза депутатът Георги Георгиев от „Възраждане“.

В края на заседанието и без дебати парламентарната комисия прие законопроекта на държавния бюджет за 2026 г. с 14 гласа „за“ и 6 „против“.