Дигитални рецепти, аналогови абсурди: Когато софтуерът за милиони кихне, провинцията умира от пневмония Ако днес влезете в произволна поликлиника в страната, ще заварите следната сюрреалистична картина. Лекари с по три дипломи и десетилетия стаж са вперени в мониторите с изражение на системни администратори, които току-що са открили фатален вирус в сървъра. Националната здравноинформационна система (НЗИС) пак е „паднала“, „забила“ или просто „дъвче“ данните с часове. Пациентите в коридора не чакат, защото докторът преглежда бавно. Те чакат, защото софтуерът за милиони левове е решил, че днес няма да генерира кодове за електронни рецепти. Дигитализацията трябваше да ни спести време и разкарване. Вместо това тя ни подари нова, рафинирана форма на чиновнически мазохизъм. Вместо да гледа пациента в очите, да го преслуша и да разбере какво му има, джипито прекарва 80% от времето в борба с падащи менюта, забиващи за секунди облачни услуги и три нива на софтуерни автентикации. А когато системата все пак благоволи да изплюе заветния електронен код, започва втората част от голготата – т.нар. „аптечен пинг-понг“, който изглежда горе-долу така: Място на събитието: Квартална аптека. Часът е 11:30 сутринта. На гишето стои 72-годишният пенсионер Стойчо, който чака за безплатните си лекарства за кръвно. Фармацевтът: (цъка нервно по клавиатурата) Еми, господине, няма я рецептата. Системата не я отразява. Сигурен ли сте, че лекарят я пусна? Стойчо: (подпрян на бастуна) Е как да не я пусна, пред очите ми натисна „Ентер“ на компютъра и ми записа този номер тука на едно хвърчащо листче. Фармацевтът: Да, ама при мен дава грешка в НЗИС. Или кодът на лекарството е грешен по новата наредба, или сървърът в София е блокирал. Върнете се при доктора да я анулира и да я пусне наново. Двадесет минути по-късно, обратно в кабинета на лекаря: Лекарят: (хванат за главата) Стойчо, аз рецептата съм я пратил в облака! Ето, виждам я, излязла е от мен. Проблемът е в софтуера на аптеката, те не са си обновили номенклатурата от вчера! Иди в друга аптека. Още двадесет минути по-късно, в друга аптека: Втори фармацевт: Ох, на нас пък точно сега ни заби модулът за НЗОК... Елате следобед, белким тръгне. Не трябва да забравяме, че в този дигитален тенис в ролята на топката винаги стои жив, болен човек, който просто иска да си изпие хапчетата навреме. Големият въпрос от днешния ден е политически и финансов: как се „усвояват“ десетки милиони за дигитализация, която вместо да улесни живота ни, го превръща в софтуерен ад? Всеки средностатистически програмист знае, че за критични системи (каквато е здравеопазването) се прави т.нар. offline-first режим – софтуерът на лекаря трябва да може да запише данните локално на компютъра, когато интернетът спре или сървърът на министерството прегрее, и автоматично да ги синхронизира, когато връзката се възстанови. Но не и у нас. У нас, ако софтуерът в София кихне, провинцията умира от пневмония. Държавата редовно пуска тежки нови модули, като електронните извинителни бележки за учениците или пълната забрана на хартиени рецепти за определени медикаменти, без абсолютно никакви реални стрес-тестове в пикови часове. И резултатът е налице. Всеки понеделник сутрин, когато хиляди лекари и аптекари се логнат едновременно, НЗИС изпада в клинична смърт. За капак, стиковката между институциите е нулева. Лекарят издава електронна бележка за болно дете, тя потъва в системата на Здравното министерство, но... не се отразява в електронния дневник на Образователното министерство. Накрая родителят пак звъни на класната, пише съобщения в родителски групи, а лекарят е изгубил 10 минути, само за да кликне върху един дигитален печат. Истинският прогрес не означава просто да изхвърлиш хартията и да я замениш с PDF файл, който се зарежда пет минути. Целта на технологиите е да освободят време за човешки контакт. Лекарят трябва да лекува, а не да бъде оператор на база данни. Българското електронно здравеопазване в момента е просто старата, тромава аналогова бюрокрация, на която са обути модерни дигитални дрехи. Държавата ни успешно доказа, че може да дигитализира дори и опашката пред гишето. И докато софтуерът за милиони левове продължава да „забива“, най-сигурното, модерно и работещо средство в родното здравеопазване си остава... карираната тетрадка с часове на бюрото на медицинската сестра.

За неверни, клеветнически сигнали и доноси, уронващи доброто име на Лекаря и Лечебното заведение, ще се носи ли наказателна отговорност?