ИИ помага за откриване на неизползвани здравни фактори в изследванията на съня

Изследователи са установили, че анализът на данни от рутинни изследвания на съня с изкуствен интелект разкрива богатство от биомаркери, предсказващи много по-широк спектър от здравни рискове, отколкото лекарите обикновено идентифицират, съобщава Ройтерс.

Полисомнограмите или лабораторните изследвания на съня обикновено се извършват, за да се търси обструктивна сънна апнея – често срещано разстройство, при което мускулите на гърлото се отпускат и многократно блокират дихателните пътища по време на сън.

Изследванията събират данни за дишането, мозъчната и мускулната активност и други фактори, но лекарите обикновено се фокусират върху индекса на апнея-хипопнея или средния брой дихателни паузи и събития на плитко дишане на час.

За новото проучване изследователите са възложили на изкуствения интелект задачата да разкрие скрити физиологични модели в повече от 10 000 изследвания на сън през цялата нощ и да свърже моделите с дългосрочните клинични резултати в медицинските досиета на пациентите.

Изкуственият интелект, използвайки богатство от данни, обикновено игнорирани по време на подобни изследвания, е идентифицирал пет клинично значими подтипа пациенти, всеки с различни дългосрочни здравни рискове, съобщават те в Nature.

Например пациентите, чиито данни за съня ги поставят в групата с най-висок риск от сериозни здравословни проблеми, са имали два пъти по-висок шанс за смърт през следващите пет години в сравнение с тези в групата с най-нисък риск – разлика, която не е отразена от индекса на апнея-хипопнея.

В тази най-рискова група шансовете са били с 65% по-високи за сърдечна недостатъчност, с 84% по-високи за инфаркт, с 93% по-високи за когнитивни нарушения и с повече от 200% по-високи за предсърдно мъждене и епилепсия в сравнение с шансовете в групата с най-нисък риск.

Изследователите отбелязват, че изкуственият интелект е предсказвал добре резултатите както за мъжете, така и за жените, докато индексът на апнея-хипопнея исторически се е представял по-добре при мъжете.

Техният модел е бил еднакво точен, когато са го тествали в отделна национална кохорта от над 6000 пациенти, казват те.

„В продължение на десетилетия сме свеждали проучването на нощния сън до няколко обобщени мерки“, казва в изявление ръководителят на изследването д-р Рина Мехра от Вашингтонския университет.

„Изкуственият интелект ни дава възможност да надхвърлим тези обобщения и да се поучим от пълното богатство на физиологията на съня.“

Снимка: Pixabay