Из вестниците: Екстремно израждане, промените в сектора, дълговете на НЗОК

„Фелдшерка от Бърза помощ в Стражица изроди две бебета в линейка на път за болницата в Горна Оряховица в сряда вечерта. Случаят с появата на близнаци в такива условия е първият у нас, но за 51-годишната Илияна Петрова е почти нещо нормално.

От началото на 2018 г. по време на дежурство тя е помогнала в раждането на общо 5 деца. Всички са живи и здрави. Освен в линейката е израждала жени в асансьор и в домове”, пише днес „24 часа”.

„Необичайното в случая от сряда вечерта било, че 22-годишната родилка, която вече има 3-годишно дете, не знаела, че всъщност чака близнаци. Илияна пък, която от 12 години е на работа във филиала на Бърза помощ в Стражица, дошла по-рано за нощна смяна. (...) Първоначалната информация била за контракции на 15 минути и нищо не предвещавало, че раждането ще започне толкова бързо”, пише още изданието, като описва бързото раждане на първото бебе.

При второто обаче ситуацията била критична. То се родило синьо, с цианоза, не изплакало. Имало нужда от реанимационни действия, разказва публикацията.

„Фелдшерката извикала на шофьора Румен Генов да спре и да поеме първото пеленаче. Нямало къде да го остави, докато помага на второто новородено. Всичко се разиграло някъде по пътя преди Горна Оряховица, Илияна дори не е видяла къде точно по 35-километровото трасе се намират. Линейката спряла и за щастие, зад нея пътували с кола близките на родилката. Илияна веднага извикала бабата.

„Дръж детето, има второ”, изкомандвала и се заела с реанимационните действия.

След няколко минути обдишвания, изтърсване надолу с главата, сърдечен масаж бебето проплакало”, разказва още всекидневникът.

„Дума” се спира на мнението на бивш здравен министър за готвените промени в сектора. „16 закона се променят с новите предложения на здравното министерство. Това не е скрита здравна реформа, всичко се прави много набързо и несъобразено с реалностите, които здравната система изисква. Това заяви вчера в телевизионно интервю бившият министър на здравеопазването в кабинета „Станишев” Таня Андреева. Според нея не е прието през преходни разпоредби да се променят толкова закони. Това показвало, че основният фокус е върху това да се стабилизира системата и да няма преразход на Здравната каса следващата година”, четем във вестника.

„Системата трябва да се стабилизира, но е недопустимо да се рамкира медицината. Истинската медицина ще бъде пренебрегната, а това ще доведе до негативни резултати. Винаги, когато се създава нов мегаорган, подчинен на министъра, има риск да се политизира здравеопазването. По-добрият вариант беше затягане на контрола на болниците”, подчерта тя и констатира, че отново се говори само за пари, сякаш здравето не е по-важно”, допълва изданието.

„Сега” пък отразява съобщението на Касата във връзка с преговорите за дълговете й към чужди фондове. „Здравната каса ще опита да изчисти дълговете си за лечение на българи в ЕС В следващите 3 години. „Надзорният съвет на НЗОК е обсъдил възможността задълженията към чуждите осигурителни фондове да се изплатят в тригодишен период, след което плащанията да се извършват ритмично в рамките на европейските регламенти”, съобщиха от касата.

Последните данни за дълговете на НЗОК към чуждите фондове за лечение на българи в ЕС бяха за над 270 млн. лв. Тази година в бюджета за разплащане с европейските каси са заложени едва 73 млн. лв., но за догодина се предвижда сумата да е 160 млн. лв.

От година касата има сключени споразумения за разплащане на дълговете с фондовете в някои от страните в ЕС. На среща с австрийските фондове вчера е „постигнато споразумение за параметрите на Плана за разплащанията през 2019 г. по австрийските искове”. От НЗОК обещават към края на следващата година просрочени да останат само искове, получени през първото полугодие на 2018 г. „Българската институция възнамерява в периода 2019-2021 г. да се издължи на австрийските фондове”, допълват от касата. От главната асоциация на институциите за социална сигурност на Австрия пък уверили, че „отношението и лечението на българските пациенти в австрийските лечебни заведения е същото, както и на австрийските граждани”, пише „Сега”.