Из пресата: За листата на чакащи, за лекари с отнети права, за цената на храна и лекарства в болниците

„Подобно на почти всички промени в здравния сектор в последно време и появата на нововъведената националната листа на чакащи за лечение закъснява. Тя трябваше да е факт на сайта на здравната каса още през май, но все още не е готова“, четем днес в „Сега“.

„От тази година болниците са длъжни да публикуват на видно място листите на пациентите, които са записани за планов прием. Това също не е факт - поне в сайтовете на по-големите лечебни заведения списъци на чакащи няма. Болниците също така пращат отчетите си до НЗОК ежедневно, като в тях присъстват и пациентите, които са вписани в списъка на чакащите. Касата трябва да публикува национална листа на всички хора, които чакат за лечение“, припомня ежедневникът и обяснява: „От НЗОК обясниха, че болниците са имали затруднения с ежедневните отчети, тъй като от 1 април са в сила нови кодове за всички заболявания и се получавали много грешки. Наложило се да се изчистят и юридически въпроси, защото листите са публични, а трябва да се запазят личните данни на пациентите. Затова и се е наложило националната листа на чакащи да се забави.“

„Монитор“ се спира на отнети лекарски права във връзка с лекарски грешки. „Лекарските права на доктори се отнемат само след влизане в сила на присъда. Това е обичайната практика у нас въпреки, че за това няма изрично изискване в Закона за съсловните организации, показа репортерска проверка на "Монитор".

За последните пет години само на седем лекари е забранено да практикуват. Правата им са отнети за срок от три месеца до две години, както е разписано в Закона за съсловните организации, поясни д-р Петко Загорчев - председател на Централната етична комисия на Българския лекарски съюз(БЛС).

Същевременно подадените сигнали, в които граждани и техните близки предполагат, че става въпрос за лекарска грешка са близо 200.

Оказва се, че Централната етична комисия на съсловната организация няма правомощия нито да наказва, още по-малко да отнема лекарски права.

Регионалните етични комисии пък трудно склоняват да се занимават с колеги. В провинцията е почти невъзможно да се намери лекар, който да се произнесе срещу колега дори при очебийна и доказана вина, и да поиска отнемането на правата му, коментира адвокат Пламен Таушанов, който е и председател на Българската асоциация за закрила на пациентите.

Според Закона за съсловните организации това могат да правят само регионалните колегии и етичните комисии към тях“, пише вестникът и допълва: „Получава се глупавият парадокс органите, избрани от събора на лекарите, да нямат права, но права да имат тези, избрани от по-нисшия орган, каквото е общото събрание, коментира д-р Петко Загорчев. Един вид сме нещо като президентската институция - можем да се произнесем, но мнението ни има само методичен характер, от него не произтича нищо, допълни председателят на Централната етична комисия на БЛС.“

„Дума“ представя статистика за лекарстводен и храноден в болниците. „Най-евтин е лекарстводенят (1,81 лв.) в държавните психиатрични болници, а най-евтин е храноденят в общинските -1,76 лв. Година по-рано средно дневно лекарствата на един пациент, преминал през държавна психиатрична болница, са били с 9 ст. по-скъпи, а храната в общинска болница - с 2 ст. по-евтина. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Средно дневно лекарствата на един пациент от комплексните онкологични центрове (КОЦ) струват 182,73 лв., а най-скъп е храноденят в пневмофтизиатриите - 3,64 лв., става ясно от икономическите показатели на лечебните заведения за 2014 г. Запазва се тенденцията от предходната година, но тогава за лекарства за рак са давани 157,15 лв., а средната дневна стойност на храната за един преминал болен през специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания е 3,52 лв.“, пише изданието.

И още: „Данните показват, че средният разход за текуща издръжка на преминал болен за година значително нараства. Макар храната да е най-евтина в държавните психиатрични болници, там е най-големият среден разход за текущата издръжка на преминал болен. Ако през 2013 г. тя е била 1837,97 лв., след година поскъпва с над 201 лв. В КОЦ за година нараства от 956,95 на 1052,83 лв., в Центровете за психично здраве от 747,82 на 736,40 лв., в областните МБАЛ от 675,80 на 692,12 лв., в общинските МБАЛ от 482,75 на 523,46 лв.

В същото време преминалите болни през 2014 г. са с 13 041 повече от предходната година.“