Из пресата: Кой ще оглави НЗОК, поредна болница осъди НЗОК за надлимитна дейност

„Йорданка Пенкова, която в момента е и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса, засега е и единственият кандидат да заеме за постоянно поста. Тя щяла да бъде издигната от управляващите от ГЕРБ, научи „24 часа” от депутати”. Това пише днес вестникът, като припомня, че по решение на парламента номинации за нов управител на здравната каса ще се приемат до 3 юли.

„Кандидатури може да издигне всяка една парламентарна група. Всички номинирани ще бъдат проверени за принадлежност към ДС и ще бъдат изслушани от парламентарната здравна комисия”, уточнява изданието и припомня, че до избора на нов управител на НЗОК се стигна, след като парламентът прекрати предсрочно мандата на проф. Камен Плочев.

„Йорданка Пенкова бе назначена за подуправител на здравната каса в началото на 2018 г., точно когато избухна скандалът между Плочев и здравния министър Кирил Ананиев за дълговете на НЗОК към чужди каси за лечение на българи зад граница. Здравният министър поиска оставката на шефа на касата, Плочев пък влезе в болница. Впоследствие той така и не се върна на работа, а над 3-месечният му болничен стана основание да му се прекрати мандатът”, четем още в ежедневника.

Новината за поредната болница, осъдила Касата за неплатена надлимитна дейност, намира място в „Дума”. „МБАЛ „Хигия” в Пазарджик осъди НЗОК да й плати от 72 335 лв. Това е неразплатеният остатък по отчетена медицинска дейност за април 2015 г., 17 694 лв. обезщетение за забава върху главницата от 72 335 лв. и съдебни разноски в размер на 7332 лв. Съдът преценил, че извършените медицински дейности подлежат на заплащане. Според магистратите „следва да се отбележи, че правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ в България е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане за оказаната медицинска помощ от НЗОК”, пише вестникът.

Печатът се спира и на поредната порция информация, свързана с проблемите на хората с увреждания. „Хората с право на месечни интеграционни добавки за транспорт, телекомуникационни услуги и обучение ще получат социалните си плащания навреме въпреки създалия се законов вакуум след решението на ВАС, че сегашният начин на определянето им е незаконен. Висшите магистрати отмениха текстове от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания с мотив, че те са в противоречие със самия закон, защото не се раздават след индивидуална оценка на потребностите, а са еднакви суми за всички. Става дума за текстове, свързани с размера и правото на добавка за транспорт, информационни и телекомуникационни услуги и обучение”, пише „Сега”.

„За да не се създава социално напрежение и хората да получат навреме парите, които им се полагат, законът ще бъде спешно ремонтиран. В него ще се впишат отменените окончателно от съда текстове от подзаконовия нормативен акт, който сега го дописва, т.е. размерът на добавките отново ще бъде еднакъв за всички. Единствената разлика е, че повече хора ще имат право на добавката за обучение, тъй като при нея ВАС отменя изискването тя да се предоставя само срещу документ за продължителността на обучението”, информира публикацията.

„Според социалния министър Бисер Петков сега доста хора имат право на тази добавка, но не я получават именно поради липсата на такъв документ. Той обаче се надява включването на повече хора към нея да се вмести в сегашния бюджет на АСП. Добавката е мизерна - 15 лв. месечно”, отбелязва изданието.

„Право на трите от общо седемте интеграционни добавки имат около 500 хил. души с увреждания. Почти всички са с право на добавки за транспорт. За информационни и телекомуникационни услуги допълнителни суми получават 70 хил. души, а добавки за обучение - 90 души. Предвидените пари в бюджета на Агенцията за социално подпомагане за тези плащания са в размер на 152 млн. лв. Опасност от забавяне има само при подалите заявления за интеграционни добавки след 11 юни т. г.

Работна група към социалното министерство вече е изготвила проект с поправките на закона, а очакванията на вносителите от парламентарната група на ГЕРБ са той да бъдат приет до средата на юли, за да не загубят правата си новите случаи и да получат добавките още през юли. Така законът се пуска по „бързата писта”, вместо да чака реда си в Министерския съвет”, четем още във всекидневника.