КЗК прави подробен анализ на вертикалната интеграция във фармацевтичния сектор

Практиката болниците да възлагат доставки за ограничени количества лекарства води до по-високи единични цени и по-неблагоприятни условия за публичните възложители, каза Росен Карадимов

Във фармацевтичния сектор тече секторен анализ на пазарите на търговия на едро и дребно с лекарствени продукти с фокус върху недостига на лекарства, паралелния износ и рисковете от изкривяване на пазара. Резултатите от анализа предстои да бъдат представени публично до дни. Това съобщи председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов на пресконференция днес, на която беше представен годишният отчет на ръководството на КЗК за периода май 2025 г. – май 2026 г.

Той подчерта, че в рамките на този сектор Комисията използва инструмента и на контрола върху концентрациите. Разрешаването под условие на придобиването на контрол върху аптеки „Медея“ от „Фьоникс България“ ЕООД е показало, че оценката на концентрациите може да бъде използвана не формално, а като реален механизъм за предотвратяване на бъдещи антиконкурентни ефекти, стана ясно от думите му.

„Наложените мерки за гарантиране на прозрачно и недискриминационно разпределение на определени лекарствени продукти и за контрол върху рисковете, свързани с достъпа до чувствителна информация чрез аптечен софтуер, са пример за практическо регулаторно въздействие, което надхвърля простото разрешаване или забраняване на една сделка. Тук Комисията показа, че концентрационният контрол е инструмент за защита на структурата на пазара, на конкуренцията и в крайна сметка – на пациентите и потребителите“, пише в отчета на ръководството.

Във фармацевтичния сектор обществената значимост на конкуренцията придобива особено остър характер, защото достъпът до лекарства не е само пазарен въпрос, а условие за опазване на здравето, непрекъснатост на терапията и реално упражняване на основни права от страна на пациентите.

„Комисията насочи анализа си към цялостното функциониране на вертикално свързаните пазари – от производство, внос и търговия на едро до търговия на дребно, включително към рисковете, произтичащи от паралелния износ, неравноправното третиране на аптеки, разпределението на ограничени количества и вертикалната интеграция между търговци на едро и аптечни структури. Макар вертикалната интеграция да може да създава ефективности, по-добра логистика и сигурност на доставките, в условия на ограничени количества и недостатъчна прозрачност тя може да породи риск от приоритизиране на собствени обекти, откази или забавяне на доставки към независими аптеки и създаване на предпоставки за изкуствен дефицит или паралелен износ за сметка на потребностите на българските пациенти“, каза Карадимов.

Във фармацевтичния сектор Комисията е използвала и инструмента на застъпничеството за конкуренцията, като е образувала производство за проучване дали нормативната уредба относно доставката на лекарства, които не са разрешени за употреба в България, но се реимбурсират с публични средства, гарантира ефективна конкуренция. Производството е образувано след сигнал на народен представител и публично изнесени данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти в различни болници в страната.

„Според посоченото в сигнала доставките се извършват без открита процедура по Закона за обществените поръчки, което създава риск от неефективно разходване на значителен публичен ресурс. Предварителното проучване на КЗК е установило проблеми като липса на централизирани рамкови споразумения от страна на министъра на здравеопазването и практиката болниците да възлагат доставки за ограничени количества и кратки периоди, което води до по-високи единични цени и по-неблагоприятни условия за публичните възложители. Така Комисията показа, че застъпничеството за конкуренцията може да бъде използвано като самостоятелен регулаторен инструмент – не за санкциониране на конкретно предприятие, а за идентифициране и преодоляване на нормативни и административни ограничения, които предпоставят наличието на възможности за изкривяване на пазара, увеличават разхода на публични средства и засягат достъпа на пациентите до лечение“, каза още председателят на КЗК. 

Приоритет за КЗК е преследването на картелите за манипулации. Картелът представлява договорка между фирми, те нагласяват цената, разпределят си пазарите и обществените поръчки, поставят възложителя много често пред свършен факт. Имаме 8 производства по тръжни манипулации. Предявили сме обвинения спрямо 3 фирми за тръжни манипулации, свързани с болнична храна, припомни още Росен Карадимов.

„Тръжните манипулации ще бъдат изключителен приоритет и занапред за Комисията“, допълни той.