
Как работи здравната система при бременност? Какви са нужните прегледи и изследвания? Кой наблюдава бременността? Какво се случва при рискова бременност?
На тези и други въпроси отговарят експертите на Здравната каса в днешното издание на рубриката на фонда за здравноосигурени „НЗОК за теб“.
Вижте:
Програмата „Майчино здравеопазване“ на НЗОК включва прегледи и изследвания за проследяване на бременността. Жените с нормална бременност имат право да изберат кой ще наблюдава бременността им. Това може да бъде както общопрактикуващият им лекар, така и специалист по акушерство и гинекология.
Наблюдението на бременността от специалист по акушерство и гинекология се извършва с медицинско направление, издадено от общопрактикуващия (личния) лекар, еднократно за срока на бременността и първите 42 дни след раждането. Ако бременната поиска да смени акушер-гинеколога, личният лекар ще издаде ново направление за смяна на лекаря специалист. В случай че бременната жена избере общопрактикуващият й лекар да наблюдава бременността, в програмата са предвидени консултации със специалист по акушерство и гинекология.
При рискова бременност програмата се изпълнява само от акушер-гинеколог, който бременните могат да изберат на територията на цялата страна, като представят медицинско направление, издавано безотказно от личния лекар.
При първото посещение при лекаря той трябва да:
- запознае бъдещата майка с правата й като здравно осигурено лице, като й предостави програмата „Майчино здравеопазване“ на НЗОК;
- определи вероятната дата на раждане, така наречения термин;
- снеме анамнеза за рискови фактори като (възраст, придружаващи заболявания, усложнения на предишни бременности, вредни навици и други);
- измери артериалното кръвно налягане, както и ръста, теглото и обиколката на корема (което се прави по един път във всеки следващ месец и по два пъти в 8-я и 9-я месец от бременността).
В наблюдението на бременността има задължителни лабораторни изследвания, които се извършват в определена периодичност:
При първото посещение:
- кръвни изследвания (хемоглобин, еритроцити, хематокрит, левкоцити, MCV, MCH, СУЕ - един път при първо посещение);
- определяне на кръвна група и резус фактор (определяне на кръвна група и Rh-фактор - един път - в I-ви триместър (или при първо посещение), като тези изследвания не се назначават, ако такива вече са определени по друг повод);
- изследване за сифилис;
- изследване за хепатит В (HBsAg);
- изследване за хепатит С (anti-HCV);
- изследване за HIV (при съгласие на бременната);
- изследване на кръвна захар, урина - седимент, уробилиноген - по един път в петия и в осмия лунарен месец.
При първо посещение се взема материал за онкопрофилактична цитонамазка (назначава се от специалист по АГ).
Микробиологично изследване на влагалищен секрет - веднъж при първо посещение и в ІХ лунарен месец.
В наблюдението на бременността има задължителни четири ехографски прегледа (един между 4-ата и 10-ата гестационна седмица, втори - между 11-ата и 13-ата гестационна седмица + 6 г.с., трети - между 18-ата и 23-ата гестационна седмица + 6 г.с., и четвърти - в трети триместър).Ехографски преглед за фетална морфология – еднократно.
Сърдечна дейност на плода - от 5-ти лунарен месец - по един път във всеки следващ лунарен месец; а в ІХ-ти и Х-ти – по два пъти.
Жените с нормална бременност имат право да изберат кой ще наблюдава бременността им. Това може да бъде специалист по акушерство и гинекология или общопрактикуващият им лекар. При рискова бременност програмата се изпълнява само от акушер-гинеколог.
Изборът на наблюдаващ лекар може да бъде променен по всяко време през срока на бременността.
Освен прегледите и изследванията, като при нормална бременност, жената има право на допълнителни изследвания. Например допълнителни ехографии.
При рискова бременност - на жени над 35-годишна възраст, се назначават две допълнителни ехографии, както и серумен скрининг за: алфа-фетопротеин, свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба в периода между 15-та и 19-та гестационна седмица.
В рисковите групи на бременните попадат също и жените под 20-годишна възраст, с кръвногрупова несъвместимост с биологичния баща или жени с други рискови фактори, напр. с потенциално развитие на диабет, предишно раждане на едър плод, и др. На всички тях се извършва една допълнителна ехография. В зависимост от риска, напр. при бременни с риск от развитие на диабет, по преценка на лекаря може да бъде назначена консултация със специалист ендокринолог, както и орален глюкозо-толерантен тест или изследване на кръвно-захарен профил (гликиран хемоглобин).
Много жени живеят в заблуждение, че изборът на екип е задължителен, а всъщност това не е така. Именно за това се казва „избор“, а не задължение. Лечебното заведение трябва реално да създава възможност за избор. Това означава да има повече от един възможен екип. Не може да има само един лекар и да ви принудят да го изберете.
Освен АГ специалистът, анестезиологът, акушерката и т.н., затова е „избор на екип“.
Не е правилно да се плаща за избор на екип, ако същият този екип е на работа, т.е на смяна в родилно отделение.
Въпросът с документите наистина е много важен. Законът регламентира, че регистрацията на пациента става с неговото информирано съгласие. Една от най-често срещаните грешки е, че към този процес се подхожда формално, т.е. подписват се едни документи, без да се четат, а после настъпват изненади.
Затова никой не трябва да подписва документи, с чието съдържание не е запознат или не е съгласен.
При възникнала спешна ситуация, която застрашава живота на родилката и/или този на плода, лекарите могат да пристъпят към действия, без да изискват подписа ѝ, само след като са я уведомили.
Бъдещата майка има право на избор как да роди, но само при условие, че няма медицински индикации, които да ограничат този избор.
Дамите трябва да знаят, че освен права имат и задължения, както и че ако не се съобразят със съветите на лекарите, трябва да могат да понесат отговорност за настъпилите усложнения.
Съгласието на майката може да се изключи, особено в писмена форма, ако състоянието ѝ е спешно. Но ако няма строги медицински индикации, т.е. нужда от прилагане на даден медикамент, лекарите са длъжни да се съобразят с желанието на жената. Разбира се, че всеки може да откаже, но трябва да е наясно, че според закона в случай на отказ нито лекарите, нито болницата могат да носят отговорност за настъпилите усложнения.
Най-честите нарушения идват от лоша комуникация и недостатъчна информация за родилките. Нерегламентирани плащания, грубо отношение, неспазване на процеса по информиран избор и съгласие. Друго нарушение е липсата или недостатъчно добре водената медицинска документация - както при проследяване на бременността, така и по време на самото раждане.
Коментари по темата