Какво ни обещаха партиите за здравеопазването

Демонополизацията на здравната каса, остойностяването на медицинските услуги и лекарствената политика са главните проблеми, за които партиите предлагат решения в предизборните си програми. Ето как виждат реформата в сферата на здравеопазването от ГЕРБ, БСП, РБ - „Глас народен“, „Нова република“, „Да, България“, ДПС, ДОСТ, „Обединени патриоти“ и „Воля“. От БСП ще осигуряват напълно безплатно медицинско обслужване на осигурените лица и ограничаване на всички скрити форми за допълнително заплащане, а ДПС ще настояват за поетапно нарастване на средствата за здравеопазване в държавния бюджет до над 5% от БВП.

 Демонополизация на НЗОК

Надграждащ здравноосигурителен модел, чрез който да бъде демонополизарана НЗОК, предвиждат в платформите си ГЕРБ, коалицията „Реформаторски блок-Глас народен“, и коалиция „Да, България“. Това ще стане чрез въвеждане на втори доброволен застрахователен стълб, който да финансира дейности, услуги, лекарства, консумативи и изделия в здравеопазването, които не се заплащат от основния пакет. Според ГЕРБ т.нар. „основен пакет медицинска помощ” трябва да бъде прецизиран и същевременно да се създадат условия за надграждане на солидарния модел, финансиран от НЗОК. Това ще стане, според тях, с ясни стимули за замяна на кешовите плащания с допълнително здравно осигуряване (застраховане), което ще даде възможност за защита на пациента и за контрол на финансовия  ресурс. Финансово това ще бъде обезпечено чрез въвеждане на административни и законодателни мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски. Според коалицията „Реформаторски блок-Глас народен“ трябва да се създаде възможност НЗОК да развива допълнителна здравнозастрахователна дейност на конкурентен принцип, а според „Да, България“ демонополизирането на НЗОК ще стане чрез създаване на реален пазар за частните здравни застрахователи/осигурители с възможност пациентът да избира кое дружество да управлява здравните му вноски.

Тук ще припомним, че по време на първия си мандат ГЕРБ премахнаха здравноосигурителните дружества, като ги накараха да се пререгистрират като застрахователи. Един от основните резултати от това беше, че на практика изчезна индивидуалното допълнително здравно осигуряване. Сега допълнителната здравна застраховка е привилегия на корпоративните клиенти на дружествата.

Първата стъпка за подготовка на демонополизацията на здравната каса според „Нова република“ е създаването на специален фонд, който да гарантира изравняване на риска между конкуриращи се здравни каси. Конкуриращи се здравни каси искат и „Обединените патриоти“, които в програмата си дават за пример Германия, в която има 140 такива каси.

От ДПС и „Воля“ на Веселин Марешки само маркират идеята за демонополизация на касата. Първите искат усъвършенстване на здравноосигурителния модел чрез конкуренция на финансиращите фондове, а вторите - "оптимизиране на здравноосигурителния модел на основата на пазарни принципи".

Лекарствена политика

При лекарствата от ГЕРБ залагат на оптимална лекарствена терапия чрез по-широко прилагане на генерични продукти на базата на единни стандарти за рационална употреба, въвеждане на задължение за постмаркетингово наблюдение и нова оценка на реимбурсирани  иновативни лекарствени продукти, дългосрочни договори с НЗОК, законодателни решения за ограничаване на паралелния износ на лекарствени продукти. От ГЕРБ обещават още и създаване на  национален регистър на медицинските изделия, заплащани с обществени средства, с цел по-висока ефективност и контрол.

БСП обещава да насърчава търговията с качествени генерични лекарствени продукти и непрекъснат контрол върху цените на медицински изделия.

В областта на лекарствената политика коалиция „Реформаторски блок“ – „Глас народен“ възнамерява да продължи е-търга за лекарства. Коалицията също така смята да провежда прогенерична политика, да въведе Национална аптечна карта и да регламентира паралелния износ на лекарства, става ясно от програмата.

От ДОСТ пък настояват за нулева данъчна ставка на лекарствата. Идеята за по-ниска от настоящата 20-процентна ставка за медикаменти се лансира неизменно във всеки парламент от някоя опозиционна формация и неизменно бива отхвърляна от което и да е управляващо мнозинство. 

В областта на лекарствената политика от „Да, България“ ще се стремят да въведат гъвкави механизми за договаряне с производителите, които да позволят богата гама от медикаменти да присъстват на икономически неатрактивен пазар като нашия, както и ефективни мерки за ограничаване на паралелната търговия с лекарства.

„Обединени патриоти“ залагат на приемане на спешни мерки за "разбиване на картела във фармацевтиката" и постигане на понижаване цената на лекарствата. От програмата им научаваме, че според тях генеричен медикамент всъщност означава евтин: "Да се стимулира производството и предлагането на генерични (евтини) лекарства, за сметка на новите все по-скъпи медикаменти", е заложено в платформата им. Коалицията предлага и една от най-екстравагантните идеи в тази предизборна кампания – „държавата да стимулира нетрадиционните и евтини, но доказали ефективността си методи за лечение, като хомеопатия, билколечение и др.“

Електронно здравеопазване

Електронното здравно досие, здравната карта, рецепти и направления присъстват в програмите на почти всички партии. Наред с електронната карта, повечето подкрепят и Националната здравна карта, по която да се планират потребностите на страната от специалисти и здравни услуги.

Програмата на „Реформаторския блок“ – „Глас народен“ предвижда усъвършенстване на стимулите за сливане на болници и на механизмите за прилагане на здравната карта, както и създаване на ефективни механизми за стимулиране на частните инвестиции в болничната система, съобразени с параметрите на здравната карта. Предвидено е от началото на 2018 г. да имаме ефективно функциониращи електронна идентификация, електронна рецепта, електронно направление и електронен здравен запис.

От „Воля“ планират строг контрол за проследяване на използваните медицински услуги, оказвани на пациента, чрез „премахването на унизителната система с пръстови отпечатъци и въвеждането на електронен здравен паспорт“. От партията на Марешки са категорични, че въвеждането на национална здравна карта трябва да е синхронизирано с ясни критерии, стандарти и обеми за категоризация на лечебните заведения.

От „Да, България“ ще интегрират електронното здравеопазване като част от цялостната система за електронно управление. „Трябва да се възползваме от всички инструменти на проекта e-health/е-здраве, чиято употреба сама по себе си ще намали възможността за корупционни практики: здравен портал, електронно пациентско досие, електронна рецепта, електронно направление, електронна пациентска карта, единен пациентски регистър и т.н.“, пишат от коалицията в програмата си.

От „Нова република“ също обявиха, че въвеждането на електронното здравеопазване в трите му основни компонента – медицинско досие, електронно направление и електронна рецепта, е сред главните приоритети на коалицията. Идентична е позицията и на ДПС. Приоритет е електронно здравеопазване на основата на единна информационна система с всичките му компоненти (електронно досие, електронна карта, електронна рецепта и електронно направление),  с цел -  прозрачност и ефективно изразходване на финансовия ресурс, пише в програмата на движението.

Ако вярваме на програмите на партиите, в този сегмент на здравеопазването очевидно е постигнат така мечтаният от всички "надпартиен консенсус".

Лечебни заведения

За да бъдат преодолени регионалните дисбаланси и да се осигури функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ, от ГЕРБ ще се стремят към „създаване на ясни възможности за инвестиции чрез развитие на публично-частно партньорство в областта на болничната медицинска помощ, вместо разкриване на нови лечебни заведения в райони с достатъчна наситеност“. Предвижда се селективно сключване на договори с лечебни заведения, предлагащи най-добро качество, равнопоставеност и безопасност на пациентите, функционално коопериране на лечебните заведения на регионален принцип, както и обвързване на плащанията от НЗОК с резултатите от лечението. Тъкмо това бе програмата, изпълнявана от бившия здравен министър от РБ Петър Москов.

Според коалицията Реформаторски блок - „Глас народен“ трябва да бъдат платени дълговете на държавните болници от собственика и да бъде премахнат статутът им на търговски дружества. По тази линия формацията има пълно съвпадение с коалиция АБВ - Движение 21, които са заложили в програмат си "преобразуване на болниците от търговски дружества в специална категория юридически лица – лечебни заведения". Припокриване на идеите на двете коалиции има и по друг параграф - държавата и общините да поемат режийните разходи на болниците, така че приходите от здравна каса или от други дейности да останат за преки болнични дейности и за модернизация.

Изненадващо в програмата на „реформаторите“ фигурира отпадане на лимитите за лечебните заведения, като това е обвързано с „доразвиване на механизмите за контрол на НЗОК“. Тук ще припомним, че тъкмо по време на управлението на сектора от Москов бяха наложени на практика най-драстичните лимити за болниците.

От БСП обещават да запазят държавните и общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ в отдалечените и труднодостъпни райони на страната, както и да променят разпределението на бюджета на НЗОК и да въведат минимален праг на относителния дял от бюджета на НЗОК за първичната извънболнична помощ от 12%. В момента бюджетът за ПИМП възлиза на около 6,6% от общите средства за здравноосигурителни плащания на касата. Според левицата трябва да бъдат пренасочени средства към извънболничната помощ, профилактиката, майчиното и детското здравеопазване. Това е залегнало и в програмата на „Да, България“. От коалицията обаче искат да се облекчи държавната регулация на инвестициите в здравеопазването. „Да създадем условия за инвестиции в лечебни заведения, намиращи се в неблагоприятни райони, както и да стимулираме инвестициите в липсващи или до момента зле регулирани/ регламентирани направления като долекуване, рехабилитация, палиативни грижи и др“, пише в програмата на „Да, България“.

Финансови средства

Коалицията „Реформаторски блок“ - „Глас народен“ възнамерява да регламентира законово принципа средствата от здравни вноски да се изразходват само за покриване на лечение и за заплати на работещите в лечебните заведения, а стопанските и инвестиционни разходи да се поемат от собственика. В документа е записано още завършване на остойностяването на медицинските дейности и усъвършенстване на механизмите на финансиране на болничната помощ.

От коалиция АБВ - Движение 21 предвиждат преход от клинични пътеки към диагностично свързани групи и премахване на пръстовия идентификатор.

В програмата на „Да, България“ е записано, че за да се постигне облекчаване на финансовата тежест за пациентите и справедливо разпределение на средствата и адекватно заплащане на труда в здравния сектор, e необходимо да се промени системата, по която се остойностяват и заплащат дейностите в доболничната и болничната медицинска помощ (сегашните „клинични пътеки”) и да се дефинира справедливо съотношение на заплащане на дейностите. Трябва да бъде създадена система за превенция на нерегламентираните доплащания от страна на пациентите, както и да се въведе „персонален пакет“ направления, така че регулативните стандарти да се отнасят до конкретния пациент и неговите здравни рискове и да бъдат диференцирани по пол, възраст, наличие на хронични заболявания, предразположеност към определени заболявания, смятат те. Подобна идея лансира последният здравен министър, но до осъществяването й така и не се стигна.

Нова република предвижда в управленската си програма за следващите 4 години реформа на финансирането на болничната система, отдавна обещаното прекратяване на използването на клинични пътеки и въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ).

Обединени патриоти настояват да се премахне централизацията и монополът на т.нар. клинични пътеки, но без да посочват какво ще дойде на тяхно място.

Като цяло в програмите на партиите има много общи виждания и припокриващи се приоритети. Това обаче не дава гаранция, че "консенсусните" точки от платформите им ще бъдат реализирани. Неведнъж сме били свидетели на прекрасни - а дори и на ужасни - обещания в сферата на здравеопазването, по които политическите сили са декларирали близки позиции, без това да рефлектира по никакъв начин върху реално случващото се в сектора.

Какво ни чака този път, предстои да видим.