
Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност в България, а късното търсене на медицинска помощ създава фалшиво усещане за добро здраве. Това подчертават специалистите от Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив в рамките на кампанията „Слушай сърцето си“, насочена към повишаване на информираността и ролята на профилактиката.
По данни на Евростат средната продължителност на живота у нас през 2024 г. е 75,9 години – с 5–6 години под средната за Европа. В същото време много българи достигат около 70-годишна възраст в сравнително добро функционално състояние и едва тогава търсят лекарска помощ.
„Това създава измамното усещане, че сме здрави. В държавите с най-добри здравни показатели хората посещават лекар много по-рано – около 51–52-годишна възраст. Това е показател за силна профилактика и здравна култура“, коментира началникът на Клиниката по кардиология проф. Федя Николов.
Между 62 и 65% от смъртните случаи в България се дължат на сърдечносъдови заболявания. Най-разпространените рискови фактори са артериалната хипертония, тютюнопушенето, диабетът, нарушенията в мастната обмяна, наднорменото тегло и обездвижването. Част от тях – като високото кръвно налягане и повишеният холестерол – протичат без симптоми и често се установяват едва при настъпили усложнения като инфаркт или инсулт.
„Човек е на възрастта на своите съдове. Реално живеем толкова, колкото ни позволяват те. Съдовото увреждане започва много преди първите симптоми и може да остане скрито с години. Оплакванията се появяват едва когато стеснението надхвърли 70% от лумена на съда“, подчерта проф. Николов.
Според него редовното измерване на кръвното налягане и проследяването на холестерола са основа на профилактиката. „Колкото по-стриктен е контролът върху начина на живот, толкова по-малка е необходимостта от медикаменти и толкова по-ефективно е лечението“, допълни той. Особено внимание се обръща на предсърдното мъждене – състояние, което значително повишава риска от мозъчен инсулт, но при навременно откриване подлежи на ефективна профилактика.
Жените обичайно развиват сърдечносъдови заболявания по-късно заради протективния ефект на естрогените, докато при мъжете по-често се наблюдават неблагоприятни фактори като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и затлъстяване.
През 2025 г. през Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ са преминали над 7000 пациенти от Южна България и други региони на страната. Структурата разполага с 40 легла, от които 10 интензивни, и осигурява 24-часов спешен прием. Годишно през Общото отделение и Интензивния сектор преминават средно над 2000 болни, а през Отделението по инвазивна кардиология – близо 5000 пациенти.
Клиниката е специализирана в лечението на остър коронарен синдром, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност, инфекциозен ендокардит, заболявания на перикарда, миокарда и ендокарда, както и различни кардиомиопатии. Към структурата функционира и експертна комисия за диагностика и лечение на фамилна дислипидемия, редки кардиомиопатии и сърдечна недостатъчност.
Съвместно с Отделението по инвазивна кардиология и Клиниката по кардиохирургия ежеседмично се провеждат мултидисциплинарни срещи между кардиолози, кардиохирурзи, инвазивни специалисти и анестезиолози.
„Работим като единен кардиологичен комплекс и прилагаме най-съвременните европейски и американски препоръки. Осигуряваме консервативно, интервенционално, електрофизиологично и хирургично лечение по актуалните гайдлайни“, посочи проф. Николов.
Като пример за ефективната координация между специалистите той даде случай на бременна жена в трети триместър с тежък инфекциозен ендокардит. Пациентката постъпва в критично състояние и изпада в клинична смърт, от която екипът успява да я изведе. Налага се спешно родоразрешение и последваща операция за смяна на митрална клапа. След продължително лечение пациентката е изписана в стабилно състояние.
„Около половината от пациентите с ендокардит се нуждаят от оперативно лечение. За последните 10 години имаме над 330 случая – по 30–40 годишно, което ни утвърждава като референтен център с богат клиничен опит“, подчерта проф. Николов.
През последните години Клиниката по кардиология е изцяло модернизирана – обновена е материално-техническата база, инсталациите и системите за сигурност, а отделението е приведено в съответствие със съвременните медицински стандарти. Ръководството на лечебното заведение поставя акцент не само върху високия професионализъм, но и върху средата на лечение. Във фоайето е построен параклис, във всяка стая има поставена икона, а по стените са изложени оригинални картини на пловдивски художник и реплики на световноизвестни платна. В коридора е обособена библиотека с разнообразни заглавия за пациентите, а релаксиращата музика допринася за атмосфера на спокойствие и доверие.
Специалистите от УМБАЛ „Свети Георги“ са категорични, че съвременната медицина, съчетана с навременна профилактика и информираност, е ключът към по-добро сърдечно здраве. Кампанията „Слушай сърцето си“ призовава хората да не отлагат профилактичните прегледи и да приемат грижата за сърцето като ежедневна отговорност.
Коментари по темата
Преди 4 години, в нощта на 24 февруари, престъпният режим на Кремъл извърши немислимото - нахлу в Украйна и запали пълномащабна война в Европа. Добре си спомняме всички прогнози, че войната ще приключи "за три дни". Вместо това светът стана свидетел на непоколебимата съпротива на украинския народ срещу болните имперски фантазии на Путин. И така вече 1462 дни. Украйна не се предаде. Не прие ролята на жертва, която очаква да бъде спасена, а решително укрепваше своите отбранителни сили и днес украинската армия е по-силна от всякога. Украйна устоя и показа на света, че никога не бива да се подценява способността на един народ да направи и невъзможното, за да защити свободата, суверенитета и идентичността си. И в най-мрачните първи дни на руската инвазия, и след кланетата в Буча и Ирпин, и след бомбардировките на Мариупол и Днипро, и днес, когато е подложена на енергиен геноцид - срината от агресора енергийна инфраструктура, на фона на температури под минус 20 градуса. Путин не успя да постигне нито една от целите си в Украйна. Той се провали, защото разчиташе на страха - тази най-древна и питателна храна за злото. И, парадоксално или не, днес той е този, който се страхува най-много. Страхува се, защото добре познава руската история и жестоката закономерност на нейните войни - от неуспешните походи през XVII и XVIII век, през Кримската война, 1917 г., Афганистан и разпада на СССР, всяко завръщане на руската армия у дома помита като лавина управляващия политически елит, без съществено значение дали това завръщане е под знамето на победа или загуба. Днес Кремъл е изправен пред същия капан: над 700 000 руски войници на фронта, които живеят сред хаос и дълбока корупция, вътрешно насилие, физически и психически тормоз; икономика, пренастроена изцяло на военен режим; общество, привикнало към логиката на фронта; и абсолютна невъзможност изходът да бъде ознаменуван с победа, която дори частично да изглежда като триумф. Европа отговори с единство. Ние никога няма да можем да се сравним със саможертвата и смелостта на украинския народ, но застанахме твърдо до него - с политическа подкрепа, с икономическа помощ, със санкции срещу агресора, с военна и хуманитарна помощ. Гордея се, че, въпреки огромната вътрешна съпротива, България също не показа колебание и намери начин да застане от правилната страна на историята. Още в началото, по време на кабинета на Кирил Петков, българската отбранителна индустрия осигури значителни количества боеприпаси, които в първите месеци покриваха съществен дял от нуждите на украинската армия. В критичен момент България осигуряваше и значителни доставки на дизелово гориво, което поддържаше мобилността на украинската отбрана. Подкрепихме решителните санкции на Европейския съюз, участвахме активно в общия европейски отговор, обявихме Русия за държава, подкрепяща тероризма, с решение на Народното събрание и доказахме, че можем да проявим политическа воля, кураж и солидарност. Това е принос, който не бива да бъде забравян. Нациите се раждат и се утвърждават въз основа на мащаба на саможертвата, която хората са готови да извършат заедно. Съюзите - също. Ако Путин си е въобразявал, че ще разбие европейската мечта на Украйна, той постигна обратното - тя вече е необратима реалност. От ужаса на войната, който украинците понасят днес, от техния героизъм, който ни дава шанса все още да живеем в комфорта на познатия ни свят, се ражда тяхното достойно място в европейското семейство. Слава на свободна Украйна! Да живее свободна и обединена Европа!