Комисиите по здравеопазване и финанси приеха бюджета на НЗОК на първо четене (обновена)

Проектобюджетът на НЗОК беше представен днес в парламента на съвместно заседание на комисиите по здравеопазване, бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика. С 11 гласа „за“ и 8 „против“ проектобюджетът на НЗОК за 2019 г. беше приет на първо четене от Комисията по здравеопазване, 13 гласуваха „за“ и 8 „против“ от комисията по бюджет и финанси, а комисията по труда и социалната политика не гласува преди преминаването към втора точка от дневния ред.

"Целите, които сме си поставили с бюджета за 2019 г., са да постигнем ефективното функциониране на системата, както и осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ", каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Целта на готвените структурни промени, които са представени в преходните и заключителни разпоредби на проктобюджета, е да се създаде организация за преминаване към нов здравноосигурителен модел от 1 януари 2020 г., стана ясно още от думите му.

5,257 млрд. лв. достигат общите разходи за здравеопазване през 2019 г., което представлява 4,5% от БВП. Спрямо предходната година е налице ръст на розходите от 547 млн. лева. Разчетените средства отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравно осигуряване, като по бюджета на НЗОК за следващата година ръстът на разходите е 490 млн. лв. С този ръст на разходите ще има стабилност и предвидимост на здравноосигурителната система. Това каза министърът на здравеопзаването Кирил Ананиев при представянето на проктобюджета. По думите му ръстът идвал от повишените суми от здравноосигурителни вноски, което се дължало както на увеличаването на минималната работна заплата, която съответно увеличавала сумата за минимално плащане на самоосигуряващите се лица, така и на повишените заплати в държавния сектор.

Министър Ананиев представи и предложенията за структурни промени, включени в преходните и заключителни разпоредби към проектозакона за бюджета – създаването на агенция „Медицински надзор“, която ще обедини „Медицински одит“ и Агенцията по трансплантация, централизирането на центровете по трансфузионна хематология, обединяването на Центъра за лечение на деца с Комисията за лечение в чужбина и прехвърлянето им от МЗ в НЗОК. „Въвеждане на предварителен контрол за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ и разширяване на дейността на съществуващите; отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност, като се създава възможност за система за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството; въвеждане на изискване лечебните заведения да ги публикуват на интернет страниците си“, припомни министър Ананиев част от въвежданите промени.

От БСП заявиха, че предложениете структурни промени изискват промяна в десетки закони и няма да подкрепят проектобюджета.

По време на обсъждането Васил Тодоров от БТПП заяви, че бюджетът не разглежда заплащането по клиничните пътеки, премахването на фалшивите болнични и нереално извършените здравни услуги, както и че липсват мерки за ограничаване на злоупотребите при лекарствата. „Критиката ни в тази посока е конструктивна, като БТПП е дала конкретни предложения на министъра на здравеопазването специално в областта на електронното управление и проследимост“, каза Тодоров.

„В предложения бюджет на Здравната каса не видяхме промяна в структурата на разходите в посока на превенция, в сравнение с болничната помощ и лекарствата. В този бюджет обаче съзираме воля за реформи, подобряване на контрола и качеството“, каза и Васил Велев от АИКБ. Той подчерта, че има опасения относно предложението новите медицински дейности да бъдат разрешавани от Министерски съвет. Това щяло да доведе до забавяне на въвеждането и до липса на реална конкуренция, затова от АИКБ настояват това предложение да бъде преразгледано.

От БСП обявиха, че няма да подкрепят проекто бюджета, но депутата Георги Йорданов настоя двете му части – финансовата и структурните промени, да бъдат гледани поотделно. Д-р Нигяр Джафер пък припомни, че бюджетът е закон с валидност една година и като такъв не може чрез него да бъдат прокарвани промени в трайното законодателство.