Кърлежите могат да причинят животозастрашаваща алергия към месо - алфа-гал синдром

Състоянието се диагностицира все по-често, нараства обществената осведоменост за него, отчитат те

Едно до голяма степен непознато заболяване, причинено от ухапвания от кърлежи, може да причини животозастрашаваща алергия към месо – алфа-гал синдром, пише euronews.com.

Кърлежите са известни с това, че предават инфекции, които могат да причинят сериозни заболявания, включително лаймска болест и кърлежов енцефалит. Те обаче са отговорни и за по-малко известно състояние – алфа-гал синдром, животозастрашаваща алергия към месо, припомнят специалисти.

За първи път свързан с определен вид кърлежи преди около 15 години, синдромът се диагностицира все по-често, отчитат те и обясняват този факт с нарастване на осведомеността в обществото и с факта, че все повече хора съобщават за алергични симптоми след консумация на месо, а в някои случаи и на млечни продукти.

Алергията не засяга консумацията на морски дарове или птици, пилешко, пуешко месо и яйца.

За разлика от други заболявания, пренасяни от кърлежи, алфа-гал синдромът не се причинява от бактерия или вирус. Той възниква, когато човешката имунна система предизвика алергична реакция към вид захар, известна като алфа-гал - съкращение от галактоза-алфа.

Тази захар се намира в организма на повечето бозайници, като крави, свине и овце, както и в слюнката на някои кърлежи, но не и при хора или други примати.

Когато се консумира, тя обикновено е безвредна. Когато обаче кърлежите, които я носят, ухапят през кожата, те могат да я въведат директно в кръвния поток, което води до развитието на антитела у хората, които се научават да идентифицират и атакуват молекулите алфа-гал-захар. Впоследствие, когато хората консумират месо от бозайници, алфа-гал антителата могат да предизвикат алергична реакция, обясняват изследователи.

„Оказва се, че кожата е фантастичен начин за осъществяване на алергична реакция“, коментира д-р Скот Коминс, изследовател на алфа-гал синдрома в Университета на Северна Каролина.

„Ако всичко това се случваше през устата и ние ядяхме алфа-гал, както правим с пържоли или барбекю, тогава нямаше да станем алергични“, казва той.

Характерна особеност на алфа-гал синдрома е, че симптомите може да не се появят до 6 часа след консумация на червено месо. Може да отнеме седмици или месеци, за да се развие състоянието, като тежестта често нараства с времето.

„Пациентът може да е ял месо вечерта и след това да се е събудил през нощта с тежки симптоми. Това затруднява както него самия, така и лекаря да свържат алергичната реакция с нещо, което е било погълнато часове по-рано“, коментира д-р Мариане ван Хаге, професор по клинична имунология в Каролинския институт в Швеция.

Симптомите могат да включват обрив, сърбеж по цялото тяло, стомашно-чревни проблеми като подуване на корема и коремен дискомфорт, както и анафилаксия или подуване, затруднено дишане и шок.

Въпреки че съобщенията за заболяването се увеличават, експертите отдават част от това увеличение на по-голямата осведоменост сред здравните специалисти и обществеността.

„Мисля, че част от това се дължи на факта, че повече хора са научили за него и са в течение за съществуването на този синдром“, каза д-р Мария Диук-Васер, изследовател от Колумбийския университет, която изучава болести, пренасяни от кърлежи.

Нарастващите числа отразяват и разширяващия се ареал на местообитанието на кърлежа Lone Star, основният вектор, който в момента е ограничен до Северна Америка.

Други видове, като Ixodes ricinus — овчият или еленовият кърлеж в Европа — също могат да бъдат свързани с алфа-гал синдром, макар и по-рядко.

Алфа-гал синдромът се диагностицира чрез кръвен тест, който търси антитялото IgE, поясняват специалисти.

„Сам по себе си кръвният тест е чудесен, но не можете да разчитате само на него за диагноза. Нуждаете се и от действителните симптоми“, подчертава д-р Коминс. „В света на алергиите имаме много проблеми с фалшиво положителните резултати от кръвните изследвания“, допълва д-р Коминс.

При някои пациенти алергията може да изчезне след няколко години. Д-р Коминс е наблюдавал това при около 15% до 20% от своите пациенти. Въпреки това, избягването на по-нататъшни ухапвания от кърлежи остава от съществено значение за предотвратяване на рецидив, предупреждава той.