Лекарски асистенти: Липсват разписани алгоритми за работа

"Липса на нормативна уредба, ниско заплащане и ограничени правомощия възпрепятстват работата на лекарските асистенти и фелдшерите у нас“. Това заявиха в рубриката на БНР “Вдъхновяващи“ зам.-председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите Галина Захариева, членът на Управителния съвет на организацията Радослав Дудев и ръководителят на филиала на ЦСМП в Панагюрище Христо Иванов.

По думите на Галина Захариева България е изправена пред сериозен недостиг на медицински кадри, а в същото време подготвените лекарски асистенти не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясна нормативна регламентация.

"Българското здравеопазване е изправено пред траен недостиг на медицински кадри. В същото време се дипломират лекарски асистенти с висше образование, чийто професионален потенциал остава нормативно ограничен. Не мога да си обясня как в тази ситуация държавата допуска този човешки ресурс да не бъде използван ефективно", каза Захариева.

Тя припомни, че след прекъсване на обучението по специалността за близо 15 години, от 2014 г. подготовката на лекарски асистенти е възстановена. Въпреки това професията продължава да няма достатъчно ясно определени правомощия.

Според представителите на съсловната организация проблемът не е липсата на компетентност, а липсата на нормативно разписани алгоритми за работа.

"Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск", подчерта Захариева.

По думите ѝ лекарските асистенти често работят самостоятелно в екипите на спешната помощ, особено в райони, където няма достатъчно лекари.

Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ - Русе, разказа, че всяко дежурство е различно и изисква вземане на решения в рамките на секунди.

"Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна", каза той.

По думите му лечебните заведения обслужват пациенти не само от Русенска област, но и от съседните области Разград, Шумен, Търговище и Силистра.

Той допълни, че обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години, което е унизително.

Според Галина Захариева проблемът засяга всички медицински специалисти.

"Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата", каза тя.

Христо Иванов обърна внимание, че в момента лекарските асистенти са поставени в една и съща категория с останалите специалисти по здравни грижи, въпреки че изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.

"След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции", каза той.

Иванов посочи още, че работещите в спешната помощ продължават да бъдат трета категория труд, докато служителите на полицията и пожарната са първа категория, въпреки че трите служби работят рамо до рамо при тежки инциденти.

Сред предложенията на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите са ясно регламентиране на професията; отпадане на ограниченията лекарските асистенти да работят само в определени структури; възможност да работят пълноценно и в болничната помощ;  възможност да разкриват самостоятелни практики, които да бъдат финансирани от НЗОК и въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.

Целия разговор може да чуете тук.