Лечебните заведения ще перат прането си в отделен вид обществени перални

Идеята е да се избегне заразяване заради вътреболнични инфекции

В обществените индивидуални перални на самообслужване, предназначени за граждани, се забранява изпирането на пране от обществени обекти. Това е заложено в новата Наредба за здравните изисквания към обществените перални на МЗ, публикувана на сайта на ведомството за обществено обсъждане.

С нея се разделят видовете обществени перални и се разписват изисквания към устройството и дейността им.

Забраната се налага с идеята да се избегне рискът в обществените перални за граждани да пере пране от обекти като места за временно настаняване, лечебни, детски и учебни заведения и т.н.

Документът разграничава пет вида обществени перални, като тези, в които се пере пране на лечебни и здравни заведени, както и на специализирани институции за предоставяне на социални услуги за възрастни, са обособени в отделна точка.

За спазването на хигиенните норми ще следят РЗИ.

С наредбата се залагат изисквания към изграждането, устройството и обзавеждането на обществените перални, изисквания към експлоатацията им, както и към перилния процес.

С проекта на наредба се въвеждат изисквания за микробиологична чистота на готовото за експедиция пране, с което се очаква да се намали и почти да се елиминира рискът от разпространение на заразни заболявания чрез изпраното пране.

В наредбата се разписват и изисквания за начините на транспортиране на чистото и нечистото пране и разработване на подробно ръководство, което ще подпомогне дейността на обществените перални и ще подобри ефекта от предлаганите от тях перилни услуги, посочват от МЗ в мотивите към проекта.

С предвидените предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания на работещите в обществените перални се цели недопускане на замърсяването на чистото пране с патогенни и непатогенни микроорганизми от лица от персонала, които най-често се явяват т.нар. „здрави заразоносители“. Това от своя страна ще гарантира опазване здравето на лицата, ползващи се от услугите на обществените перални, в т.ч. децата в детските заведения, лицата, ползващи хотелиерски и други подобни услуги, пациентите в лечебните заведения и т.н., смятат от ведомството.

Чрез недобре и неправилно изпрани дрехи, спално бельо, покривки, работно облекло и др. се предават бактерии и вируси като: вируса причинител на хепатит А, норовируси,

ротавируси, салмонела, E. Coli, кандида и др., отбелязват от там.

В лечебните заведения съществуват специфични фактори, които способстват за развитието на т.нар. вътреболнични инфекции, които не са характерни за други учреждения. При замърсяване на вътреболничната среда с микроорганизми – в лечебните заведения често се замърсяват повърхности, апаратура, материали, инструменти, а също така постелъчен инвентар и работно облекло, микробните агенти могат да попаднат в тялото на възприемчиви пациенти, пише в мотивите.

„Вътреболничните или нозокомиални инфекции представляват отделна категория заболявания, причинени от микроорганизми, които възникват при пациенти след постъпването им в лечебно или здравно заведение и са отсъствали преди приема им. Тези инфекции могат да се развият по време на лечение за други заболявания и дори след изписването на пациентите от стационара. Освен това, те включват и инфекции сред медицинския персонал, получени по време на работа в лечебните и здравни заведения. В термина нозокомиални инфекции се акцентира върху основната характеристика на вътреболничните инфекции – връзката им с медицинските грижи“, посочват от Министерството на здравеопазването.

Вътреболничните инфекции са широко разпространени и на всеки сто хоспитализирани пациенти 7-10 могат да бъдат инфектирани от причинител на подобни заболявания. Най-често се засягат пациенти в структури за интензивни грижи, за лечение на изгаряния, хирургични, родилни, кърмачески и неонатологични структури. Въз основа на обширни проучвания в САЩ и Европа е установена честота на разпространение на вътреболничните инфекции, която варира от 13 до 20,3 случая на хиляда дни престой в болница. Инфекциите, придобити в болнична обстановка, могат да засегнат редица органи и системи, но най-чести са инфекциите на пикочните пътища, дихателната система, раневите инфекции след хирургично лечение и инфекциите на кръвообращението, свързани със съдова катетеризация. Нозокомиални патогенни (болестотворни) микроорганизми могат да бъдат широк кръг от причинители и на практика всеки един микроб е способен да предизвика вътреболнична инфекция.

Вътреболничните инфекции засягат огромен брой пациенти в световен мащаб, увеличават смъртността при болнично лечение и водят до значителни финансови загуби, подчертават от ресорното ведомство.

„Според доклад на Световната здравна организация приблизително 15% от всички хоспитализирани пациенти страдат от тези инфекции. Те са причина за 4-56% от случаите на смърт при новородени, като честотата на заболеваемостта в страни от Югоизточна Азия и Африка на юг от Сахара е 75%. Честотата в икономически развитите страни е между 3,5-12%,докато в развиващите се икономики тя варира между 5,7-19,1%“, отчита документът.

Но не само бактериите и вирусите представляват опасност по прането. Според експерти алерголози, неправилно изпраното пране елиминира едва от 6 до 10% от наличните по дрехите акари. Акарите са микроскопични паякообразни, които живеят във вътресградната прах на помещенията на жилища, детски заведения, хотелски стаи и др. Считат се за едни от най-честите причинители на астма по целия свят, като причиняват още алергии, хрема, епидемичен конюнктивит и дерматит, пише още в мотивите.

„С приемането на настоящата наредба ще се осигурят условия за предоставяне на безопасни перилни услуги на детските и лечебните заведения, на обектите от туристическия и хранителния бранш, на други търговски, производствени, промишлени и стопански обекти, като с това ще се избегне рискът от неспазване на хигиенния и противоепидемичен режим и опасността от разпространение на различни видове заболявания чрез недобре изпрано пране“, посочват още от МЗ.