Лечебните заведения ще получават минимум 85% от средставата си до 30 септември (Обновена)

Парламентът задължи министъра на здравеопазването да изготви план увеличена ефективност при обявяване на извънредна епидемична обстановка

Народното събрание с пълно единодушие задължи министъра на здравеопазването да изготвя и да внася в парламента законови промени за регламентация на условията на работа и финансовото подпомагане на медицинските специалисти и лечебните заведения при обявена извънредна епидемична обстановка, а в срок до шест месеца да извършва преглед на дейността на инфекциозните отделения в страната и изготвя план за увеличена ефективност при обявяване на извънредна епидемична обстановка, който да бъде представен в Здравната комисия.

Това стана след разисквания в парламента относно стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация за българските медици. Предложението беше направено от БСП и редактирано от ГЕРБ.

„Приемам тази отговорност и ще изпълня това, което записано в решението“, каза министър Ананиев. Той подчерта, че се предвижда механизмът, по който лечебните заведения получават минимум 85% от средномесечните стойности за дейността си, независимо колко от нея е реално извършена, да бъде удължен до 30 септември, за да бъдат съхранени за предизвикателствата през есента и зимата.

„85% е минимумът, а не тавана.

Никакви средства няма да се връщат, никакви компенсации няма да се правят. Това е извънредна ситуация, за да бъдат съхранени лечебните заведения“, каза още министър Ананиев.

Министърът каза още, че ситуацията с коронавируса е променила драстично финансовата рамка на Европейската комисия. „За новия програмен период се предвиждаше изобщо да няма програма „Здраве“, като за отделни проекти, свързани със здравеопазването бяха предвидени общо едва 400 млн. евро. Пандемията обаче промени това и програма има, а финансовата й рамка е 9,4 млрд. евро. Сами виждате какъв драстичен скок е това“, каза министър Ананиев.

„Ние трябва да сведем глава и да благодарим на медицинския и немедицински персонал в лечебните заведения, които водеха борбата с този вирус, към РЗИ, спешната помощ, всички доброволци“, каза още той и уточни, че целия медицински и немедицински персонал на първа линия е получил обещаните допълнителни възнаграждения от по 1000 лв. „Всички ги получават заедно със заплатите си с изключение на работещите в РЗИ, които като държавни служители,

получават допълнителните плащания на тримесечие“,

допълни министърът в отговор на думите на депутата от ДПС д-р Нигяр Джафер, че хората, работещи на първа линия от районните здравни инспекции не са получили обещаното.

„Безпрецедентната криза подложи на изпитание множество системи и то не само в нашата страна. Изводите, които до този момент можем да направим е, че няма по-важни и по-маловажни специалности и по-важни и по-маловажни болници. Видя се, че подценяваните специалисти по инфекциозни болести и епидемиолгия, са изключително важни. Подценявана беше и безопасността на условията на труд. Липсват планове за вътреболничните инфекции. Предпазните средства, които трябва да се ползват, също се оказаха изключително подценявани. На пожар се търсеха и се ползваха от резерва от 1984 г. и се внасяха. За мен е нон сенс инфекциозна болница да не може да приема пациентите, а да ги приемат други, които изпаднаха от системата, защото персонала им беше заразен“, каза още д-р Джафер.

„Здравните системи в целия свят бяха заварени неподготвени. Българската здравна система не прави изключения. Недъгът на системата, който  се прояви по време на тази криза е проблемът с човешкия потенциал, на който трябва да обърнем специално внимание. Преструктурирането на лечебните заведения даде глътка въздух, но най-важно е да решим човешкия ресурс. В заключение мога да заявя, че

българската система на здравеопазване се справи с предизвикателствата“,

каза колегата й от парламентарната група д-р Хасан Адемов.   

Проф. Георги Михайлов от БСП заяви, че е потиснат от полупразната зала по време на дебат, който засяга въпрос, с който България не се е сблъсквала поне от 50 години. „Няма да влизам в малките теми за финансовите компенсации на това и онова лечебно заведение. Три години и половина напомняме, че здравната система не може да се управлява чрез ротативки от клинични пътеки. Беше показана, че системата не може да се финансира по този начин. Не беше претоварена системата, а беше изпразнена от съдържание. Възможностите й са много по-големи. Крайно време е да започнем поне един разговор, проблемите са икономически, но и медицински, но и социални“, каза той.

„Искам да изразя благодарност към всички, които по пряк и не пряк път водеха борбата с COVID-19, към Националния оперативен щаб и към всички РЗИ. Системата на здравеопазване е критикувана от всички, но в такава криза се показва кое работи и кое - не. Нашата система издържа теста, успя дори да се организира да излезе сама от недостига на защитни средства. МЗ не бива да бъде тук критикувано, защото успяха да организират нещата. Всички РЗИ, които са подали списъци с хора, работили с коронавируса, са получили обещаните средства. Ние всички трябва да си дадем сметка какъв е бюджета ни и какво може да бъде отделено към нашите здравни работници. Още не е дошло време за равносметка, защото кризата не е приключило, но до този момент се справихме. Това не важи за други европейски държави, при това с много по-добри икономически показатели от нас, които оставиха хора да се самолекуват и да умират по домовете си. Имаме и твърде много примери, че български граждани не са били приемани за лечение в европейски държави и

са отпращани да се лекуват в България“,

каза депутатът от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов.

По-късно днес предстои първо четене в парламентарната здравна комисия на изменение на Закона за бюджета на НЗОК. Предложението на БСП цели в закона, а не в НРД, да бъде записан минимумът от 85% от средномесечните стойности на лечебните заведения, които НЗОК плаща по време на извънредната ситуация.