Любомир Гайдарски: Важните изпити са онези, които вземаме до леглото на болния

Любомир Гайдарски е студент по медицина – V курс в Медицинския университет – София. По време на следването си работи като болногледач в УМБАЛСМ „Пирогов“ и демонстратор в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология. Студент с отличен успех и съаовтор на публикации в научни издания с висок импакт фактор. Преди дни Любомир получи наградата на университета "Студент на годината". Днес разговаряме с Любомир Гайдарски за пътищата в науката и живота, за трудностите, стремежите и амбициите, които го съпътстват и водят напред към бъдещето му на лекар и учен.

Г-н Гайдарски, получихте наградата „Студент на годината“ на най-старото висше медицинско училище у нас – МУ – София. Какви събития белязаха пътя към това голямо признание?

За мен е огромна чест и удоволствие да бъда отличен с тази престижна награда. Тя е признание за целия ми положен труд. Пътят към тази награда беше дълъг и на моменти трънлив – като започна от кандидатстването в университета до днес. Преминавах през трудностите на онлайн обучението по време на COVID пандемията, прекарах безброй безсънни нощи в подготовка за изпити или в писане на научни статии. Всичко това ме доведе до наградата „Студент на годината“. За мен най-важен бе моментът, в който започнах съвместната си работа с проф. Бойчо Ланджов. Той е човекът, който ме въведе в научните среди. Благодарение на неговите напътствия и съвети днес имам множество статии с импакт фактор зад гърба си.

Вие вече сте автор на публикации в авторитетни международни издания, освен това делите времето си между Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, където работите като демонстратор и спешната болница „Пирогов“, където сте болногледач. Как съчетавате тези толкова разнородни занимания с времето на учене?

Колегите и приятелите ми често ми задават този въпрос. Постиженията и успехите се виждат, но жертвите в името на тези успехи рядко се забелязват. В края на трети курс взех решение да започна работа, тъй като усетих, че практическите ми умения не са на ниво. Донякъде това се дължеше на COVID пандемията и онлайн обучението, бързо си дадох сметка за това. За мен работата ми като демонстратор е по-скоро привилегия, отколкото задължение.

Възможността да споделя знанията си по анатомия, а и не само, с колегите от първи и втори курс, както и да им помогна в трудната задача с изучаването на човешката анатомия, ми доставя истинско удоволствие. Често пъти ми се е налагало да ходя на упражнение по анатомия след нощно дежурство и противно на очакванията, след упражнението винаги се чувствам зареден с енергия. Що се отнася до времето за учене, благодарение на цикличната система на обучение след трети курс, студентите разполагат с много свободно време. Как точно да бъде оползотворено това свободно време, всеки сам си решава. Аз съм направил своите избори, жертвал съм други неща, но сега резултатите говорят сами за себе си.

На какво Ви научи времето, което прекарвате до леглото на болния?

Времето прекарано в УМБАЛСМ „Пирогов“ значително подобри моите практически умения и възможностите да общувам с пациентите. Но най-вече ми помогна да стигна до извода, че не оценките от изпитите са най-важното мерило за възможностите на един лекар, а истинският критерий са действията му в момент на спешност.

Наистина важните изпити не са онези в университета, а решенията, които вземаме всеки ден до леглото на болния. Истинските оценки са благодарността в очите на излекувания пациент и усмивките по лицата на близките му.

Ето защо искам да благодаря на целия екип на Втора клиника по ортопедия и травматология за всичко на което са ме научили.

С какво Ви привлече анатомията?

Анатомията е основата на медицината. Както монтьорът не може да поправи дадена машина, без да познава устройството й и принципа й на действие, така и лекарят не може да лекува, без да познава устройството и спецификите на човешкото тяло. Освен заради важността на предмета, страстта ми към анатомията се роди и от личността на преподавателите ми - д-р Александър Илиев и проф. Бойчо Ланджов. Все още си спомням, сякаш беше вчера, първото ми упражнение по анатомия с д-р Илиев.

Какво бихте искали да пожелаете на преподавателите, които имат най-голяма роля в изграждането Ви като личност и бъдещ лекар?

Първо искам да изкажа най-дълбоките си благодарности на проф. Ланджов, д-р Георги Георгиев, д-р Александър Илиев, д-р Станчо Станчев, д-р Никола Стаменов, доц. Весела Иванова, д-р Драгомир Дарданов, д-р Светла Динева, д-р Иво Сираков, д-р Благовест Стоименов, д-р Калина Колева, д-р Димитър Бакалов и д-р Биляна Георгиева за оказаните напътствия и подкрепа по пътя ми на израстване и развитие.

Също така искам да споделя признателността си към двете учителки – г-жа Весела Божкова и г-жа Маргарита Йотова, благодарение на които издържах изпитите си и влязох да уча медицина, това стана още на предварителните изпити. Сега се връщам назад в спомените си и си давам сметка колко много са допринесли за формирането ми като личност всички учители от Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии в Дупница, моят роден град. Не мога да не се сетя и за първата си учителка г-жа Катя Георгиева, както и за моята първа класна г-жа Венета Тасева.

Какви са очакванията Ви за Новата година, коя своя мечта бихте искали да видите осъществена през 2023 г.?

На първо място си пожелавам 2023 да бъде мирна и здрава година! Най-голямата ми мечта за идната 2023 г. е родителите ми да са живи и здрави, и още дълги години да се радват на моите успехи. Аз съм техният единствен син, знам че няма по-голяма радост за един родител от постиженията на децата му. Надявам се един ден и аз да изпитам това щастие. В тези празнични дни се сещам и за всички мои приятели, с които сме делили радости и трудности. Те са били моята опора и аз вярвам, че и занапред ще бъде така.